Решение № 12841 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7190/2011 г.

Решение № 12841 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7190/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), подадена чрез пълномощника му срещу решение № 1528 от 31.03.2011 г., постановено по адм. дело № 7916/2010 г. от Административен съд - София град, с което е отменено негово решение за установяване конфликт на интереси на Пламен Калоянов Поюков - Директор на Държавното ловно стопанство (ДЛС) "Дакчан" с. Сатовча и нарушение на чл. 8 Закона за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси (ЗПРКИ, което заглавие е променено на Закон за предотвратяване и установяване конфликт на интереси ЗПУКИ - ДВ бр. 97/2010 г.). По подробно изложени в жалбата доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. Ответникът, чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд по жалба на Пламен Поюков е отменил решение № 1128 от 19.10.2010 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с което последният е решил, че през периода 1.01.2009 г. - 8.10.2010 г. Пламен Поюков, в качеството му на Директор на ДЛС "Дикчан" е реализирал конфликт на интереси и е нарушил разпоредбата на чл. 8 ЗПРКИ (с ново заглавие ЗПУКИ). Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Не се спори по делото, а и от представените доказателства безспорно е установено, че Поюков е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 ЗПУКИ, доколкото с договор за управление № КУ-171 от 07.05.2008 г. му възложено то Държавна агенция по горите да управлява и представлява ДЛС "Дикчан" - с. Сатовча. По силата на чл. 12, ал. 1, т. 4. от същия договор Директора на ДЛС сключва договори за дейностите, извършвани от същото. Не се спори и относно установените в първоинстанционното производство факти, че в посоченото по-горе качество Поюков, през периода 1.01.2009 г. - 6.10.2010 г. е сключил 109 договора за продажба на дървесина чрез договаряне и 12 броя договори за добив на дървесина с ЕТ "Пламен Светлозаров". В подкрепа на тези факти са и представените с касационната жалба писмени доказателства. Не се спори и относно факта, че Пламен Светлозаров Даилов - ЕТ " Пламен Светлозаров" е брат на съпругата на Поюков, при което същите са роднини по сватовство от втора степен, съгласно разпоредбата на чл. 76 от семейния кодекс и съответно са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПУКИ. От представените с административната преписка писмени доказателства е установено, че със заповеди № 54 от 26.02.2010 г. и № 358/30.08.2010 г. Поюков е утвърдил минимални цени за продажба по дървесни видове и асортименти, както и че с решения № 457 от 20.11.2009 г. и 523 от 07.12.2009 г. е решил да възложи изпълнението на малки обществени поръчки за извършване на услуга в обект № 1014/2010 г., включващ отдели 164а, 170д, с предмет на поръчките Дърводобив - сеч, извоз и рампиране на по 1370 м3 строителна дървесина и дърва за огрев на територията на ДЛС "Дикчан" Сатовча с цена на услугата не по-висока от 26823 лв. без ДДС. По първото решение № 457/20.11.2009 г. е отправена от него покана за депозиране на ценова оферта за изпълнение на услугата до три фирми, като първата от тях е ЕТ "Пламен Светлозаров". При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил неправилен извод, че в случая няма нарушение на ЗПУКИ. Макар, че процесните договори са сключени от Поюков след провеждане на процедура по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки и по предложение на нарочно назначена комисия, в случая при безспорно установения факт на подписване на договорите от страна на Поюков е налице нарушение по чл. 8 ЗПУКИ въвеждащ изрична забрана на лицата, заемащи публична длъжност да участват в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълняват контролни или разследващи функции или да налагат санкции в частен интерес, както и да сключват договори в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Легалното понятие на "конфликт на интереси" е дадено в чл. 2 ЗПУКИ (в съответната редакция и наименование). Съгласно алинея първа на цитирания текст, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването разпоредбата води до извода, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може (т. е. е възможно) да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Нормата не предвижда възможност за възникване на "конфликт на интереси", основаващ се на хипотетичен "частен интерес". Такова (хипотетично, евентуално) може да бъде само влиянието на съществуващия "частен интерес" върху изпълнението на правомощията и задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. От дадените в чл. 2, ал. 2 и ал. 3 ЗПУКИ (в съответната редакция и наименование) легални дефиниции на посочените понятия е видно, че "частен интерес" е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПРКИ (в съответната редакция и наименование). Общоизвестно и съществено при тълкуването и разкриването на целта на този закон е, че той преследва облагата в случаите, когато тя е незаконна или получена следствие заеманата публична длъжност и/или връзката със свързано лице, заемащо такава длъжност. Такива са случаите на обогатяване - лично или на свързани лица, следствие на неправомерното използване на възможностите, предоставяни от заеманата публична длъжност. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред и с предвидените за това в закона доказателства. Облага, получена следствие законосъобразно и съвестно изпълнение на възложената дейност от страна на лицето, заемащо публична длъжност или от свързаните с него лица, не води до "частен интерес" по смисъла на този закон и съответно - до "конфликт на интереси". В конкретния случай от доказателствата по делото е установено, освен, че Поюков е сключил договори в частен интерес с лице, с което в отношение на "свързани лица", същият е участвал и в подготовката за сключване на част от договорите отправяйки покана за участие в обществена поръчка с ЕТ "Пламен Светлозаров". Частният интерес в случая е определен именно от факта, че са сключени договори с фирма, чийто едноличен собственик е свързаното с Поюков лице Пламен Светлозаров Даилов, а наличието на облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ в редакцията му към 10.08.2010 г. се предполага в конкретния случай от пристрастното поведение на лицето, заемащо публична длъжност. В тази насока следва да бъде съобразено, че забраните по чл. 5 - 11 ЗПУКИ представляват отделни хипотези на конфликт на интереси като обща категория, посочена в чл. 2, ал. 1, 2 и 3 от същия закон. С оглед на това изводът на първоинстанционния съд, че не налице конфликт е неправилен, доколкото в случая съдът е обсъдил единствено хипотезите на чл. 2 ЗПУК, но не е изложил мотиви относно нарушение на формалните забрани по глава втора ЗПУКИ. Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Пламен Калоянов Поюков против решение с рег. № 1128/19.10.2010 г. на Изпълнителния директор на ИАГ следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Установеният от настоящата инстанция конфликт на интереси за Пламен Поюков, в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 ЗПУКИ - директор на ДЛС "Дикчан" налага реализиране на предвидените в закона санкционни последици за нарушение на чл. 8, предл. 2 ЗПУКИ, както и тези по чл. 33 ЗПУКИ. Като съобразява характера, тежестта на нарушението и личността на нарушителя, касационният състав намира, че следва да бъде наложено наказанието, предвидени в чл. 35, ал. 1 ЗПУКИ в минималния размер - глоба в размер в размер на 5000.00 лв. Прилагането на последиците по чл. 33, ал. 2 и ал. 3 ЗПУКИ е свързано с установяване на факти по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, за които не са събрани доказателства, което налага в тази част делото да бъде върнато на Административен съд - София-град за ново разглеждане. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд - Пето отделение