Решение № 28 от 8.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 674/2009 г.

Решение № 28 от 8.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 674/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Б. Б., изготвена от неговия упълномощен з. Ю. Г. от Варненския АК, срещу нова присъда № 2/9.10.2009 г. постановена от Варненския апелативен съд по в н о х д № 300 по описа на съда за 2009 г.

В жалбата не са конкретизирани касационните основания, така както са очертани в чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, но от съдържанието й, служебно може да се изведат две от тях - за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По първото основание е направено искане на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, касационната инстанция да приложи закон за еднакво наказуемо престъпление - чл. 343, ал. 3 пр. 3 НК, а по второто основание, за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК искането е да се намали наказанието по размер, като се определи в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и да се приложи института на условното осъждане по чл. 66 НК. Направено е искане за намаляване размера и на наказанието наложено на основание чл. 343г НК.

Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и с упълномощения си адвокат Л от САК, който в писмена защита иска от касационната инстанция да отмени обжалваната нова присъда, поради допуснати съществени процесуални нарушения - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, каквото в касационната жалба не е въведено. Алтернативно на искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, е направено такова за изменение на присъдата, чрез намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода и отлагане на изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 НПК.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда в сила.

Подсъдимият в последната си дума иска ново разглеждане на делото. Твърди, че не е бягал от мястото на пътното произшествие и не е бил употребил алкохол.

Явяват се частните обвинители П. Х., И. Н. и Д. Й., като законен представител на малолетния Й. В. Й.. Всички поотделно изразяват становища касационната жалба да се остави без уважение.

Повереникът им адвокат П от Шуменския АК, редовно призован, не се явява.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С обжалваната нова присъда е отменена присъдата на Шуменския окръжен съд в наказателно оправдателната й част, по отношение на подсъдимия И. Б. Б. и вместо това подсъдимият е признат за виновен в това, че е осъществил престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. I, III и IV, б. "б" пр. 1, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като е избягал от местопроизшествието.

В останалата част потвърдил присъдата на първата инстанция, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 26.09.2008 г. на път III-7003, между с. Ц. брод и Шумен, при управление на МПС - л. а. "Мерцедес", нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и средни телесни повреди на други две лица, като деянието е извършено в пияно състояние - прест. по чл. 343, ал. 3, пр. I и III, б. "б", пр. 1, вр. ал. 4, вр. ал. 1 НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода в размер на четири години, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим. По обвинението да е извършил престъплението като е избягал от местопрестъплението бил оправдан.

На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години.

Зачетено е предварителното задържане и времето през което е бил лишен от правоуправление по административен ред.

Осъден е да заплати разноските по делото.

Жалбата е неоснователна.

1. По доводите за допуснато нарушение на закона:

По принцип, касационната инстанция преценява правилното приложение на материалния закон на основата на фактите констатирани от предходните инстанционни съдилища. Варненският апелативен съд, като втора инстанция по фактите, по повод протест на прокурора и въззивна жалба на частните обвинители и по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорил на доводите за необоснованост на правните изводи за оправдаване на подсъдимия, относно квалифициращия елемент на престъплението за което е признат за виновен - "бягство от мястото на произшествието", респ. за допуснато нарушение на закона. Новата осъдителна присъда, в тази част, е постановена върху надлежна доказателствена основа. От тези установени от първата инстанция, подложени на допълнителен задълбочен и законосъобразен анализ от състава на втората инстанция, не произтича никакво противоречие по обстоятелствата свързани с извода за доказаност на обвинението по чл. 343, ал. 3, пр. I, III и IV, б. "б", пр. 1, вр. ал. 4 и ал. 1 НК. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, направените изводи, че подсъдимият е осъществил и елемента "бягство от местопроизшествието" са законосъобразни. Правилно въззивният съд се е позовал на гласните доказателства установяващи, че подсъдимият в първия момент от контакта му с контролните органи е изградил лъжлива защитна версия за времето на пътно-транспортното произшествие. Твърдял, че по същото време неговият автомобил е бил паркиран пред блока в който живее, а той се е прибрал от семейното тържество същата вечер, когато е станала катастрофата, с такси. С това отричал изобщо участието си в ПТП. Именно за да прикрие своята съпричастност към причинените вредни последици от неправомерното си поведение при управление на процесния автомобил, както и наличието на пияно състояние, са го мотивирали да се укрие от контролните органи, да спечели време и да изгради лъжлива защитна версия, като алиби за своето местопребиваване към момента на ПТП. Правилно въззивният съд е достигнал до извода, че наличието на бягство от местопроизшествието произтича от обективно установените обстоятелства, свързани с отказа на подсъдимия да бъде тестван за употреба на алкохол, както и с цялостното му поведение след катастрофата, насочено към избягване на наказателната отговорност. Изводите за това поведение, за още по голяма достоверност са свързани и със заключението на СМЕ за установената концентрация на алкохол въз основа на свидетелски показания и за това, че по време и след ПТП подсъдимият е бил годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поначало, утвърдената съдебна практика приема, първо, че напускането на мястото на произшествието, независимо от мотивите за това действие представлява бягство по смисъла на закона и второ, бягството е налице не само когато водачът укрива авторството си, но и в случаите когато той укрива състоянието си или други обстоятелства, които счита, че не трябва да станат известни на компетентните органи.

При така установените факти и обстоятелства от предходните инстанции, относими към предмета на доказване, изводът на Варненския апелативен съд за това, че касаторът следва да носи отговорност и за бягство от местопроизшествието е законосъобразен. Поради това не е налице касационното основание за допуснато нарушение на закона, за да се породи исканото от защитата в касационната жалба правомощие на касационната инстанция да измени присъдата, като приложи закон за еднакво наказуемо престъпление, /чл. 343, ал. 3, пр. I и III, б. "б", пр. 1, вр. ал. 4 и ал. 1 НК/ и оправдае подсъдимия за квалифициращият елемент "бягство от местопроизшествието" по чл. 343, ал. 3, пр. IV, б. "б", пр. 1, вр. ал. 4 и ал. 1 НК.

1. По касационното основание за явна несправедливост на наказанието:

По принцип, за да възникне за касационната инстанция правомощието за изменение на въззивния съдебен акт, чрез намаляване на наказанието, е необходимо да е установено, че наложеното от проверявания съд наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК /арг. чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК/. В конкретния случай това условие не е налице. Размерът на наказанието е справедлив и съобразен с данните по делото и съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства Правилно са отчетени като негативни обстоятелства - многобройните наказания за нарушения на ЗДвП от с. на подсъдимия и наказанието наложено му по диференцираната процедура по чл. 78а от НК, за шофиране в пияно състояние.

При това положение, настоящият състав намира, че понататъшно снизхождение чрез намаляване на наказанието и приложението на условното осъждане би било в противоречие с целите на наказателната санкция, както във връзка с личната превенция, така и с генералната.

1. По допълнително въведеното касационно основание за допуснати съществени процесуални нарушения /чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК/ развити от упълномощеният за третата инстанция з. в писмената защита, представена след даване ход на делото:

Както вече бе посочено при обсъждането на основанията въведени в касационната жалба, за да се очертаят пределите на контрол от третата инстанция, съгласно чл. 347, ал. 1 НПК, жалбоподателят в касационната си жалба се е позовал само на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК /нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанията/. При това положение за касационната инстанция става невъзможно изпълнението на задължението, визирано в чл. 354 НПК, в хипотезата на допуснати съществени процесуални нарушения, поради липса на такова касационно основание. Служебната намеса на касационната инстанция е допустима само при условията на чл. 347, ал. 2 НПК или когато констатира допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните - /чл. 348, ал. 3, т. 2, 3 и 4 НПК/. В настоящия случай не се установява да са налице посочените предпоставки, като основания за служебна намеса на касационния съд.

Поради изложеното се налага извода, че при проверката не се констатират основания за отмяна или изменение на новата присъда постановена от Варненския апелативен съд, тъй като не са налице въведените в жалбата касационни основания за това.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение