Решение № 5863 от 15.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Българска Телекомуникационна Компания" /БТК/ ЕАД, чрез процесуален представител М. Колева, срещу решение 7084 от 29.11.2021г., постановено по адм. дело 2369/2021 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение ППН- 01- 162/2020 от 08.02.2021г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Райчева, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. В случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за претендираните разноски от касационния жалбоподател да не са в искания максимален размер, а в минимален такъв. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. Байлов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването по жалбата на "Българска Телекомуникационна Компания" /БТК/ ЕАД срещу решение ППН - 01- 162/2020 от 08.02.2021г. на КЗЛД, с което на основание чл.58, параграф 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 е разпоредено на администратора на лични данни "Българска Телекомуникационна Компания" /БТК/ ЕАД да заличи личните данни на Байлов като абонат по договор 1038728213032019-46382785 от 13.03.2019 г. 14 дневен срок от влизане в сила на решението, както и на основание чл. 83, параграф 5, б. "а", във връзка с чл. 58, параграф 2, б. "и" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни (Регламента) е обявена жалбата на А. Байлов за основателна по отношение "Българска Телекомуникационна Компания" /БТК/ ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за обработване на личните данни на Байлов в нарушение на чл. 6, параграф 1 от Регламента. Съдът е събрал и обсъдил релевантните за спора доказателства и правилно е установил фактите по делото. Въз основа на установеното, съдът с мотивирани съображения е приел, че решението на КЗЛД е законосъобразен административен акт постановен от компетентен орган в изпълнение на негови законови правомощия, в предвидената писмена форма, без извършени съществени нарушения на административно производствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че правилно КЗЛД е счела, че е налице неправомерно обработване в хипотезата на събиране, употреба и съхранение на личните данни на Байлов. Според чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. В случая приетата от административния орган Експертиза 20/ДОК-14 (л. 235) е дала категорично заключение, че подписите под договор 1038728213032019 - 46382785 от 13.03.2019г. и декларация от същата дата не са положени от А. Байлов. Административния съд е приел, че експертизата е изготвена от компетентни специалисти от Научноизследователски институт по криминалистика - МВР и няма основание нейното заключение да не бъде зачетено от съда, така както е зачетено от административния орган. АССГ е намерил за законосъобразни изводите на КЗЛД, базирани на резултатите от експертното изследване, че договорът от 13.03.2019г. ведно с приложената към него декларация от същата дата не обективират съгласие на А. Байлов за обработване на негови лични данни за тази цел - предоставяне на спорната мобилна услуга, както и че предхождащите сключването на този договор преддоговорни отношения са водени именно с него. След като договорът не е сключен от жалбоподателя, т.е. той не е страна по него, не е налице и обработване на данните за целите на изпълнение на договора. При това положение не е възникнало и нормативно установено задължение за обработка на данните на жалбоподателя, тъй като подобно задължение предполага сключен договор, т.е. основание по чл. 6, § 1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679. Приемайки, че извършеното нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 4, ал. от ЗЗЛД, в приложимата редакция към момента на сключване на договора - събиране на личните данни, така и по чл. 6, § 1 от Регламента, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, съдът е посочил, че законосъобразно КЗЛД е наложила на основание на Регламента административно наказание. Така постановеното съдебно решение на АССГ е правилно. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на установената в административното производство и описана в оспореното решение на КЗЛД фактическа обстановка, която в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е потвърдена, в това число и от приобщената почеркова експертиза 20/ДОК-142, която е дала заключение, че подписите под договор 1038728213032019 - 46382785 от 13.03.2019г. и декларация от същата дата не са положени от А. Байлов. Безспорно е установено, че Байлов е сезирал КЗЛД за това, че не е сключил договор 1038728213032019 46382785 с БТК, съответно не е ползвал SIM карта, предмет на договора. Посочил е, че през месец март 2019 г. е закупил телефон от офис на БТК, като за него е заплатил в брой. През месец юни 2019 г. е установил, че във фактурата му има включена още една услуга. В становище от дружеството е посочено, че Байлов е абонат на предоставяни от дружеството услуги интернет, телевизия, фиксирани гласови услуги, мобилна услуга за данни с номер [номер], мобилна гласова услуга с номер [номер], мобилна гласова услуга с номер [номер] и мобилна услуга за данни с номер [номер]. Последната е оспорена от абоната. В становището на дружеството е посочено, че на 13.03.2019 г. е сключен договор между Байлов и БТК за мобилна услуга с номер [номер] на абонаментен план i-Traffic L +. Въз основа на този договор Байлов е закупил устройство Huawei P 20 PRO с цена на свободна продажба 1449,98 лева, с отстъпка 310 лева. Правилен е изводът на административния съд, за това, че предвид установената липса на валидно дадено съгласие за обработка на лични данни във връзка с този договор, безспорно е налице нарушение на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, което следва да бъде санкционирано. Дружеството-жалбоподател не е представило доказателства, които да оборят фактическите установявания в рамките на административното производство. Безспорно е установено, че Байлов е сезирал КЗЛД за това, че личните му данни са били неправомерно обработени от "Българска Телекомуникационна Компания " ЕАД /БТК/, тъй като не е подписвал договор номер 1038728213032019 - 46382785 от 13.03.2019г. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че обработването на личните данни на Байлов е неправомерно. Касаторът е администратор на лични данни и доколкото е доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни от дружеството в качеството му на "администратор" на лични данни, за което е установено, че е извършено при липса на основанията по чл. 6, §1 от Регламента, същото правилно е прието за нарушение, съответно е санкционирано. Оплакването, че съдът не е обсъдил всички възражения на дружеството - жалбоподател, застъпени в първоинстанционната жалба е неоснователно. АССГ е обсъдил всички релевантни възражения и обосновано ги е отхвърлил. Неоснователни са оплакванията за неправилна преценка на АС относно спазване на разпоредбата на чл.35 АПК. КЗЛД е установила всички правно релевантни факти - а именно, че личните данни на А. Байлов - три имена, адрес и ЕГН са събрани, съхраняват се и се обработват като страна по договор номер 1038728213032019 - 46382785 от 13.03.2019г., без същия да има качество на страна по договор, дала съгласието си за обработване на личните ѝ данни за целите на договора. КЗЛД няма за задължение да разкрие механизма на полагане на подписа и обстоятелствата, при които това е станало, тъй като тези обстоятелства са правно ирелевантни за отговорността на администратора на лични данни. Дружеството от своя страна също би могло да сезира разследващите органи в случай, че счита, че тези обстоятелства осъществяват фактическия състав на престъпление по Наказателния кодекс. Обоснован е изводът, че при липса на подпис на Николов под договора, обработването на личните му данни за целите на договора е без негово съгласие. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъди на КЗЛД претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,