Решение № 751 от 24.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Стоянов, Д. Найденова - Стоянова, и С. Стоянова, като наследници на ищеца Ч. Стоянов против Решение 3703/03.06.2022 г., постановено от Административен съд - София-град по адм.д. 3156/22 г. в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение в размер на 1143,33 лв. и съответно - искът за начисляване на законна лихва за забава върху този размер - до изплащане на обезщетението срещу Българска народна банка /БНБ/ за обезщетяване на понесените от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на банката. Касационната жалба на лицата е срещу част от решението, като се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и със задължителното тълкуване на практиката на Съда на Европейския съюз. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за неоснователност на исковата претенция досежно сумата от 1143,33лв., представляваща определената договорна лихва и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част, като се присъди и законната лихва върху тази сума до деня на изплащането й. Претендира се заплащането на направените в касационното производство разноски. В съдебно заседание касаторите не се явяват и представляват. Постъпила е молба, че поддържат касационната си жалба. Ответникът Българска народна банка /БНБ/ депозира отговор на касационната жалба, с който оспорва касационната жалба и навежда аргументи за правилност на първоинстанционното решение. В съдебно заседание се представлява. Представя допълнително писмено становище по съществото на спора и претендира разноски. Прави допълнително възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касаторите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. Неправилно и необосновано Административен съд София-град е направил извод за неоснователност на исковата молба в разглежданата част и е отхвърлил последната. Счита, че правните изводи в решението не се подкрепят от доказателствата по делото. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град /АССГ/ е образувано по предявени искове от Ч. Стоянов, чрез адв. М. Чечова, срещу Българска народна банка (БНБ), гр.София 1000, пл. Княз Александър I 1, с искане за присъждане на сумата от 8627.97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014г., през който не е имал достъп до средствата си, депозирани в Корпоративна търговска банка АД (КТБ), поставена за същия период под специален надзор на БНБ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба на 21.06.2017 г. до окончателното й изплащане. След смъртта на ищеца по делото е представено удостоверение за наследници, поради което с резолюция от 23.04.2022 г., съдът е конституирал като ищци по делото наследниците на Стоянов - Д. Стоянова - съпруга, А. Стоянов - син и С. Стоянова - дъщеря. По така предявените искове АССГ е постановил съдебно решение 2394 от 12.04.2021 г. по адм.д. 6828/2017 г. на АССГ, с което е прието, че за извършеното нарушение на правото на ЕС БНБ дължи обезщетение единствено за периода на забава - от момента, в който ищецът реално е следвало да има достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Първият решаващ състав на АССГ е приел, че реално претърпяната от ищеца вреда възлиза на разликата между законната лихва за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. и изчислената за същия период договорна лихва по депозита му, изчислени върху гарантирания размер на депозита му от 196 000 лв. Съдът е приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според която размерът на законната лихва върху сумата от 196 000 лв. за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. е 5733.84 лв., а начислената договорна лихва върху депозита му за същия период е в размер на 1143.33 лв. Разликата между двете суми 5733.84 лв. и 1143.33 лв. в размер на 4590.51 лв. е определена като справедлив размер на претендираното обезщетение. След като е приел, че искът е основателен за сумата от 4590.51 лв., за разликата до предявения размер от 8627.97 лв. искът е бил отхвърлен. С Решение 2929 от 29.03.2022 г. по адм.д. 7730/2021 г. на ВАС, Трето отделение, е отменено частично така постановеното решение, в частта по предявения от Ч. Стоянов срещу БНБ иск за разликата над 4590.51 лв. до претендираната сума от 8627.97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, поради липса на мотиви, с които съдът да обоснове становището си за неоснователност на исковата претенция за претендираната сума над 4590.51 лв. и за двата периода, посочени в диспозитива на решението. След връщането на делото в АССГ е образувано адм. д. 3156/22г. и е разгледан искът в останалата му непотвърдена част. С обжалваното по настоящото дело решение 3703/03.06.2022 г., постановено от Административен съд - София-град по адм.д. 3155/22 г. е отхвърлен предявения иск за обезщетение за разликата над 4590.51 лв. до претендираната сума от 8627.97 лв., както и за периодите от 30.06.2014 г. до 24.07.2014 г. и от 07.11.2014г. до 04.12.2014 г. и съответно - искът за начисляване на законна лихва за забава върху този размер - до изплащане на обезщетението срещу Българска народна банка /БНБ/ за обезщетяване на понесените от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на банката. В него са изложени лаконични мотиви по въпроса за основателността на исковата претенция. Решението е валидно, допустимо и в обжалваната част неправилно. Касационната инстанция споделя по-голямата част от изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационната жалба е основателна за сумата от 1143,33лв., представляваща намалението на претендираната сума с определената и заплатената от БНБ договорна лихва на лицето за процесния период. Видно от заключението на вещото лице, на ищеца е следвало да бъде определена сумата от 5733,82лв. като законна лихва за забава върху сумата на депозита му за процесния период. Съдът по отношение на фактическата обстановка и наличието на основания за присъждане на обезщетение, както и по отношение на изчисления период, изцяло възприема изводите в решението на АССГ, поради което не следва да ги преповтаря. Що се отнася до размера на лихвата и присъденото обезщетение настоящия състав намира, че неправилно АССГ е отхвърлил исковата претенция за размера над 4590.51 лв. до определения от вещото лице размер от 5733,84лв. Настоящата касационна инстанция счита, че неправилно съдът е приел, че от размера на обезщетението следва да се приспадне начислената договорна лихва, доколкото характера на това плащане е различен от обезщетителния характер, който има задължението за заплащане на мораторна лихва при наличие на незаконосъобразно поведение, причинило имуществени вреди на ищеца. Договорната лихва е начислена на различно фактическо и правно основание от мораторната и не обосновава неоснователност на предявен иск за вреди от забавено изплащане на гарантираната сума, където размерът на законната лихва е само критерий за определяне на размера им. Изложеното до момента обосновава извода за основателност на касационната жалба по отношение на претендираната сума от 1143, 33 лв., както и законовата лихва до изплащането на тази сума и правилност на решението в останалата му част. Решението на Административен съд - София-град следва да бъде частично отменено. При този изход на делото и основателност на касационната претенция на касаторите следва да бъдат заплатени направените в касационното производство разноски в претендирания размер от 605 лв. с ДДС, доколкото адвокатското възнаграждение е определено съобразно минимума по чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение