Решение № 77 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 140/2010 г.

Решение № 77 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 140/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Образувано е по молбата на О. -., представлявана от кмета Ц. З. Ц., за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, ТК № 890 от 10.12.2007 г., постановено по т. д. № 397/2007 г., с което предявеният от молителя, в качеството му на ищец, срещу ТД "ВОТ" Е., гр. В. иск, основан на чл. 29, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 27 ЗЗД - за унищожаване на сключения помежду им договор от 13. 05. 2005 г., за учредяване право на строеж върху недвижим имот, частна общинска собственост, съставляващ ПИ № 0* в землището на с. Б., община К. е отхвърлен като неоснователен. Молителят сочи, като ново обстоятелство, правопораждащо основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила съдебно решение на ВКС, НК № 295 от 20.06.2009 г., по н. о. х. д. № 230/09 г., с което е оставено в сила въззивно решение на Варненския апелативен съд по н. о. х. д. № 493/2008 г. и е потвърдена постановената от Варненския окръжен съд присъда № 100/03.09.2009 г. по н. о. х. д. № 1787/2007 г. относно признаване на подсъдимия С за виновен в това, че в условията на продължавано престъпление, през периода 13.12.2004 г. - 13.05.2005 г. в гр. В. и гр. К., в качеството си на длъжностно лице- директор на РРС- Варна, заемащо отговорно служебно положение, с цел да набави облага за другиго - ТД "ВОТ" Е., гр. В., със собственик и управител Д, негова дъщеря, е превишил правата си, като изготвил искане до Общински съвет -К. за предоставяне на терен за изграждане на предавателен комплекс, участвал е в определяне местонахождението и площта му от 50 дка и е изготвил писма до ТД "ВОТ" Е., гр. В. и ТД "С"Е., във вр. с участието им в конкурса за възмездно учредяване право на строеж върху общинска земя ПИ № 0* с площ 50.550 дка, находящ се в землището на с. Б. за изграждане на сгради и съоръжения, част от които даващи възможност за излъчване на програми на БНР. Основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК молителят е обосновал с установената с горепосочената влязла в сила присъда на Варненския окръжен съд, неистинност на представените по делото, влязлото в сила решение по което е предмет на исканата отмяна, писмени доказателства - "съгласувателни писма" за участие в конкурса за отстъпеното по силата на процесния договор право на строеж, издадени от С. Ч., от името на Генералния директор на БНР. Ответната по молбата страна- ТД "ВОТ" Е., гр. В. в срока и по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК е възразила по основателността и. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 3, във вр. с ал. 1 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, предвид датата на получаване от молителя на приложеното по делото писмо изх. № 1787/2007 от 13.10.2009 г. на ДОС и датата на подаване на същата в канцеларията на ДОС - 05.01.2010 г., следва да се приеме, че е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна на предявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Последователно в практиката си ВКС е застъпвал разбирането, че за да е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новооткритото обстоятелство или ново писмено доказателство, което е от съществено значение за изхода на делото, да е съществувало при разглеждане на възникналия правен спор и постановяване на решението по него в инстанционното производство, но то да не е било известно на страната, респ. да не е могло да и бъде известно, въпреки активното участие на последната в процеса и полагане на необходимата процесуална грижа да охрани интересите си. Към соченото основание, аналогично на въведеното с чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), съгласно даденото в т. 3 на ППВС № 2/77 г. задължително за съдилищата разяснение, попада и хипотезата, когато страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението, в друго производство същото е установено по надлежния ред. В случая, за да постанови съдебния акт, предмет на исканата отмяна тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел за недоказани елементите от фактическия състав на чл. 29, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 27, ал. 1 ЗЗД, поради което е отрекъл основателността на предявения от ищеца конститутивен иск и успешно упражнено чрез него преобразуващо право на последния да предизвика промяна в създаденото по силата на сключения на 13.05.2005 г. договор за учредяване право на строеж върху процесния недвижим имот- частна общинска собственост, правоотношение чрез унищожаване на същия. Изложени са съображения, че доколкото единствено в рамките на правомощията на назначената със заповед на кмета на Община- К. конкурсна комисия е било да извърши преглед за съответствие на подадените оферти и на приложенията към тях със задължителните условия на конкурса и дейността на последната по допускане и оценяване на подадените заявления е обективирана в представения по делото протокол от 11.05.2005 г., който не е оспорен по реда на чл. 154 