Решение № 12073 от 29.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/, подадена чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров против решение 2578 от 18.04.2022г. по адм.дело 9378/2021г. на Административен съд-София-град. С него е изменена заповед за налагане на санкции РД-253С-309 от 31.08.2021 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса в частта на наложената санкция, като налага минималния размер от 50 лв за всяко нарушение и определя общ размер на санкцията от 1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева, и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният орган е изложил мотиви във връзка с определяне размера на наложените санкции. По подробво изложеното в жалбата се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендира разноски. Ответникът-"Диагностично-консултативен център VIІI София ЕООД, [ЕИК],гр.София,р-н [район], [улица], представлявано от д-р С. Славчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за каксационнната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на -"Диагностично-консултативен център VIІI София ЕООД срещу заповед за налагане на санкции РД-253С-309 от 31.08.2021 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса. С нея за нарушения по чл.414, ал.1 и чл.416, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г., описани в 29 точки, са наложени санкции в размер по 150 лева за всяко при предвиден размер на санкцията от 50 до 150 лева. Описанието на нарушенията от фактическа страна не са оспорени, както и по отношение на квалификацията. Оспорен е само размера на наложената санкция за всяко от нарушенията при липса на доказателства за системност и други факти и обстоятелства, свързани с нарушението и водещи до увеличаване на размера на наказанието в рамките на предвидения диапазон 50 150 лева. Съдът при обсъждане размера на наложените санкции е отчел, че административният орган не е посочил каква тежест на нарушението приема, каква е обществената опасност и в този смисъл жалбата е частично основателна. При изложени съображения относно размера на санкцията съдът е извел извод, че наложената санкция от 150 лева следва да бъде намалена до размер на 50 лева за всяко от нарушенията. Отчетени са всички обстоятелства, имащи отношение в конкретния случай към определената от съда санкция. При изложените съображения за издаване на акт при спазване на административно производствените правила е намален размера на санкцията при изложени мотиви на съда, като е определен общ размер на санкцията от 1450,00 (хиляда четиристотин и петдесет) лева. Решението е правилно. Производството по налагане на санкции финансови неустойки предвидени в НРД и индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска дейност, заплащана от РЗОК е законово регламентирана дейност по установяване на нарушенията и налагане на административни наказания, нормативно предвидени. Целта на санкционното производство е да се наложи административно наказание за извършено нарушение и да се постигне поправително превантивен ефект към нарушителите. В осъществяването на това производство следва да се спазват правилата по отношение установяване на нарушението и да се излагат мотиви за наказанието, като се осигури участие на нарушителя с оглед защита на правата и интересите си. Нарушенията могат да бъдат резултатни и такива на формално извършване, каквито са нарушенията по настоящата заповед. Съдът е установил, че издадената заповед има за пороци мотивите относно размера на наложените санкции. Правилно е прието, че при липса на мотиви, индивидуализиращи наказанието е налице основание по чл. 146 АПК- нарушение на материалния закон и нарушение на административно производствените правила. При тези констатации съдът е извел правен извод за незаконосъобразност в частта относно размера на наложените санкции и правилно е определил като адекватна санкция 50 лева за всяко едно от извършените нарушения. Доводите в касационната жалба, че и съдът не е изложил мотиви в тази връзка са неоснователни видно от мотивите към решението. Правилно първоинстанционният съд е посочил,че когато налага санкция в размер над минималния, административният орган е длъжен да мотивира решението си с оглед на тежестта на нарушението и ефективността на санкцията, съгласно изискването на чл. 413 от НРД; видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В случая нито едно от констатираните нарушения нве е извършено при условията на повторност, съгласно легалната дефиниция по т. 16 от § 1 от ДР на ЗЗО. "Повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. В случая не са установени повторни нарушения. Системността на нарушенията, извън хипотезата на повторност, следва да се отчита съобразно легалната дефиниция по т. 19 от § 1 на ДР към ЗЗО: "Системно нарушение" е извършването на три или повече нарушения на изискванията за качество, регламентирани в НРД, за период от 6 месеца за срока на действие на договора по чл. 59, ал. 1. В случая проверката обхваща период от повече от една година, като част от установените нарушения излизат извън 6-месечния срок за преценка на системността. Поради това доводите за системност на нарушенията, изложени в касационната жалба, са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая налагането на максималния размер на санкциите е мотивирано бланкетно от административния орган, като е посочено, че санкцията е съобразена с тежестта на всяко от нарушенията, но не са изложени никакви конкретни мотиви в какво се състои тази тежест. Поради това налагането на максималните санкции се явява необосновано. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила при препращане и към мотивите на решението на основание чл. 221 , ал. 2 АПК. Ответникът по касация е направил искане за разноски. Но в случая същият не е представил доказателства за сторени такива. Страната не е била представлявана от юрисконсулт, нито е представила списък на разноските. Поради това искането за заплащане на разноски е неоснователно. Воден от горното Върховния административен съд, шесто отделение