Решение № 191 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 73/2010 г.

Решение № 191 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 73/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по повод протест на апелативна прокуратура - гр. Бургас и жалба на подсъдимия В. К. Т. против въззивно решение № 191/4.01.2010 г. по в. н. о. х. д. № 232/2009 г. на Бургаския апелативен съд. В касационния протест, като основания за проверка на въззивното решение, са посочени неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отправено е искане, обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото-върнато на въззивната инстанция, за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия, поддържана в съдебно заседание лично и от неговия защитник, се съдържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. На това основание, се прави искане за изменение на решението и - намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, с приложение института на "условното осъждане". Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста на апелативна прокуратура и изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 70/6.10.2009 г. по н. о. х. д. № 185/2009 г. окръжен съд - гр. Ямбол е признат подсъдимият В. К. Т., за виновен в това, че на 23.11.2008 г. в гр. С. направил опит умишлено да умъртви Д. Зафиров, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 от НК, му е наложено наказание шест години лишаване от свобода, при първоначален "строг"режим на изтърпяване. С въззивно решение № 191/04.01.2010 г., по в. н. о. х. д. № 232/09 г. на апелативен съд - гр. Бургас е изменена първоинстанционната присъда, като е преквалифицирано извършеното от подсъдимия Т деяние, по смисъла на чл. 129 НК и при условията на чл. 55 НК - наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част е потвърдена присъдата. По касационния протест на АП-Бургас Съставът на Върховния касационен съд намира, че протестът е основателен. Атакуваният съдебен акт страда от процесуален порок, който го опорочава и води до необходимост от неговата отмяна. Въззивното решение представлява единство между диспозитив и мотиви, външен израз на фактическите и юридически съображения на съда за извършеното деяние и неговия автор, престъпната съставомерност и правната му квалификация и наложеното наказание. Принципното положение, че мотивите към съдебния акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда е съобразено, но не е достатъчно и не позволява извършването на касационна проверка, защото няма произнасяне в диспозитивната част на решението, по отношение на наложеното наказание. Диспозитивът на атакувания съдебен акт не съответства на разпоредбата на чл. 339, ал. 1 НПК и не съдържа изискуемите от закона и необходими за индивидуализиране на наказателната отговорност реквизити. Противоречието между диспозитив и мотиви води до липсата на годен съдебен акт. Страните са лишени от възможността да научат, защо обжалваното решение е законосъобразно, с което са ограничени правата им. Липсата на произнасяне в диспозитивната част на атакуваното решение по отношение на наказанието, като вид и размер и изложените съображения в същата насока в мотивите на въззивния акт, води до единствено възможен процесуален резултат - отмяна на негодния за касационна проверка съдебен акт, а делото - на връщане за ново разглеждане на апелативния съд. По жалбата на подсъдимия Т Касационната инстанция счита, че е лишена от възможност да прецени основателността на доводите, изтъкнати в жалбата на подсъдимия, свързани с явната несправедливост на наложеното наказание, поради непроизнасянето на съда по вида и размера на определеното наказание. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане на апелативния съд, на стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото, е необходимо да бъдат отстранени посочените съществени нарушения на процесуалните правила. Задължителен е задълбочен и съвкупен анализ на доказателствената съвкупност, внимателна и прецизна оценка на доводите, изтъкнати в касационния протест, свързани с материалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, както и възраженията на подсъдимия, по отношение явната несправедливост на наложеното наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение