Решение № 2994 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11421/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалнияй кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. И., гражданка на република Северна Македония, чрез процесуалния си представител адв. К. Дингозов, против решение 1763/16.10.2024 г., постановено по адм. дело 226/2024 г., по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Заповед рег. 4480 ПАМ - 40/11.04.2024 г. на началника на ГПУ Олтоманци, за налагане на принудителна административна мярка " Забрана за влизане и пребиваване в Република България" за срок от 5 /пет/ години, считано от датата на изпълнение на наложенатна на чужденката ПАМ " Връщане до страната на произход - Република Северна Македония" и е осъдена да заплати на ответната страна направените по делото разноски. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствевните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Не претендира разноски. Ответникът - Началника на ГПУ Олтоманци при РДГП Драгоман, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в касационната жалба, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Кюстендил е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. И., гражданка на република Северна Македония, срещу Заповед рег. 4480 ПАМ - 40/11.04.2024 г. на началника на ГПУ Олтоманци, за налагане на принудителна административна мярка " Забрана за влизане и пребиваване в Република България" за срок от 5 /пет/ години, считано от датата на изпълнение на наложенатна на чужденката ПАМ " Връщане до страната на произход - Република Северна Македония" и е осъдил жалбоподателката да заплати на ответната страна направените по делото разноски. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЧРБ забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 18 от закона, което в конкретния случай е безспорно установено. Изложени са съображения ,че административно - наказващия орган притежава оперативна самостоятелност относно преценка на срока на наложената ПАМ, съгласно ТР 4 на ОСС на Върховния административен съд. С деянието си Д. И. грубо е нарушила установения в страната правов ред, като въпреки издадения й и връчен протокол за Отказ за влизане в Република България за нарушение на чл. 34 ЗЧРБ, е преминала незаконно държавната граница, където е била задържана от българските гранични власти. Съдът е приел, че Директива 2008/115/ЕО е неприложима в случая, тъй като наложената ПАМ не е за незаконен престой, а поради обдстоятелството, че лицето е осъдено за извършено умишлено престъпление на територията на Република България. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят/ чл. 221, ал. 2 АПК/. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. С оглед обстоятелствата, изложени в жалбата и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Настоящата инстанция споделя решаващият извод на съда, че административния орган е изяснил фактите и обстоятелствата по случая, което го е довело до законосъобразни изводи при издаване на Заповед рег. 4480 ПАМ - 40/11.04.2024 г., за налагане на принудителна административна мярка " Забрана за влизане и пребиваване в Република България" за срок от 5 /пет/ години на Д. И.. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1, във връзка с чл. 42з, ал.1 ,т. 1 във връзка с чл. 10,ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ поради това, че чужденката Д. И. е вязла в страната не по установения ред, като същата е осъдена с присъда на РС - Кюстендил по НОХД 436/2024 г.,, което е обосновало и издаването на ПАМ по чл. 43з, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 10, ал.1, т. 18 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. Наложената принудителна административна мярка на Д. И. не е за незаконен престой в Република България, а защото е осъдена за влизане в страната не по установения ред, с оглед на което Директива 2008/115/ЕО е неприложима в случая. По делото е безспорно установено, че са налице предпоставките за прилагане на ПАМ. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение