Решение № 10005 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1796/2010 г.

Решение № 10005 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1796/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощниците на "Аксон България" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 111 от 27.11.2009 г. по адм. д. № 2936/2009 г. по описа на Административен съд гр. София град, Първо отделение, 9 състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Изпълнителен директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 111 от 27.11.2009 г. по адм. д. № 2936/2009 г., Административен съд гр. София град, Първо отделение, 9 състав е отхвърлил жалбата на "Аксон България" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу ревизионен акт № 2900-800307 от 19.01.2009 г., в частта с която е потвърден с Решение № 379 от 19.03.2009 г. на Изпълнителен директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон, както и не се явява необоснован, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил каква е правната природа на сключените от Дружеството договори, дали те са граждански договори или са прикрити трудови договори. Съдът подробно е аргументирал тезата си, че те са от втората категория. В хода на ревизията е било установено, че с работници на "Аксон България" ООД, които са назначени по трудови договори на длъжността "продавач-консултант" са сключили и комисионни договори със същото дружество. По тези договори са получавали възнаграждения именувани "бонуси" за извършени продажби на стоки на едро. Правилно органите на данъчната администрация, както и първоинстанционния съд са приели, че тези бонуси представляват допълнителна материално стимулиране, защото са свързани с резултата от положения труд и като такива са елемент от трудовото възнаграждение, поради което трябва да се включат в общата сума на възнагражденията и върху тази сума да трябва да бъдат начислени допълнително осигурителни задължения. Това е така, защото: работното място не е различно от това по трудовия договор; няма данни стоките да са договаряни от комисионера /оферти, договори и др./; няма доказателства комисионерът да е приел резултатите от изпълнителната сделка; няма доказателства кога и как е извършена поетата работа; няма данни за прехвърляне на резултатите от изпълнителната сделка в полза на доверителя /приемо-предавателни протоколи/. Процесната дейност се извършва ежедневно и многократно, а "бонусите" са изплащани предимно ежемесечно. Трудът е полаган във фирмата, при спазване на ерархическата зависимост. При комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки, да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка, а доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него. При процесните договори именувани "комисионни" очевидно не е налице посочената правна фигура. Поради вида на основната престация (facere) договорът за услуги стои най-близко до трудовия договор от една страна, а от друга - до договора за изработка. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуги се състои в елементите работно време, работно място и задължения за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за услуги изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителят за това, че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол. Разликата между договора за изработка и договора за услуги се състои в това дали изпълнителят отговаря, ако не бъде постигнат уговорения резултат. При договора за изработка изпълнителят може да иска заплащане на уговореното възнаграждение само ако е престирал уговорения резултат. При договора за услуги може да се иска възнаграждение дори ако уговореният резултат не може да бъде постигнат и това е така защото при договора за услуги се дължи единствено осъществяването на определена дейност, а не овещественият краен резултат от тази дейност. Т. е. докато при договора за изработка възнаграждението е функция единствено на постигнатия резултат, при договора за услуги възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер и продължителност, независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е постигнат. В конкретния случай по първоначалното дело е било безспорно установено, че за дейностите свързани с почистване, продажба в магазинната мрежа, складова и обща работа, както и такава свързана с производствената дейност като сглобяване на детайли, действия на апаратчици, действия по пакетиране, действия на офис специалисти за които са сключени и граждански договори, работниците са наети по трудови договори, като са назначени за същия вид дейност. Правилно съдът е преценил, че става дума за престиране на работна сила, тъй като дейностите се извършват многократно и ежедневно, не се дължи краен резултат и дейностите трябва да се извършват от конкретно лице, което не може да бъде заместено от друг. Направен е окончателния извод, че и тези граждански договори са прикрити трудови договори върху които също се дължат вноски за всички осигурени социални рискове. По договорите за обучение работодателят е поел задължението да подготвя лице за работа при него и да му заплаща възнаграждение под формата на стипендия. Работата е извършвана на обектите на Дружеството, а длъжностите са продавач-консултант, общ работник, складов работник, пласьор, офис организатор, етикетчик, апаратчик в производството, електрокарист и др. Материалите и средствата са осигурявани от Дружеството. Така нар. "стипендии" са осчетоводявани по сметка 421-Разходи за заплати. Липсват доказателства за проведени изпити след обучението. Извършването на работата, предмет на тези договори е осъществявано под контрола на работодателя и трудът е престиран в негова полза. Направен е извода, че правилно органите на данъчната администрация са приели, че тези договори са разновидност на договорите по чл. 234, ал. 2 от КТ - за повишаване на квалификацията и преквалификацията на работници или служителите за придобиване на квалификация по друга професия или специалност и са начислили вноски за ДОО, ДЗПО-УФ, НЗОК и ГВРС върху изплатените възнаграждения за обучение. Всички коментирани договори са с продължителност повече от 5 работни дни или 40 часа за един календарен месец. Предвид изложеното в настоящите мотиви се приема, че първоинстанционния съд е дал правилна правна квалификация на процесните договори, поради което наведените от касатора съображения в тази насока не се възприемат. Другият спорен въпрос е бил дали контролните органи на НАП са нарушили чл. 405а КТ, като са дали дефиниция на процесните договори, а не са сезирали и съответно изчакали становищата на Инспекция по труда, дали в случая се касае до трудови договори. На този въпрос трябва да бъде даден отрицателен отговор. Действията на Инспекцията по труда по чл. 405а КТ са насочени единствено към защита правата и интересите на работника, който поради своята зависимост от работодателя не е в състояние и не разполага с правен механизъм да му наложи сключването на трудов договор. Контролните органи на НАП могат да съставят на физическите и юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО, както и на НЗОК. В тази си дейност те могат да констатират, че с привиден договор е прикрито фактическо трудово правоотношение. Защото според чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото. От друга страна привидните договори са нищожни /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/, а на нищожността маже да се позове всеки. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество не са допуснати в процесното решение. При този изход на спора в полза на ответника трябва да се присъди сумата 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а разноски от първата инстанция трябва да се поискат по реда на чл. 248 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,