Решение № 9034 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2019 г.

Решение № 9034 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11726/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби от страните по делото: от "МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР НОРМА " ЕООД гр. Пловдив и от директора на РЗОК Стара Загора срещу решение № 167 от 21.05.2019 г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело № 102/2019 г. в съответните отхвърлителни части. С него се отменя по жалба на МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР НОРМА" ЕООД гр. Пловдив заповед за налагане на санкции с изх. № РД-19-281/10.07.2017 г. на директора на РЗОК Стара Загора в частта, с която сключения договор между страните от 2.05.2017 г. се прекратява изцяло и се отхвърля жалбата на дружеството в частта срещу заповедта, с която се прекратява частично договора по отношение на И. Бъчварова. С решение за допълване на решението то е допълнено. В касационната жалба от дружеството се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. В касационната жалба от директора на РЗОК Стара Загора се поддържат доводи за неправилност на решението в отменителната неблагоприятна за него част вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Страните вземат становище в писмен за неоснователност на жалбата на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба на "МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР НОРМА" ЕООД гр. Пловдив за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба да директора на РЗОК Стара Загора за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия "МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР НОРМА" ЕООД гр. Пловдив срещу заповед за налагане на санкции № РД-190281/10.07.2017 г. на директора на РЗОК Стара Загора. С нея се констатират нарушения в дейността на дружеството, поради което на основание чл. 59, ал. 11, т. 1 предложение първо, буква "а" във връзка с чл. 59, ал. 13 предложение първо от ЗЗО и чл. 152, ал. 1 от НРД ДД за 2017 г. и чл. 48 от индивидуалния договор между страните на лечебното заведение е наложена санкция "прекратяване на договора частично" по отношение на д-р И. Бъчварова. Предвид обстоятелството, че е единствен лекар, извършващ дейност по договора същият договор се прекратява изцяло. Така наложена санкцията е несъставомерна от фактическа и правна страна поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1, буква "а" от ЗЗО директорът на съответната здравно осигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в случаите, включително и когато при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответно медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 2 от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. В разпоредбата на чл. 152 от НРД за ДД за 2017 г. е предвиден същия състав на нарушение и санкция, че се прекратява договора частично по отношение на лекаря. По ал. 2 е предвидено за повторно нарушение договорът с изпълнителя да бъде прекратен изцяло. Хипотезата на констатирано нарушение от единствен лекар по дентална медицина за което се следва санкция частично прекратяване на договора означава да бъде прекратен договора изцяло, което са последиците от санкцията за повторно нарушение. В такъв случай не можеда бъде наложена нито санкцията за частично прекратяване на договора, нито санкцията изцяло прекратяване на договора, тъй като при частичното прекратяване на договора всъщност се налага по тежката санкция за повторност, която хипотеза не е налице, а санкцията пълно прекратяване на договора е неадекватна на извършеното нарушение от единствения лекар, което не е повторно. При този анализ на фактическата обстановка и квалификацията на нарушението административнонаказаващия орган не може да наложи санкцията. В административнонаказателното право са приложими принципите на наказателното производство, че административното нарушение следва де е законово определено с фактически състав и административното нарушение следва е законово определено с оглед квалификация и наказание по вид, размер и индивидуализация. С оглед на особеностите на конкретния случай, когато изпълнителят е едно физическо лице, не може да се приложи санкцията за частично прекратяване на договора, тъй като това означава на практика цялостно прекратяване на договора което е в разрез със материалния закон и целта на закона. Поради това издаването на заповед за налагане на санкции е изцяло незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Тъй като заповедта е отменена относно цялостното прекратяване на договора решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено в частта относно частичното прекратяване на договора и вместо него постановено друго, по същество на спора, с което бъде отменена заповедта и относно частичното прекратяване на индивидуалния договор. При този изход на делото на дружеството следва да бъдат заплатени разноските за всички инстанции в общ размер на 2112 лева, съгласно списък на разноските на л. 68 от делото на ВАС. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение