Решение № 2821 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 694/2010 г.

Решение № 2821 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 694/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 25.11.2009 г. постановено по адм. д. № 6580/2008 г., тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение е отменил решение по доп. 1.6, взето по протокол № 16/09.04.2008 г. на висшия съдебен съвет, с което на Вида Георгиева Христова, следовател в Национална следствена служба е определена индивидуална основна месечна заплата, в размер на 2.335 лв., считано от 1.03.2008 г. Срещу решението е подадена касационна жалба от Висшия съдебен съвет с заведени оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1,т 3 АПК. Ответницата Вида Христова изразява становище за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразно оспореното решение на посоченото за издаването му основание, мотивирайки този свой извод с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК съдържа изискване за задължително мотивиране на административния акт. Административният орган издава или отказва издаването на акта с мотивирано решение, а ал. 4 на същата норма въвежда съдържанието му да бъде обосновано с фактически и правни основания. В конкретният случай съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда, че предложението по повод на което ВСС е взел решението си не съдържа фактически и правни основания по смисъла на т. 2 . 3 от Правилата за определяне на индивидуалните основни месечни възнаграждения на магистратите и не отговаря на тези изисквания, според които е дадена възможност за определяне на индивидуалните работни заплати на магистратите в размер по-нисък от посочения в таблицата максимален такъв по предложение на съответния ръководител, като предложението следва да бъде придружено с писмени мотиви. В настоящи случай в предложението не се визират конкретни нарушения респ. данни за лошо изпълнение на служебните задължения или други нарушения на служебната дисциплина от Христова като следовател в НСлС, а само е посочено, че не е констатирано подобрение в работата, поради което обосновано, съдът не е приел наличие на писмени мотиви и в самото решение на ВСС. Липсата на съображения в административния акт не могат да бъдат замествани от тези на съда и правилно е изведен извод, че оспореното решение е прието в нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя и неговата незаконосъобразност. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия