Решение № 8125 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13068/2011 г.

Решение № 8125 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13068/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против решение № 4008 от 17.08.2011 г., у постановено по адм. д. № 5110 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Екатерина Лисина, гражданка на Киргизстан, лично и в качеството на законен представител на малолетното си дете - Александър Екатеринов Лисин, оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил по жалбата на Екатерина Лисина, гражданка на Киргизстан, действаща лично и като законен представител на малолетния си син Александър Лисин, решение № 497 от 22.10.2009 г., с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, по заявление № 659 от 22.07.2009 г. и е постановил връщане на административната преписка на административния орган за постановяване на ново решение, при съобразяване на указанията по приложение на закона, дадени в мотивите към съдебното решение. В мотивите си съдът е приел, че при постановяване на обжалваното решение административният орган е нарушил законовото изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ да прецени всички относими факти свързани с държавата по произход или трети страни и по-точно да обсъди въпроса за сигурността на същата, с оглед твърдените от заявителката страх от преследване на основата на религията. Въз основа на обсъждане на мотивите на обжалваното решение, съдът е обосновал наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според него, допуснатите нарушения са съществени, тъй като липсата на обсъждане на относимите за спора, с оглед наведените от заявителката твърдения, прегражда възможността да се изследва приложимостта на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, съдържащ общата забрана за връщане, както и приложимостта на чл. 3 от ЕКПЧ, съдържащ забраната за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно, същото е постановено след всестранно изясняване на фактическата обстановка, фактите, за която се съдържат в административната преписка. Правилно съдът е приел, че данните за страната по произход - Киргизстан, въз основа на които административният орган е извършил обсъждането на обстановката в страната по произход, не дават възможност да се направи цялостен и обоснован извод за обстановката, от гледна точка на наведените от заявителката твърдения за основателен страх за живота и личността й, с оглед нейната религиозна принадлежност. Правилно съдът е приел, че административният орган не е предприел събиране на допълнителна информация чрез всякакви достъпни за това начини и средства, включително и чрез средствата за масова информация, интернет и др., в каквато насока са и указанията на Върховния комисариат за бежанците при ООН, а се е ограничил единствено до официалната справка, съдържаща се в преписката. Правилно е преценено, че същата не може да даде обективна представя относно твърдените обстоятелства, с оглед личната бежанска история на конкретното лице. Нарушението на изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, установено от административния съд, правилно се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не дава възможност за преценка на материалноправната норма на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ съдържаща принципа non-refoulment, намиращ приложение, дори и при липса на основание по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила по този закон. С оглед изложеното, следва да се приеме, че съдът е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган, - чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е установил наличие на основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Изводите му за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила са обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложеното, решението следва да се остави в сила, поради което Върховният административен съд