Решение № 3600 от 4.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Алджебури, гражданка на Ирак, подадена чрез пълномощника й- адв.Филипова, против решение 6514/04.11.22г., постановено по административно дело 6858/2022 година по описа на Административен съд- София-град, с което жалбата й против решение 7557/22.06.2022г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), е отхвърлена. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради наличието на всички касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК- противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателката съдът не е анализирал задълбочено наличието на опасност от завръщане в страната по произход и реална опасност за живота на жалбоподателката и не е преценил, че предвид ситуацията в Ирак, за жалбоподателката като жена, изповядваща[ религиозна принадлежност], е налице риск от изтезание и нечовешко отношение при евентуалното й завръщане в страната по произход. По изложените съображения прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата. Твърди, че съдебният акт е правилен и законосъобразен. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл.84, ал.3 във връзка с чл.75,ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд- София-град е отхвърлил жалбата на А. Алджебури, гражданка на Ирак, срещу решение 7557/22.06.2022г., с което заместник-председателят на ДАБ й е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел административният акт за законосъобразен, като е обсъдил подробно липсата на всеки един от пороците по чл.146 от АПК. Съдът е съпоставил бежанската история на жалбоподателката с материалноправните предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на статут на бежанец и по чл.9 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на хуманитарен статут и е приел, че те не са налице. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Съдът е направил обоснован извод, че спрямо Алджебури не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, тъй като доказателствата по делото не установяват наличието на действия на преследване по смисъла на ЗУБ спрямо жалбоподателката. Правилно както административният орган, така и съдът са стигнали до извод, че посоченото от Алджебури насилие, упражнявано върху нея първо от страна на съпруга й, а впоследствие и от брат й, не представлява действие на преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, а има семейно-битов характер. В тази връзка са преценени сериозните противоречия в изнесената от жалбоподателката бежанска история и обстоятелството, че насилието върху нея е упражнявано заради това, че тя е[ религиозна принадлежност]. На първо място съдът е преценил, че по отношение на приемането на [религиозна принадлежност] чужденката заявява противоречиви твърдения- първо посочва, че е била принудена от майка си [заличен текст] още в Ирак през 2019 година, впоследствие заявява, че [заличен текст] в Ирак, а е [религиозна принадлежност] след пристигането й в България, за което представя и копие от свидетелство за[ заличен текст]от 27.06.2021г. Същевременно дава сведения, че понастоящем контактува с [заличен текст], който води обучението й [заличен текст]. Сочи, че след преместването й от Харманли не е ходила на църква. По тези съображения съдът обосновано е приел за недоказано, че Алджебури е била принудена да напусне страната си по произход поради основателен страх от преследване, основано на нейната религиозна принадлежност- [религиозна принадлежност], поради което не са налице и материалните предпоставки да й бъде предоставен статут на бежанец. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Алджебури за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид съдържащите се в интервютата на жалбоподателката данни, е приел, че липсват доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Ирак при спазване на разпоредбата на чл. 10, ал. 3, б. "б" от Директива 2013/32/ЕС и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,