Решение № 3567 от 4.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2024 г.
ВАСПето отделение04.04.2025 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2951 от 24.09.2024 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм.дело 294/2024 година.
ОСЪЖДА "ДЕА" ЕООД, ЕИК 814186430 да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Обжалвано е решение 2951 от 24.09.2024 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм.д. 294/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на "ДЕА" ЕООД, ЕИК 814186430 от гр. Велико Търново, срещу Заповед РД 09-220/08.03.2023 г. на министъра на земеделието и храните, с която са одобрени окончателни специализирани слоеве "физически блокове" и "площи, допустими за подпомагане" за кампания 2023 г. в частта, досежно парцели с идентификатори 67475-115-4-3; 67475-115-5-1; 67475-115-6-1; 67475-115-7-1; 67475-115-9-1; 67475-606-3-2; 67457-649-1-1; 67457-649-2-1; 67457-649-3-1; 67457-649-4-2; 67457-649-5-3; 67457-653-2-3 и 67457-654-1-1 в землището на [населено място], област Велико Търново и дружеството е осъдено да заплати на Министерството на земеделието и храните разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/лв. В жалбата си касационният жалбоподател "ДЕА" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. Памукчиева развива съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата министърът на земеделието и храните, чрез процесуалните си представители юрк. Кунева и юрк. Малушева, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура по същество счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, а в оспорената й част е надлежно мотивирана, като в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на заповедта, послужили за издаването й, се съдържат в приложенията към нея, а именно в дешифрираните самолетни снимки и в протоколите от специализираните теренни проверки на процесните площи и в придружаващите ги снимки. С оглед спецификата на оспорената заповед - одобряване на окончателния специализиран слой за територията на цялата страна, е достатъчно административната преписка да съдържа данни и доказателства за начина, по който е определен специализираният слой, включително чрез посочване на изключените от слоя площи, като от тези доказателства да може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой. В конкретния случай допълнителни мотиви са изложени и в писменото становище на директора на Дирекция "Идентификация на земеделските парцели" при МЗХ, където са посочени основанията за изключване от специализирания слой на заявените от дружеството жалбоподател парцели. Изрично се посочва в съставените протоколи от теренни проверки, че 13 бр. парцели, които са изключени от допустимия за подпомагане слой, са определени като неземеделски площи поради несъответствие с изискванията по чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба 3/10.03.2023 г. на МЗ. Съгласно тази разпоредба трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от компактно разположена дървесна и храстовидна растителност с единична площ над 100 кв. м. При извършване на теренни проверки на заявените от дружеството жалбоподател ПИ са били установени компактно разположени дървета и храсти, попадащи на площ от над 100 кв. м. за всеки един от изключените от подпомагане парцели, като констатациите на проверяващите са били обективирани в съставени Протоколи с , 1/ФБл: 67475-115; 1/ФБл: 67475-649; 1/ФБл: 67475-653 и 1/ФБл: 67475-654. Съгласно отразеното в протоколи с , 1/ФБл: 67475-115; 1/ФБл: 67475-649 и 1/ФБл: 67475-653 като недопустими за подпомагане са отразени ПИ или части от ПИ, представляващи изоставени земеделски площи, а като основание за недопустимост е посочено чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба 3/1.03.2023 г. Съгласно констатациите от Протокол 1/ФБл: 67475-654 с него не са отразени недопустими за подпомагане площи. Протоколите от извършени теренни проверки са налични по делото в електронен вид на технически носител /CD/. По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, чиято задача е била да се установи какъв е размерът на заявената за подпомагане площ, какви проверки са извършени на заявените и отказани за подпомагане парцели, какви са установените причини за недопустимост за подпомагане и какво е състоянието на парцелите. В заключението на експертизата се посочва, че частите от ПИ, които са определени като недопустими за подпомагане, са с обща площ от 10,12 ха с културен вид "площ с угари", които в по-голямата си част от 7,15 ха, представляват храсти и затревени територии. В недопустимите за подпомагане площи се съдържат материали от изкореняване на предишни лозови насаждения, растителен материал и дървесна растителност, което дисквалифицира терените като "площи с угар". Съгласно отразените в протоколите за теренни проверки констатации и изводите на приетата СТЕ, изключени от слой за подпомагане са площи, заявени като "угар", а не такива с насаждения "мека пшеница", което се установява от Протокол 1/ФБл: 67475-115. Поради това са неотносими към предмета на спора възраженията на оспорващия досежно състоянието на парцелите, с култура "мека пшеница". Тези ПИ не са посочени като недопустими за подпомагане и респективно не са предмет на делото. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението на административния съд следва за се остави в сила. При този изход на спора и с оглед направеното искане в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,