Решение № 2538 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12300/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение05.03.2024 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1148/02.08.2023 год., постановено по адм. дело 2011/2022 г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Пристанище Варна ЕАД, гр. Варна, да заплати на Еспресо Вендинг ООД, гр. Варна сумата от 1200 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Пристанище Варна , със седалище и адрес на управление гр. Варна, [адрес], подадена чрез адв. Г. Севова, срещу решение 1148 от 02.08.2023 г. постановено по адм. дело 2011/2022 год. на Административен съд - Варна. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора. Касационният жалбоподател - изпълнителния директор на Пристанище Варна , редовно призован, не се явява и не се представлява.По делото е постъпила молба от процесуалния представител адв. Севова в която се заявява становище с което поддържа подадената касационна жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените разноски. Прави възражение на претендираните разноски от ответните страни. Ответникът Еспресо Вендинг ООД, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, чрез адв. Т. Друмева от Адвокатска колегия Варна в който са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.Моли съда да постанови решение с което да остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд, като правилно. Претендира присъждане на разноски за които представя списък, съгласно разпоредбата на чл.80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът Игуана ЕООД, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът Балкам Груп ООД, редовно чрез представляващ Я. Мекушин, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбота. Ответникът С.А.М. Вендинг ООД, чрез представляващ Я. Янков, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответникът Ин Трейд 2009 ООД, чрез представляващ Н. Костадинов, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване на решението, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Варна е образувано по оспорване на Заповед 414 от 18.07.2022 год. на изпълнителния директор на Пристанище Варна ЕАД с която е разпоредено прекратяване на търг ТН -10-19 с предмет: Отдаване под наем на обособени обекти за поставяне на вендинг машини . Първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъобразен с целта на закона. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оспорената заповед не е мотивирана, както и не посочено фактическите и правно основания за издаването й. Съдът, въпреки установеното съществено нарушение на процесуалните правила при издаването й е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС регламентираща правомощията на административният орган за прекратяване на процедурата. Тълкувайки основанията за прилагане на този текст, съдът е приел, че редовно обявена тръжна процедура може да бъде прекратена на това основание само в хипотезата на невъзможност за откриване на процедурата от тръжната комисия. От фактическа страна, съдът е приел, че със Заповед 1176/02.12.2019 год. и Заповед 1177/02.12.2019 год. на изпълнителния директор на Пристанище Варна ЕАД, гр. Варна, за спечелил търг ТН 19 с гореописания предмет е определен Експрасо Вендинг ЕООД е издадена в нарушение на чл. 46 от ППЗДС, тъй като след като е сключен договора за наем процедурата е приключела, което изключва възможността за прекратяването й. При тези доводи, първоинстанционният съд е постановил оспорения съдебен акт, предмет на настоящото касационно производство. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правния извод на административният съд за немотивираност на оспорената заповед. Настоящия състав на Върховния административен съд приема, че правилно в решението си, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на оспорената заповед, административният орган е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т.4 АПК. Един от задължителните реквизити и основание за законосъобразност на административния акт, е изискването за наличие на фактически и правни основания за издаване на акта. Посочването на мотивите, наложили издаването на акта, цели да свърже пряко едно фактическо или юридическо положение, факт, с волеизявлението на органа. Фактите представляват основанието за упражняването на властта от административния орган. Именно тях той преценява с оглед хипотезите на правните норми. Правните основания, от своя страна, показват целта, с която органът упражнява властническите си правомощия и по същество определят последиците, които са целени с волеизявлението му. Тази цел ще бъде постигната едва когато фактите, установени по преписката/делото отговарят на хипотезата на сочената от органа правна норма. И обратно ако те не осъществяват фактическия състав на конкретната разпоредба, целта на органа не би могла да бъде постигната. В тази връзка, доколкото единствено органът знае целта, която преследва при постановяването на акта си, само той е компетентен да посочва правното му основание. Съдът е обвързан от посоченото правно основание и няма правомощия да дава собствена правна квалификация на установените факти, защото по този начин би променил целта, която преследва административният орган, което би било недопустимо. В конкретния случай, както правилно приема и първоинстанционният съд, дори фактите по спора да могат да бъдат извлечени от приложената по делото докладна записка /Л. 88 от делото/ изготвена от ръководителя на отдел Правен , липсата на посочено правно основание в акта, е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на посочена правна квалификация, представляваща основание за прекратяване на тръжната процедура, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че като е отменил оспореният пред него административен акт Административен съд Варна е постановил правилно, валидно и допустимо съдебно решение. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна Еспресо Вендинг ООД, за присъждане на присъждане на разноски представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък за разноските и приложените към него доказателства за заплащането им е основателно. Приема претендираният размер от 1200.00 лева за съответстващ на фактическата и правна сложност на делото, като направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното възнаграждение за неоснователно. Водим от горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,