Решение № 9787 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 545/2011 г.

Решение № 9787 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 545/2011 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 87 и следв. от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата на Дафова Нозия Мавлявиевна гражданка на Русия, срещу решение № 507/06.12.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Жалбоподателката твърди, че неправилно административният орган е отказал да предостави хуманитарен статут и излага доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, състоящи се в липса на мотиви за сигурността на страната на произход, с оглед известните в публичното пространство репресии срещу публични личности журналисти. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото като преписка на административния орган с указания за предоставяне на статут. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците при МС - не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, като обсъди доказателствата по делото, взе предвид изразените от страните становища и извърши проверка на обжалваното решение, приема жалбата за допустима като подадена в срок, но по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение председателят на Държавна агенция за бежанците при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави хуманитарен статут и статут на бежанец на Дафова Нозия Мавлявиевна, гражданка на Русия, като е приел, че същата може да се върне в Русия, която за нея е сигурна страна на произход, където животът и свободата и не са застрашени. Обжалваното решение е постановено в административно производство, започнало по молба от 11.08.2009 г., с която жалбоподателката Мавлявиевна е потърсила съдействие от Държавна агенция за бежанците при МС с мотиви, че има сключен брак с български гражданин, с когото не живеела добре. В хода на производството пред административния орган се установява, че жалбоподателката е заявила, че не може да се върне в страната си тъй като нямала близки, родителите и са починали, със сестрите си не поддържала контакт, трудно ще си намери работа и ще живее по-лошо. Административният орган (председател на Агенция за бежанците при МС ) с решение № 507/6.12.2010 г. е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен такъв, поради липсата на законовите предпоставки. На проведените с кандидатката интервюта е установено, че причините да поиска предоставяне на статут са лични и извън обхвата на закона. При така установената фактическа обстановка правилно административният орган е постановил отказ за предоставяне хуманитарен статут и на бежански статут. Жалбоподателката е поискала предоставяне на статут на бежанец по лични и семейни причини. Липсват каквито и да е доказателства за заплаха по отношение на нея поради раса, религия, национална принадлежност или поради политическите и убеждения. Тя е пристигнала в страната през1997 г. заедно със съпруга си който е български гражданин с когото впоследствие се е разделила. През 2005 г. легално е пътувала безпроблемно до Русия за да поднови националния си паспорт. При това положение с оглед обстоятелството, че мотивите са от лично и семейно естество във връзка с фактическата раздяла със съпруга и то по-скоро са икономически свързани с издръжката и в страната (видно от проведените интервюта ) то не са налице основания по смисъла на чл. 8 от ЗУБ за даване на статут. Същевременно не са налице и самостоятелни основания съгласно чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката, защото тя доброволно е напуснала родината си, безпроблемно се е връщала. Това изключва наличието на елемент на принуда в напускането на Русия. Обосновано председателят на Държавна агенция за бежанците при МС е постановил отказ. Жалбоподателката не отговаря на предвидените в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ материалноправни предпоставки. Хуманитарният статут се предоставя временно до отпадане на основанията за даването му в случаите, когато се касае за чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. Тъй като в настоящия случай изтъкнатите от жалбоподателката причини са от личен характер, то те не налагат предоставянето на хуманитарен статут. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, правилно са приложени материалноправните норми при спазване на административнопроцесуалните правила. По изложените съображения издаденият административен акт е законосъобразен. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд - Трето отделение,