Решение № 5640 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8182/2012 г.

Решение № 5640 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8182/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Иван Стефанов Иванов от гр. Пловдив, срещу решение № Ж-147/29.05.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по негова жалба вх. № Е-11И-00-96/12.12.2011 г. срещу "ЕВН България Електроснабдяване" АД. Наведени са твърдения за незаконосъобразността на оспорения акт, като издаден в противоречие с приложимата нормативна уредба и се претендира отмяната му и постановяване на ново решение, с което да бъде уважено искането за налагане на принудителна административна мярка по реда на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Следва да се отбележи, че съдът не дължи произнасяне по формулираните в жалбата до ДКЕВР "въпроси по същество", нито по общо формулирани искания за отстраняване на допусканите от "ЕВН България Електроснабдяване" АД нарушения спрямо ползващите услугите му потребители, с оглед предмета на настоящото производство, образувано по жалба срещу индивидуален административен акт на ДКЕВР, по реда на чл. 22 ЗЕ, във връзка с приложимия чл. 103 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /приета с ПМС № 124/2004 г., отм. по ДВ, бр. 33/2013 г./ и чл. 145 и сл. АПК. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пламенна Кръстева, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С решение № Ж-147/29.05.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), е прекратено производството по преписка, образувана по жалба вх. № Е-11И-00-96/12.12.2011 г. на Иван Стефанов Иванов срещу "ЕВН България Електроснабдяване" АД, с която се оспорва отказа на последното дружество да смени на името на жалбоподателя, партидата на имот в гр. Пловдив /обозначен в решението като находящ се на ул. "Константин Фотинов" № 2/, при заявено само устно споразумение със собственика. По повод горепосочената жалба е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която от ДКЕВР е изискано становище от "ЕВН България Електроснабдяване" /постъпило с писмо вх. № Е-11И-00-96/3.05.2012 г./. Въз основа събраните данни и доклад вх. № Е-ДК-339/23.05.2012 г. изготвен от главен директор на ГД "Разглеждане на жалби и разрешаване на спорове" при ДКЕВР, на проведено закрито заседание на комисията от 29.05.2012 г. е взето обжалваното решение, по изложени подробни мотиви относно липсата на установено нарушение, осъществено от "ЕВН България Електроснабдяване" АД, а оттам и за наличието на предпоставките по чл. 102, ал. 1 от действащата към този момент Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката за прекратяване на преписката по жалбата на Иван Иванов. Следва да се има предвид, че жалбата, по която е осъществено произнасяне от страна на ДКЕВР, обективира изрично искане от страна на жалбоподателя по делото, да бъде осъществено произнасяне по предходна негова жалба от 20.10.2011 г., каквато видно от материалите по преписката е подадена чрез "ЕВН България Електроснабдяване" АД с вх. № Ж-15 от последната дата. Освен наведените множество твърдения, имащи характера на предложения и сигнали по смисъла на чл. 107 АПК /решенията, във връзка с които, не подлежат на оспорване по съдебен ред съгласно изричните разпоредби на чл. 118, ал. 3 и чл. 124, ал. 2 АПК/, в пункт седми на тази жалба, като единствено конкретно оплакване се съдържа твърдението, че на подателя й е отказана "смяната на потребител по документи с искането за договор за наем за жилището, което ползва, въпреки предварителното писмено уведомяване, че го ползва въз основа устна договореност и без наем". В жалбата не е посочен адреса на жилището, за което е поискана промяна на титуляра на партидния номер. Видно от представените доказателства, жалбоподателят на 25.07.2011 г. действително е подал заявление - декларация за започване на продажба на електрическа енергия, с отбелязване "без промяна на параметрите на съществуващото присъединяване към разпределителната електрическа мрежа и предназначението на обекта /смяна на титуляр по документи/", относно обект ИТН 1362919 1000753410, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Разслатица" № 8, ап. 16 /относно който ответникът заявява, че е записан на клиент Иванка Димитрова Кукова/, ведно с декларация за достъп до мрежата, съгласно която приема общите условия на договорите за пренос на ел. енергия на ЕВН България, но без да сочи номер и дата на сключен договор за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД, какъвто не се съдържа и в документите по административната преписка, нито се твърди от жалбоподателя, че е налице. Между страните липсва спор и от приложените по делото документи не се установява жалбоподателят да притежава вещно право на собственост или ползване на имот в гр. Пловдив, или да е депозирал в дружеството - заинтересована страна в настоящото производство, изрично писмено съгласие на собственик или ползвател на такъв имот, за промяна титуляра на партидата му за определен период от време, с оглед наличието на облигационни или някакви други взаимоотношения. Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема, че без правно значение е дали правилно в решението на ДКЕВР е обозначен адреса на имота в гр. Пловдив, относно който е поискана промяна на партидата, на името на Иван Стефанов Иванов. Предвид обстоятелството, че лицето не представя документи за собственост или установяващи правото му да ползва имот в гр. Пловдив, нито писмено съгласие от страна на собственик или ползвател на такъв имот, за промяна на партида на негово име, не е било налице основание за предприемане на действия от страна на "ЕВН България Електроснабдяване" АД по подаденото от Иван Иванов заявление за такава промяна. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, одобрени с решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, правата и задълженията на клиента може да се упражняват и от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е заявил своето изрично писмено съгласие пред електроснабдителното дружество или пред нотариус, с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок, като в този случай собственикът или титулярът на вещното право на ползване е солидарно отговорен за задълженията на клиент, заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот. Видно от данните по делото и изричното изявление на Иван Иванов, обективирано в жалбата му от 20.10.2011 г., той не представя с искането си за смяна на титуляр на партиден номер, документи, легитимиращи го като "потребител на електрическа енергия за битови нужди" по смисъла на раздел I, т. 4 от Общите условия - в качеството на физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, нито ведно със заявлението или по-късно е депозирал визираното в чл. 6, ал. 2 от Общите условия, изрично писмено съгласие пред "ЕВН България Електроснабдяване" АД, или нотариално заверено такова, на собственик или ползвател на имот в гр. Пловдив, да бъде вписан като потребител на електрическа енергия за определен срок. По изложените съображения правилен е направеният от ДКЕВР краен извод за липсата на твърдяното от него нарушение. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 7 ЗЕ, ДКЕВР разглежда включително жалби, подадени от ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи и на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнение на задълженията им по този закон, по процедурата уредена от наредба, приета на основание чл. 60 от същия закон /в случая е приложима Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ бр. 53/2004 г., понастоящем отменена/. Редът, установен в чл. 92 до 102 от тази наредба, налага да бъде предоставена възможност на лицето, по отношение на което се извършва проверката да даде обяснения и възражения, както и събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. Установеното от фактическа страна и анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган /упражнена компетентност по чл. 22 ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. При извършената проверка на "ЕВН България Електроснабдяване" АД е изискана относимата информация и становище, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията решение, съдържа подробни мотиви, по които е прието, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение и е приложим чл. 102, ал. 1 от Наредбата по чл. 60 ЗЕ. Съдът приема, че при постановяване на обжалвания акт не е допуснато противоречие и с приложимия материален закон и неговата цел, доколкото според чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, ДКЕВР прекратява преписката, когато в резултат на проверката не се установи нарушение. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липсата на допуснато от "ЕВН България Електроразпределение" АД нарушение във връзка с предявеното от Иван Стефанов Иванов, искане за промяната на титуляр на партида на недвижим имот в гр. Пловдив, с оглед липсата на представени от това лице годни доказателства относно наличието на право на собственост или ползване на такъв имот, съответно - на изрично писмено съгласие, необходимо съгласно ал. 2 на чл. 6 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България Електроснабдяване" АД, допускаща по изключение правата и задълженията на клиент да се упражняват от лице, различно от собственика или титуляра на вещното право на ползване на имот. Не намира правно основание застъпеното от жалбоподателя схващане, че решението на ДКЕВР е незаконосъобразно и само с оглед забавата при произнасянето му, доколкото нормативноустановения срок за постановяване на решение от страна на Комисията има инструктивен характер и неспазването му не съставлява съществено нарушение на процесуални правила. По изложените съображения съдът приема за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган, с което предвид липсата на твърдяното от жалбоподателя нарушение, извършено от "ЕВН България Електроснабдяване" АД и на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратена преписката, образувана по жалбата на Иван Иванов. Поради това жалбата, по която е образувано съдебното производство, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Независимо от изхода на спора, с оглед липсата на своевременно предявено от ответната страна искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива с решението по делото. Без правно значение е направеното в този смисъл искане от страна на процесуалния представител на ДКЕВР, след приключване на устните състезания по делото - едва с писменото становище по съществото на спора от 5.04.2013 г. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,