ГПК (отм.), то погрешната квалификация на предоставеното от касатора писмо изх. № 42/09.05.2005 г. и възприемането му от страна на конкурсната комисия като "съгласувателно писмо-потвърждение от ръководството на БНР", за оторизиране на кандидата в изграждане на съоръжения, даващи възможност за излъчване на програмите на БНР, съгласно въведеното с т. 1 на Заповед № 430/2005 г. изискване, е действие на самата комисия. Затова, според съдържащите се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт съждения на тричленния състав на ВКС, ТК, не би могло да се приеме, че с факта на представяне на това "съгласувателно" писмо, заедно с останалите приложения към офертата, ответното ТД "ВОТ" Е., гр. В. е въвело умишлено в заблуждение комисията, респ. Община - К. Изразеното разбиране решаващият съд допълнително е аргументирал с наличието на писмо с идентично съдържание, представено и от втория кандидат в конкурса - "С" ЕООД. Следователно съобразени мотивите на обжалвания съдебен акт и обстоятелството, че след постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, с влязло в сила решение на ВКС, НК № 295 от 20.07.2009 г. по н. о. х. д. № 230/2009 г. е потвърдена произнесената от Варненския окръжен съд присъда по н. о. х. д. № 1787/2007 г., като е признато, че подсъдимият С в качеството си на длъжностно лице - директор на РРС- Варна, през периода 13.12.2004 г. - 13.05.2005 г. в гр. Варна и гр. К., с цел да набави облага за другиго - ТД "ВОТ" Е., гр. В., с управител и едноличен собственик на капитала- Д. С. негова дъщеря, е превишил правата си и е изготвил искане от името на БНР до Общински съвет -К. за предоставяне на терен за изграждане на предавателен комплекс, както и съгласувателно писмо, също от името на БНР, до ТД "ВОТ" Е., гр. В. във вр. с участието му в конкурса, обявен от Община- К. за възмездно учредяване право на строеж върху общинска земя ПИ № 0* с площ 50.550 дка, находящ се в землището на с. Б. за изграждане на сгради и съоръжения, част от които даващи възможност за излъчване на програми на БНР, без да му е било възложено да подписва такива, обосновава правен извод, че в разглеждания случай предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице. Установените по надлежния ред престъпни действия от страна на С. Ч., твърдяни от ищеца в хода на делото в инстанционното производство, видно от данните в представения с молбата препис от присъда по горепосоченото н. о. х. д. са осъществени и във вр. с изготвяне на процесното писмо № 42/09.05.2005 г., представено от ответника "ВОТ" Е. / л. 48 от приложеното гр. д. № 261/2006 г./, чийто едноличен собственик на капитала и управител към релевантния за спора момент е дъщерята на осъдения, именно за удостоверяване изпълнението на въведено с т. 1 от Заповед № 430/11.04.2005 г. на кмета на Община- К. задължително условие за участие в конкурса за учредяване право на строеж върху общинска земя, поради което потвърждаването и от ВКС НК с окончателно съдебно решение № 295 от 20.06.2009 г., по н. о. х. д. № 230/09 г., се явява обстоятелство от съществено значение за изхода на спора по предявения иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, по вложения в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК смисъл. Отделен в тази вр. остава въпросът, че от данните по същата се установява, че осъденият Ч. към релевантния за спора момент е бил съдружник, макар и в друго ТД и на едноличния собственик на капитала на втория участник в конкурса ТД "С"Е., на когото е издал и подписал писмо с идентично съдържание, последното, послужило като допълнителен аргумент на решаващия съд, за да отрече умишлено целеното от ответника " предизвикване на заблуждение у ищеца относно притежаваните от кандидатите качества. Що се касае до визираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, то в случая същото отсъства, поради което молбата за отмяна въз основа на него се явява неоснователна. Установеното по надлежния ред престъпно действие, сочено като факт, пораждащ основанието за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК, аналогично на чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) освен, че трябва да е извършено пред съда, постановил решението, което е предмет на молбата за отмяна, трябва да изхожда от страна именно по същото дело, какъвто не е разглежданият случай. Поради това правно ирелевантна за разглежданото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е обстоятелството, че според приложения препис от присъда № 100/30.09. 2008 г. по н. о. х. д. № 1787/2007 г. на Варненския окръжен съд инкриминирано във вр. с обвинението на С. Ч. по чл. 282, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е и изготвеното от последния писмо, адресирано до ТД - ответник във вр. с участието на последното в конкурса на Община- К. за възмездно учредяване право на строеж върху процесната земя, частна общинска собственост, находяща се в землището на с. Б., което по изложените по- горе съображения обосновава основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от гореизложените съображения и на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС