Решение № 8576 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2011 г.

ВАСПетчленен състав16.06.2011 г.докладчик т Бисерка Коцева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1421/31.01.2011 г. на Върховния административен съд - трето отделение, постановено по адм. дело № 10425/2010 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8576 от 16.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4200/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бисонг Ростант Еноу, гражданин на Камерун срещу решение № 1421/31.01.2011 г. на Върховен административен съд - трето отделение, постановено по адм. дело № 10425/2010 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че възприетата от съда фактическа обстановка относно страната на произход не съответства на действителното положение, предвид изложените в първоинстанционното производство аргументи за опасност от преследване, поради неговата политическа принадлежност. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд - трето отделение, е отхвърлил жалбата на Бисонг Ростант Еноу, гражданин на Камерун против решение № 315/09.07.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че административният орган е направил законосъобразни изводи, че не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Посочено е, че жалбоподателят не е бил и няма основания да се предполага, че е подложен на преследване по причина на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, че в страната му няма въоръжен конфликт, от който да възниква опасност за живота и сигурността му. Решението е правилно. Въз основа на фактите по делото тричленният състав е направил обоснован извод за липса на условия за предоставяне на статут на бежанец или предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Твърдението, че при изграждането на тези изводи съдът не е съобразил разказаната от него бежанска история, с оглед политическата принадлежност на кандидата към Южнокамерунския национален съвет, е неоснователно. Изводите на съда са изградени въз основа разказаната от самия кандидат бежанска история, както и на базата на информацията от справка вх. № 1612/03.05.2010 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд", което е нормативно определен способ за установяване на положението в страната на произход. При липса на реална опасност за живота, свободата и сигурността на жалбоподателя, както и при липса на опасност от преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, правилно е прието от съда, че за жалбоподателя Бисонг Ростант Еноу, Камерун е сигурна страна по произход. Това намира подкрепа и в обстоятелството, че касаторът е напуснал страната доброволно, като преди това е живеел в различни градове и се е местил, поради това, че е останал без работа и последващите финансови затруднения. Както неведнъж е имал възможност Върховният административен съд да се произнася по подобни казуси, трудности от икономически характер не могат да бъдат повод за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. С оглед горе изложеното обжалваното решение не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,

Цитирани разпоредби

2