Решение № 2654 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14521/2017 г.

Решение № 2654 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14521/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. З., гражданин на Бангладеш, чрез пълномощник срещу решение № 6492 от 9.11.2017 г., постановено по адм. дело № 3276 по описа за 2017 г. на Административен съд - С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че административният орган нито в административното производство, нито в съдебното е доказал обстоятелството, че бракът е сключен в опит за заобикаляне на визовия режим в Р. Б.. Необоснован е и изводът на съда, че превеждането на пари от съпругата С. Г. на М. З. означава, че бракът е сключен с цел получаване на виза за пребиваване в Р. Б. и чужденецът не е доказал целта на престоя си в страната. Съпругата работи като социален асистент в Австрия при график - един месец работа, един месец почивка, като почивките си прекарва в България, където има наето жилище. Не е проведено интервю и не е дадена възможност на касационния жалбоподател да участва в административното производство. Счита, че атакувания съдебен акт противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. Отказът за издаване на виза вид "D" за дългосрочно пребиваване и настъпилата фактическа раздяла от съпругата му сочи за нарушение на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Сочи, че са представени положителни становища от заместник-председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и началник сектор Миграция към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), т. е. след съгласуване съответните институции не възразяват за издаване на виза на М. З.. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да бъде отменен отказът за издаване на виза вид "D" за дългосрочно пребиваване. Претендира разноски по представен списък. Ответникът - Първи секретар на Посолството на Р. Б. в Делхи, Индия, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на М. И. З., гражданин на Бангладеш срещу отказ с изх. № DEL 1601108, по заявление на лицето от 23.06.2016 г., с който на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 във връзка с чл. 26, ал. 3 и 4, т. 1 и т. 2 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) е отказана виза за дългосрочно пребиваване, постановен от първи секретар на Посолството на Р. Б. в Делхи, Индия. За да постанови този резултат съдът е приел, че атакуваният отказ е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, в съответствие с материалноправната норма на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ и с целта на закона. Решаващият съд е констатирал, че административният орган се е позовал на грама № Ко-234-823 от 7.10.2016 г. като е приел, че се касае за опит за заобикаляне на визовия режим в Р. Б. чрез формално изпълнение на условията. Съдът е приел за установено, че М. И. З. е сключил брак с български гражданин, лицата не са съжителствали преди брака, нито са живели в една и съща държава. Съпрузите се познават от социалните мрежи и са се виждали за период от около 20 дни, необходим за уреждане на формалностите около сключване на брака. Българският гражданин живее в страна-членка на Европейския съюз (ЕС), а съпругът заявява виза за Р. Б.. Българската съпруга не посещава и не е посещавала брачния си партньор в родината му, освен по повод на самото сключване на брак. Съдът е обсъдил, че заявителят за виза има два предишни отказа за краткосрочна виза вид "С". Със съпругата си се срещнал за първи път на 12.02.2016 г. в Бангладеш, а бракът е сключен на 14.02.2016 г. Изрично съдът отбелязва, че съпругата живее и работи в Австрия, а М. И. З. няма ясни планове за пребиваването си в България. По делото е прието становище от началник сектор "Миграция" - СДВР до дирекция "Миграция" - Министерство на вътрешните работи (МВР), относно съгласуването на процесното заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, от което е установено, че началникът на сектор "Миграция" - СДВР счита, че поискана виза може да бъде издадена по реда на чл. 15, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ. В съдебно заседание са изслушани показанията на свидетелите С. И. Г. и А. В. П.. С. Г. - съпруга на жалбоподателя е заявила, че със съпруга си са се запознали чрез социална мрежа - Фейсбук, а нейната сестра е работила с него в ресторант в Холандия. Заявява, че през 2013 г. е щяла да пътува до Индия по покана на сестра си, но в същото време посочва, че племенникът на съпруга й често пътува до там и че същият щял да й помогне с пътуването. Сочи, че със съпруга си на живо са се виждали един път за около две седмици - когато са се оженили. Потвърждава, че работи в Австрия, но почивката си прекарва в България. От правна страна съдът е приел, че отказът за издаване на виза е бил съгласуван с ДАНС, както и че е било налице становище на дирекция "Миграция", представляващи част от процедурата по издаване на отказа. Приел е, че отказът е мотивиран с наличието на данни, че целта и условията на планирания престой не са доказани, както и че се касае за опит за заобикаляне на визовия режим в България. Съдът е приел, че липсват данни извън формалното съществуване на брака сключен с българската гражданка, както и информация относно съвместното съжителство и/или принос към семейството. Чуждият гражданин е виждал съпругата си само веднъж, за период около 2 дни преди сключване на брака и заявлението за издаване на виза е подадено непосредствено след издаването на удостоверението за сключен граждански брак. С. Г. живее и работи извън България и не са налице каквито и да е доказателства за поддържане на контакт и реални взаимоотношения между съпрузите. Приел е, че посочените обстоятелства не са опровергани от жалбоподателя по пътя на пълното насрещно доказване, в т. ч. с ангажираните свидетелските показания и представените платежни нареждания за превеждани суми от С. Г. сочат единствено за наличие на финансови взаимоотношения между двете лица. Приел е, че отказът за издаване на виза за дългосрочно пребиваване не е издаден в нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ - не ограничава личния живот на жалбоподателя и правото му на контакти със съпругата му, тъй като е установено по категоричен начин, че тя постоянно живее и работи извън страната. Решението е правилно. Съгласно чл. 9а, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ един от видовете издавани визи са тези за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"). Обжалваният в първоинстанционното производство отказ е постановен по повод искане за издаване на такъв вид виза, която съгласно чл. 18 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14.06.1985 г. е национална виза и се издава от държавата-членка, съгласно нейното законодателство. В националното ни законодателство тази процедура е регламентирана в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Р. Б. (ППЗЧРБ) и Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, а основанията за отказ са посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 25 от ЗЧРБ. С. З. за изменение и допълнение на ЗЧРБ (ЗИДЗЧРБ) - обнародван в ДВ, бр. 97 от 6.12.2016 г. е приет нов чл. 10а, в чиято ал. 1 е предвидено, че отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на АПК относно тяхната законосъобразност. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. Отказът за издаване на вида вид "D" е издаден на 7.02.2017 г., след влизане в сила на новата разпоредба и в жалбата на М. И. З. се навеждат доводи именно за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ, поради което правилно първоинстанционният съд се е произнесъл относно законосъобразността на отказа. С оглед събраните доказателства, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е преценил възражението на М. И. З., за нарушение на правото му на личен и семеен живот, като неоснователно. За да е налице то, нарушението следва да е реално, осъществено в действителност. Видно от доказателствата по делото, М. И. З. е заявител на виза за дългосрочно пребиваване в Р. Б. вид "D", като в жалбата си твърди, че съпругата му - българска гражданка работи в Австрия като социален работник при график - един месец работа и един месец почивка, който прекарва в България. Поддържа, че преводът на парични средства от страна на съпругата му не означава, че бракът е сключен с цел получаване на виза. Изложените от него доводи и ангажираните в първоинстанционното производство доказателства не установяват връзка между България и семейния живот на чужденеца по начин, който да налага правото му на постоянно пребиваване. Семейният живот в страната не е изразен не само като фактическо положение, но и като категорично намерение. От изявленията на жалбоподателя не може да се направи извод, че съпругата му - гражданин на ЕС има желание или намерение да упражнява свободно правото си на установяване в България, за да е необходимо гарантиране право на постоянно пребиваване в България на съпруга, с цел реализиране възможността за семеен живот. Нито наетият недвижим имот на територията на страната от съпругата - български гражданин, работеща в Австрия, нито получаваните от нея доходи в чужбина, са относими към правото на семеен живот, респективно не гарантират възможност за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в страната на съпруга - чужденец. По преписката е установено по надлежен ред, че съпрузите са живели разделено, както преди, така и след сключването на брака им и са контактували по между си само чрез социалните мрежи. Два дни преди сключването на брака са се видели за първи път в Бангладеш, за уреждане на формалностите около сключването му. В грама изх. № Ко-34-823 от 7.10.2016 г. е посочено, че М. И. З. има два предишни отказа за издаване на краткосрочна виза вид "С" и няма ясни планове за пребиваването си в България, освен че щял да чака съпругата му да се прибере в отпуск. Издаденият отказ е съобразен с принципите на съразмерност предвидени в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, съгласно които административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, който могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Възраженията направени с касационната жалба на практика преповтарят направените такива пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и изводите му изцяло се споделят от настоящата инстанция. С оглед установените релевантни за спора факти първоинстанционният съд обосновано е счел, че оспореният административен акт е законосъобразен. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение