Решение № 9838 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2011 г.

Решение № 9838 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Аврам Иванов Тодоров от гр. Варна срещу решение № 3939 от 1.12.2010 г. по адм. дело № 6242 от 2010 г. на Административния съд - София-град, I отделение, 14-и състав. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 149 от 13.07.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Приел, че оспореното решение на комисията е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставената му компетентност и съответства на материалноправните разпоредби. Приложените и изследвани от комисията документи дават основание принадлежността на жалбоподателя да бъде квалифицирана като такава на "секретен сътрудник" - съдържател на явочна квартира, по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правомощието на комисията по чл. 4 от закона е да установи принадлежност на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 само въз основа на документите, които са намерени в съответните архиви. Този орган действа в условията на обвързана компетентност, като при наличие на някой от изброените в чл. 25, т. 3 документи е задължен да издаде решение с предписаното по чл. 29, ал. 2 съдържание. Комисията не е овластена да обсъжда въпроса дали е извършвана дейност от лицето, както и да подлага на съмнение предоставените й документи, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона, както и да извършва проверка за достоверността им и отразената в тях информация. Решението на комисията изпълнява само констативно-охранителна функция в обществен интерес и няма конститутивен ефект, т. е. не предизвиква и не поражда промяна в правната сфера на засегнатото лице. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, визирани в касационната жалба. Жалбоподателят е искал назначаване на вещо лице и допускане на свидетели. В съдебно заседание от 1.11.2010 г. съдът е постановил мотивирано определение, с което е оставил без уважение искането. Определението не е било обжалвано от жалбоподателя, а и същите са неотносими по спора. Решението е обосновано правилно в съответствие с материалния закон. Липсва законово вменено задължение на комисията да изследва обстоятелството дали лицето е имало реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово знание, без негово съгласие и без да е извършвало дейност по доставяне на информация на бившата ДС. Задължение на комисията е единствено да установи принадлежност на лицата по чл. 3 от закона към органите по чл. 1 въз основа на документите, които са намерени в съответните архиви, както правилно съдът е приел. При наличието на някои от документите, изброени в чл. 25, т. 3 от закона, комисията е задължена да издаде решение с предписано съдържание по чл. 29, т. 2 от закона, т. е. действа при условията на обвързана компетентност. Неоснователно е възражението на касатора, че цялото административно производство е проведено без участието му. Жалбоподателят в качеството му на заместник областен управител на област Варна попада в кръга на лицата, заемащи публична длъжност, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 17 от закона и за него е задължителна проверката по реда на чл. 26, ал. 1 във връзка с принадлежността му към службите на ДС. Решението на комисията се обявява на проверяваното лице - чл. 29, ал. 4 от закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,