Решение № 7577 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 172/2011 г.

Решение № 7577 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 172/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на д-р Селиме Касимова Карагьозова - Шакир от гр. Разград, в качеството й на изпълнител на медицинска помощ и едноличен търговец с фирма ЕТ "Д-р Селиме Карагьозова - АПМП", срещу решение № 53 от 26.11.2010 г. по адм. дело № 82/2010 г. на Административен съд - гр. Разград.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите:

1. Д-р Селиме Касимова Карагьозова - Шакир е изпълнител на първична медицинска помощ под формата на лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за лечебните заведения и за 2009 г. има индивидуален договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за оказване на първична извънболнична медицинска помощ № 170111 от 20.02.2009 г.

1. С чл. 36 и чл. 37 от този договор страните са уговорили следните клаузи:

а) д-р Селиме Касимова Карагьозова - Шакир може да назначава специализирани медицински дейности (СМД) и медико - диагностични дейности (МДД) по брой и стойност на отделните видове, посочени в определените й за всяко тримесечие индивидуални регулативни стандарти;

б) през I, II и III тримесечие д-р Селиме Касимова Карагьозова - Шакир може да превишава с допълнителни 15 % определените й индивидуални регулативни стандарти, но е длъжна всяко превишение да компенсира през следващото тримесечие;

в) д-р Селиме Касимова Карагьозова - Шакир е поела задължението да възстанови на възложителя НЗОК заплатените от НЗОК средства за СМД и МДД, назначени от д-р Карагьозова извън разрешените надвишения, коригирани със задължението за компенсиране - чл. 37, ал. 3 от договора.

1. Въз основа на заповед № РД-09-87 от 20.04.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Разград на 26.04.2010 г. е извършена проверка на амбулаторията - индивидуална практика за първична медицинска помощ ЕТ "Д-р Селиме Карагьозова - АПМП", при която са установени издадени от д-р Карагьозова направления за СМД и МДД над определените й индивидуални регулативни стандарти.

1. За констатираните надвишения е съставен Протокол за неоснователно получени суми № РД-13-02-12 от 28.04.2010 г., въз основа на който директорът на РЗОК е издал писмена покана № РД-07-21 от 08.06.2010 г., с която поставил началото на производство за събиране на сумата 549,40 лв., заплатена от НЗОК над определените с индивидуалните регулативни стандарти средства за назначени от д-р Карагьозова СМД и МДД за 2009 г. и в частност на IV тримесечие на 2009 г.

Спорът между страните е правен и е по въпроса законосъобразен акт ли е писмената покана.

Сезиран с жалба от д-р Карагьозова по административен ред, директорът на НЗОК с решение № РД-15-45 от 28.07.2010 г. е потвърдил правилността и законосъобразността на писмената покана.

С посоченото по-горе решение Административен съд - Разград също е отхвърлил жалбата на д-р Селиме Касимова Карагьозова - Шакир срещу писмената покана. За да постанови този резултат съдът е приел, че с чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор изпълнителят на първична медицинска помощ се е задължил да възстанови на НЗОК заплатените от нея средства за СМД и МДД, назначени от д-р Карагьозова извън допустимите надвишения и задължението за компенсиране, а оспорената писмена покана има за предмет възстановяването на толкова средства, с колкото е превишена стойността на регулативните стандарти за IV тримесечие на 2009 г. и този размер е правилно определен.

С касационната жалба е направен довод за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост. Този довод е основан на аргументите:

1. Писмената покана е издадена на основание чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), създаден с § 51 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., който според § 77, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон влиза в сила от 01.01.2010 г. и следователно не е приложим за констатираното превишение на регулативните стандарти за 2009 г.

1. Средствата за определените на амбулаторията - индивидуална практика за първична медицинска помощ на д-р Карагьозова за цялата 2009 г. (за четирите тримесечия на 2009 г.) осигуряват средства само за 24 % от ЗЗОЛ, а по силата на чл. 52 от Конституцията на Република България, чл. 35 от Закона за здравното осигуряване и Наредба № 40 от 24.11.2004 г. на министъра на здравеопазването изпълнителят на първична медицинска помощ не може да откаже извършването на профилактичен преглед на всички ЗЗОЛ.

1. В касационната жалба е инвокиран и трети аргумент в подкрепа на направения довод за касационни основания, но този аргумент има по-скоро политически, а не правен характер, поради което няма да бъде обсъден.

Останалите два аргумента са неоснователни.

1. Чл. 76а ЗЗО има процесуален характер, а процесуалният закон се прилага от влизането му в сила, освен ако законодателят изрично не е предвидил друго (напр. образуваните при действието на стария закон административни и съдебни производства да се довършат по реда, установен със стария закон - в този смисъл е § 70 от преходните и заключителни разпоредби на същия Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване). Поради това на 20.04.2010 г., когато е разпоредена проверката, на 28.04.2010 г., когато е съставен протоколът за неоснователно получени суми и на 08.06.2010 г., когато е издадена оспорената от д-р Карагьозова писмена покана, чл. 76а ЗЗО е бил действащ и приложим процесуален закон и законосъобразно директорът на РЗОК е извършил правно релевантните процесуални действия, разпоредени с него.

1. Аргументът, че определените на д-р Карагьозова средства за СМД и МДД за цялата 2009 г., по своята правна същност е фактическо твърдение или изявление за знание на един факт от значение за решаването на спора по делото. Това твърдение несъмнено е от съществено значение за защитата на жалбоподателката, но за да бъде обсъдено от съда заявеният с него факт трябва да бъде доказан. В проведеното на 23.09.2010 г. съдебно заседание д-р Карагьозова е заявила: "Аз съм превишила по-скоро профилактичните дейности .. . Тази година средствата, които са ми отпуснати са за 24 % от пациентите ... За обема на задължителните изследвания при провежданите от мен профилактични прегледи се позовавам и се съобразявам с изискванията на нормативен акт - Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията и съответно приложение № 11 към действащия за 2009 г. НРД." При доказана основателност на това твърдение очевидно ще възникне същественият въпрос дали в случая превишението на определените индивидуални регулативни стандарти не се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на д-р Карагьозова. Но за изясняването на всичките тези въпроси са необходими специални знания, каквито съдът не притежава, а това налага да бъде назначена и проведена съдебно - медицинска експертиза (разширена при сложност на предмета на изследване). По делото обаче липсва искане за назначаване на експертиза, заключението по която да бъде основа за преценка на инвокираното твърдение за несъобразеност на определените на д-р Карагьозова индивидуални регулативни стандарти със задължителните медицински дейности, изпълнението на които й е възложено с индивидуалния договор за 2009 г. Непълнотата на доказателствата, когато е резултат на процесуални бездействия на страните по делото, не е касационно основание.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,