Решение № 14834 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2012 г.

Решение № 14834 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Денко Йорданов Пеев от гр. Добрич против решение от 12.07.2012 г., постановено по адм. д. № 226 по описа за 2012 г. на Административен съд - Добрич. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба община Генерал Тошево оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение са били отхвърлени предявените от ищеца Денко Йорданов Пеев два обективно съединени иска срещу Община Генерал Тошево за заплащане на сумата от общо 14 760 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи в резултат от заповед № 541/3.06.2011 г. на кмета на община Генерал Тошево, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до пълното й изплащане. В хода на съдебното поризводство съдът установил, че с исковата молба са били предявени два обективно съединени иска срещу Община Генерал Тошево за заплащане на сумата от общо 14 760 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи, в резултат от изпълнението на отменената с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразна заповед № 541/3.06.2011 г. на кмета на община Генерал Тошево. С молба за поправка на исковата молба от 18.05.2012 г. ищецът твърди, че е претърпял преки имуществени вреди в резултат от унищожаването на засят през стопанската 2010 г. - 2011 г. посев от слънчоглед, уточнени по отделни пера. С отменената заповед № 541/3.06.2011 г. на кмета на община Генерал Тошево, издадена на основание чл. 72 от Закона за посевния и посадъчен материал е разпоредено да се унищожат насажденията в масиви № 22 и № 24 в землището на с. Средина, община Генерал Тошево, като разходите по унищожаването да са за сметка на нарушителите, сред които било посочено и името на жалбоподателя. Твърди се, че отменената заповед е изпълнена по отношение на част от собствените на ищеца стопанисвани от него земеделски земи - имот № 024032 с площ от 88,568 дка в землището на с. Средина, като съществуващите посеви от слънчоглед в тях са унищожени чрез разораване. Твърди се, че ищецът е разбрал за унищожените посеви няколко дни след повре Съдът е приел, че със заповед № 541/03.06.2011 г. кметът на община Генерал Тошево, на основание чл. 72 от Закона за посевния и посадъчен материал е разпоредил да се унищожат посевите, които са засяти в нарушение на чл. 29, ал. 8 от същия закон, непосредствено до семепроизводствения посев, в масив 22 и 24. Кметът е разпоредил също разходите по унищожаването да са за сметка на нарушителите. Ищецът. е оспорил заповед № 541/3.06.2011 г. на кмета на община Генерал Тошево и при Административен съд гр. Добрич е било образувано адм. д. № 444/2012 г. Производството по делото е приключило с влязло в сила решение № 200/23.12.2011 г., с което оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на вещото лице по приетата агротехническа експертиза, съдът е приел, иска за неоснователен и недоказан. В процеса на доказване, съдът е приел за установено, че определената със заповед № 008/3.01.2011 г. на кмета на община Генерал Тошево пространствена изолация включва изцяло собствената на ищеца земеделска земя, представляваща нива с площ от 88,568 дка, трета категория, имот с кад № 024032, парцел 32, от масив 24 по плана за земеразделяне на землището на с. Средина, община Генерал Тошево. Въз основа на заключението на вещото лице - агроном, съдът приема, че разстоянието от 1500 метра, необходимо за осигуряване на пространствена изолация на масив № 10 обхваща 79, 589 дка от цялата площ на имот № 024032, т. е. от имота на ищеца. Или от цялата площ на имота от 88,568 дка, 8,979 дка не попадат в охранителната зона. Установява се също така и че процесният имот е бил засят от ищеца през стопанската 2010г-2011 г. със слънчоглед и твърди, че това е станало в нарушение на издадената заповед № 008/3.01.2011 г. на кмета на общината, с която е наложена пространствената изолация. Спорно по делото е било обстоятелството кой фактически е извършил разораването на имота на ищеца, от което действие са произтекли твърдените за ищеца вреди. Съдът, обсъждайки писмените и гласни доказателства е достигнал до извод, че доказателства за датата, количеството, лицата, участвали в унищожаването на продукцията от слънчоглед на ищеца, и по чие нареждане е извършено това, не са били представени и изразява предположение, че е най-вероятно унищожаването на селскостопанската продукция да е извършено от трето лице, различно от служителите и длъжностните лица на община Генерал Тошево преди издаването на незаконосъобразната заповед, т. е. не е налице причинно-следствена връзка между отменения административен акт и причинените на ищеца вреди. Решението е неправилно, същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил задълбочено, предвид установяване на твърдените от ищеца факти, гласните доказателства по делото, а именно показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца. Освен това по делото е следвало да бъдат установени отношенията между общината и Земеделската гимназия досежно селскостопанската техника, собственост на училището, за която свидетелите твърдят, че се е намирала в имота на ищеца и е извършвала разораването. Установяването на този факт има отношение към главното спорно обстоятелството, а именно било ли е извършено предварително изпълнение на незаконосъобразния административен акт. В тази връзка и в изпълнение на задължението си по чл. 9, ал. 3, вр. чл. 203 от АПК съдът е следвало да укаже на страната за необходимостта на установяване на спорните обстоятелства. Съдът не следва да основава изводите си на предположения, а въз основа на събраните по делото доказателства следва да извърши обоснован извод по съществото на спора дали исковата претенция е доказана по основание или не. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че за решаване на спора е необходимо установяване на допълнителни факти, посочени по-горе, както и обстоятелството дали техниката на училището е извършила разораване и на други имоти в съседство, както и по чие нареждане е било извършено това . Тези обстоятелства следва да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд