Решение № 6646 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2015 г.

Решение № 6646 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Враца срещу решение № 194 от 10.06.2015 г. по адм. д. № 42/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Враца. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответницата - Д. Ц. Т. от с. К., област Враца, лично и чрез процесуалния си представител адвокат Латова, поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК, 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспореното решение, Административен съд - гр. Враца, е отменил решение № 122 от 13.12.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Враца и потвърденото с него разпореждане № 5308222030 от 2.10.2013 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Враца. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. При първоначалното разглеждане на делото, както и в производството по чл. 226 АПК, предметът на спора се е формирал по отказа на органите на ТП на НОИ - гр. Враца, да отпуснат пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО на Д. Ц. Т. от с. К., област Враца. На преценка, с оглед установяване на втора категория труд, е подлежал този, който е положен през периода 9.07.1973 г. до 23.03.1993 г. в ТКЗС - с. К., Клоново стопанство - гр. Мизия, СИК - Мизия, Клоново стопанство - с. К., АПК - гр. Мизия, СРЖБ - с. К. и ЗПК - с. К., в отрасъл "Селско стопанство", на длъжности "техник-сушар", "сушар", "работник", "механик", "технолог" и "агроном". За целия период, административният орган приема, че трудът е от трета категория. Жалбоподателката твърди, че дейността й е била свързана с преработка на тютюн, а когато е работила като "агроном", тя е била агроном по тютюна. Следователно тя не попада в записа на т. 66и ПКТП (отм.), който включва работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Т. не е работила и при специфичните условия в оранжерийното производство, поради което не може да се приеме, че заеманите от нея длъжности са с характеристики, включително и като условия на труд, които съответстват на тези на агроном, техник по растителна защита, механик и монтьор по поддържане на съоръженията в оранжерийното производство. Следователно цитираните записи на т. 66и ПКТП (отм.), в случая не са приложими. С разпоредбата на т. 32 ПКТП (отм.), в отрасъл "Тютюнева промишленост", като такъв от втора категория е посочен труда на ферментаторите. Жалбоподателката не е изпълнявала такава длъжност, нито е доказала, че заеманите от нея длъжности през процесния период, като функционални задължения и условия на труд, са били еднакви с тези на ферментаторите в тютюневата промишленост. При повторното разглеждане на делото при условията на чл. 226 АПК, вещото лице не е установило заплатени за Т. от осигурителите вноски за втора категория труд. Според т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Този текст в случая не е приложим, тъй като длъжностите, които кандидатстващата за пенсия е заемала, не са посочени в раздел II от Правилника. Алинея втора от същия текст предвижда, че работниците и инженерно-техническия персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Т. не е работила на местата по раздел II, които са изчерпателно изброени в Правилника. В случая не става дума за изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й, в какъвто смисъл е нормата на чл. 68 ПКТП (отм.), а до неустановен характер на работата, който да отговаря на нормативните изисквания за втора категория труд. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО изрично сочи, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Следователно дори и трудът на Т., през процесния период да е полаган при условия, съдържащи степен на вредност, то след като действащото законодателство към този период не я е отчитало като основание за преференциални условия при пенсиониране, то липсва нормативно основание за причисляване на труда към втора категория. Разпоредбите на ПКТП (отм.) не могат да се тълкуват разширително. В тази връзка правилно административният орган е приел, че кандидатстващата за пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО не отговаря на изискването за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория и е отказал отпускане на пенсия. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложените в тези мотиви съображения се приема, че подадената от Д. Ц. Т. жалба е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски в полза на ответницата не се присъждат, а касационният жалбоподател не е поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,