Решение № 4474 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10848/2016 г.

Решение № 4474 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10848/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Ангелов чрез адв. С. Гецов срещу решение № 73 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 91/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което изцяло е отхвърлен предявеният от касатора иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП 27-308 от 7.11.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" - гр. София, и Д. Ангелов е осъден да заплати на Изпълнителна агенция (ИА) "Медицински одит" - гр. София сумата от 1 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Д. Ангелов се явява лично и с адв. Гецов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, Изпълнителна агенция "Медицински одит" - гр. София, не изпраща представител и н депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Производството по адм. д. № 91/2016 г. по описа на АС- Габрово е образувано, след като с Решение № 6020 от 18.05.2016 г., постановено по адм. д. № 7332/2015 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение № 3/12.05.2015 по гр. д. № 9 по описа на Административен съд Габрово за 2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд. С обжалваното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил изцяло предявения от Д. Ангелов иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП 27-308 от 7.11.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" - гр. София, с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и е осъдил касатора да заплати на ИА "Медицински одит" - гр. София сумата от 1 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат Административен съд - Габрово е приел от правна страна, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Видно от мотивите на отменителното решение на ВАС, постановено по адм. д. № 7332/2015 г., както и от уточнението, направено от адв. Гецов в проведеното на 5.07.2016 г. съдебно заседание по адм. д. № 91/2016 г. /АС-Габрово, обезщетението за неимуществени вреди се претендира единствено от отмененото Наказателно постановление № НП 27-308 от 7.11.2013 г. Административният съд е приел от правна страна, че, макар да е налице първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - наличието на отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № НП 27-308 от 7.11.2013 г. на ИА "Медицински одит" – гр. София, от което по силата на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС като акт, издаден при и по повод на административна дейност, могат да се претендират вреди по ЗОДОВ, не са налице останалите две предпоставки за реализиране на тази отговорност – реално настъпили неимуществени вреди и пряка причинно- следствена връзка между тях и отмененото НП. Съдът е заключил, че претендираните от Ангелов неимуществени вреди –физически и психически страдания, стрес и неудобства, накърнено професионално име и самочувствие, отлив на пациенти и др. остават недоказани- от една страна, а от друга - дори да се приеме, че са реално настъпили, липсва яснота дали същите са в причинно-следствена връзка с извършената проверка от ИА "Медицински одит" - гр. София и негативната оценка, получена като резултат от тази проверка, дали са резултат от отмененото НП или пък са причинени от паралелно воденото наказателно производство срещу ищеца. По горните съображения АС- Габрово е отхвърлил изцяло исковата претенция на Д. Ангелов срещу ИА "Медицински одит" – София като неоснователна и е осъдил ищеца да заплати на ответника съдебни разноски за производството в размер на 1130 лв., съобразени като размер с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, постановен при упражняване на административна дейност, реално причинена вреда и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и настъпилите вреди. Обосновано административният съд е заключил, че е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП 27-308 от 7.11.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" - гр. София, с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Необоснован спрямо приетите по делото доказателства е направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на исковата претенция поради недоказване по делото наличието на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а именно – реално настъпили за ищеца неимуществени вреди от вида на твърдените, както и установяване на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и отмененото НП. Необосновано административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин реалното претърпяване на твърдените от Ангелов неимуществени вреди, тъй като надлежни писмени доказателства или експертни заключения липсват, а свидетелските показания не следва да се кредитират, тъй като са пристрастни -било по професионален, било по роднински признак. Пристрастността и заинтересоваността на свидетел при доказване на претенция за неимуществени вреди не следва да се абсолютизира. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение. Показанията на разпитаните в производството по гр. д. № 9/2014 г. по описа на АС- Габрово свидетели д-р И. Ненков, д-р Хр. Белошинов, д-р Д. Сотиров, д-р А. Ангелов и Н. Добрева доказват по безспорен начин реалното настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди – промяна в психическото състояние на Ангелов – липса на настроение, замисленост, потиснатост, липса на желание за работа, негативни лични и професионални емоции от публикациите в местните вестници срещу него и от отлива на пациенти като " отрицателно ехо" от тези публикации, влошаване на здравословното му състояние в резултат на негативните психически емоции – хипертония, язвени кризи и др. Неправилно административният съд, анализирайки събраните свидетелски показания, е заключил, че промените в емоционалното и здравословно състояние на Ангелов са в причинно-следствена връзка по-скоро с извършената проверка от Изпълнителна агенция "Медицински одит" – гр. София и резултатите от нея, но не и с издаденото и отменено впоследствие НП. Безспорно претърпените от Ангелов неимуществени вреди са причинени както от самия факт на смъртта на родилката и новороденото й бебе в ръководеното от ищеца АГ отделение на Болницата –гр. Габрово, така и от извършената след това проверка на ИАМО-София, така и от отмененото като незаконосъобразно НП, както и от воденото срещу Ангелов наказателно производство относно настъпилото в отделението му трагично събитие. Обстоятелството, че е налице не една причина за преживяното от Ангелов не означава, че тези негативни емоции не са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка и с отмененото като незаконосъобразно НП, което всъщност е завършващия етап от извършената от ИАМО-София проверка. Причиняването на установени неимуществени вреди паралелно от различни събития, сред които и отменено като незаконосъобразно НП, не води до извод за липса на причинно следствена връзка между вредите и отмененото НП, а се отразява върху преценката за размера на дължимото обезщетение. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че поне част от реално настъпилите вреди са в причинно следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП 27-308 от 7.11.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" - гр. София, с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съобразявайки факта, че същите негативни изживявания, освен причинени от издаденото НП, могат да се влияят и от паралелно воденото наказателно производство срещу Д. Ангелов по повод същия смъртен случай, водят до определяне на значително по-нисък размер на дължимото обезщетение спрямо поискания. Предвид гореизложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД настоящият съдебен състав на ВАС намира, че справедливият размер на обезщетение според установената причинно-следствена връзка, характера, интензитета и времетраенето на претърпените неимуществени вреди възлиза на 1200 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г. – датата на отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение до окончателното й изплащане. Съдебното решение следва да бъде отменено до сумата от 1200 лв и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ИАМО- София да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200 лв, ведно със законните последици. Решението на Административен съд – Габрово е неправилно и в частта му за присъдените в полза на ИАМО- София съдебни разноски. Специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК в конкретния случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като настоящата ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдебното решение в тази му част също следва да бъде отменено. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила в останалата му част като правилно. Предвид изхода от спора и с оглед специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на касационния жалбоподател Д. Ангелов следва да бъдат присъдени разноските за платена държавна такса за касационна инстанция в размер на 5, 00 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска след частичното отхвърляне на иска от касационната инстанция. Разноските за адвокатско възнаграждение и държавна такса в касационното производство, изчислени пропорционално на уважената част от исковата претенция възлизат на 30, 30 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение