Решение № 14446 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2018 г.

Решение № 14446 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 45/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Т. И. и С. И. и двамата от [населено място], и на "Илмар" ЕООД - П., чрез управителя Т. И., срещу Решение № 489 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 394/2017 г. по описа на Административен съд П. (АС П.), с което е оставена в сила Заповед № РД-12-145 от 04.05.2017 г. на Кмета на Община П.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваният съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му.

По делото е постъпила и касационна жалба от Т. И. и С. И., насочена срещу Решение № 489/26.10.2017 г. по адм. дело № 394/2017 г. на Административен съд – П. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК.

Касационните жалбоподатели Т. И. и С. И., в съдебно заседание, чрез адв. Данков молят да се уважи подадената касационна жалба и отмени решението, постановено по адм. дело № 394/2017 г. на АС П. Претендират и заплащане на разноски.

По делото е постъпила и касационна жалба от "Делта фуд" ООД чрез адв. Пенева, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 489/26.10.2017 г. по адм. дело № 394/2017 г. на Административен съд – П. В нея са изложени съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът - Кмет на Община П., в писмен отговор по касационната жалба на "Илмар" ЕООД, Т. И. и С. И., подаден чрез юрк. Златева счита оспорването за неоснователно и необосновано, като твърди, че решението на АС П. е правилно и законосъобразно.

Ответникът, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Костадинова моли да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърлят касационните жалби. Иска да се присъдят и разноски. Подробни доводи са развити в представената писмена защита.

Заинтересованата страна Л. П. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че обжалваното решение следва да остане в сила.

Върховният административен съд – състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са основателни.

С обжалвания съдебен акт - Решение № 489 от 26.10.2017 г., постановено по адм. дело № 394/2017 г. по описа на Административен съд П. е оставена в сила Заповед №РД-12-145 от 04.05.2017 г. на Кмет на Община П. и са ОТХВЪРЛЕНИ жалбите на "Илмар" ЕООД – П., чрез управителя и на Т. И. и С. И. срещу Заповед № РД-12-145/04.05.2017 г. на Кмета на Община П., с която на основание чл. 196, ал. 8 от Закона за устройство на територията във вр. с чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство е наредено на Т. И. и С. И., "Илмар" ЕООД – П., М. Д., "Делта Фуд" ООД – С., като собственици на триетажна жилищно-търговска сграда – недвижима културна ценност, находяща се в УПИ ІІІ-5989, кв. 85 а по плана на гр. П., ул. "С. С." № ... да изпълнят необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи по сградата.

Наред с това са ОСЪДЕНИ жалбоподателите "Илмар" ЕООД – П., Т. И. и С. И. солидарно да заплатят на Община П. деловодни разноски общо в размер на 230 лв., представляващи 130 лв. – депозит за вещо лице и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от кмета на Община – П., който е материално и териториално компетентният орган и в изпълнение на обвързващите мотиви на Решение № 411/28.09.2016 г. по адм. дело № 441/2016 г. на Административен съд – П. в необходимата писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити. Посочени са фактическите и правни основания, които я мотивират – чл. 196, ал. 8 от ЗУТ, чл. 73, ал. 3 и чл. 74 от Закона за културното наследство и влязлото в сила решение на АС П. по адм. дело № 441/2016 г.

Преценил е същата като материално законосъобразна, тъй като сградата запазва статута си на недвижима културна ценност, за опазването на която са приложими разпоредбите на новия Закон за културното наследство в това число и чл. 73 и чл. 74 от ЗКН. Това наложило извършване на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, каквито са разпоредени и подробно описани с процесната заповед.

Намерил и съответствие и на преследваната от закона цел – за запазване на декларираните недвижимите културни ценности, дори и когато са със заварен временен статут по стария ред, когато се рушат или са полуразрушени, поради бездействие на собствениците им, щом не са регистрирани или отписани като такива по новия ред, за да бъдат запазени, реконструирани и възстановени, включително и чрез демонтирането на отделни техни елементи, които са запазени или има автентични данни, въз основа на които да бъдат възстановени.

Адм. съд, поради изложените съображения, приел заповедта за законосъобразна, и жалбите отхвърлил като неоснователни.

Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е НЕПРАВИЛНО.

От една страна се споделят изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на кмета на Община – П. по така издадения административен акт и това, че същият е издаден при спазването на изискванията за форма и съдържание. Оспореното решение е издадено от правоимащия орган в кръга на неговите правомощия - чл. 73 и чл. 74 от ЗКН. Предвид неговото съдържание оспореното решение съдържа фактически и правни основания – чл. 196, ал. 8 от ЗУТ, чл. 73, ал. 3 и чл. 74 от Закона за културното наследство, влязлото в сила Решение № 411/28.09.2016 г. на Административен съд – П. по адм. дело № 441/2016 г. и Констативен протокол № 1/25.06.2015 г. на назначената от кмета комисия по чл. 73 ЗКН.

От друга страна неправилни са изводите на съда за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта. АС П. не е оценил, че от адм. орган са допуснати нарушения, които с оглед тяхното естество и обхватност са опорочили адм. производство и е налице неяснота в неговото съдържание - чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК.

Съществено нарушение на процесуалните правила е това, което, ако не е било допуснато, би могло да доведе до различен от постановения резултат. Неучастието на засегнатата страна, респ. необсъждането на нейните възражения, обяснения, доказателствени искания и доказателства, може да доведе до различни изводи и до различно проявление по предмет, обем и съдържание на крайното властническо волеизявление, чрез което се прилага/ изпълнява закона от административния орган. Адм. съд при неправилно приложен закон е стигнал до необоснован извод, че липсва такова нарушение.

Производството е проведено без в него да бъдат надлежно конституирани като страни "Илмар" ЕООД и М. Д., която е наследена от Л. П. и С. И. Същите не са била привлечени като заинтересовани страни за да разгърнат своите процесуални възможности в обем позволяващ изграждане на защита и пълноценно процесуално участие - чл. 15, чл. 34, ал. 1, ал. 3 АПК.

В случая неучастието на всички адресати на акта в административното производство следва да бъде определено като съществено по своя характер нарушение, тъй като е довело до проведено адм. производство, в което заинтересованата страна не е имала възможност за участие и упражняване на правото си на защита.

В това производство като краен резултат е възпрепятствано прилагането на основни правила на административния процес – чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК, гарантиращи от своя страна спазването на основните му принципи, а именно за законност, равенство и откритост - чл. 4, чл. 8 и чл. 12 от АПК. Останали са отворени въпроси, включително за актуалния правен статут на обекта, неговото фактическо състояние и доколко същият има запазен и непроменен характер на недвижима културна ценност.

Несъмнено адм. орган е в правомощието си да издаде съответния като резултат акт - чл. 73 ЗКН. Същият има безусловното задължение да обезпечи участието на страната в адм. производство и да обсъди, мотивира акта си съобразно становището на страната.

Съгласно чл. 41, т. 2, б. "а" от Хартата на основаните права на Европейския съюз, правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ предвижда изслушване на всички заинтересовани страни.

Не може защитата на заинтересованата страна да има възможност да излага аргументи едва в съдебното производство и съдът за първи път да обсъжда доводи, свързани с обстоятелства по издаване на адм. акт. В случая нарушението е съществено, тъй като ако бе дадена възможност на засегнатата страна да участва в производството и да възрази пред адм. орган с аргументите, изложени пред съда е налице вероятност изходът от административното производство да е различен.

Адм. акт има последици в две посоки, тъй като освен, предвижда демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност - чл. 74, ал. 1 ЗКН, маркира и СМР по отношение на цялата сграда. Нейният текст, обаче не съдържа достатъчно данни и не указва- какъв е точно характера, обема на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация - чл. 73, ал. 3 ЗКН. Остава неясно дали се разпорежда цялостно премахване на сградата и преизграждане, което е отбелязано в Констативен протокол № 1 от 25.06.2015 г. (лист 21) или само първото.

Взетите мерки в контролната дейност следва да са в унисон с принципът за пропорционалност - чл. 5, § 4, Договора за Европейския съюз, (ДЕС), който е част от вътрешното право и следва да бъде прилаган в административния процес. В този смисъл съдържанието и формата на дадено адм. действие не следва да надхвърлят необходимото за постигане на целите, а всяко решение трябва да предпочете най- малко ограничаващия вариант.

В националното законодателство това следва от принципа, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ административният орган да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Неоспоримо адм. орган има право да анализира и прецени дали да предприеме дължимите мерки по ЗУТ и ЗКН, но тази намеса следва да е пропорционална - чл. 6, ал. 2 и 3 от АПК. Преди решаване на въпроса относно сградата, се дължи преценка доколко тази мярка е пропорционална.

Несъмнено в случая е било налице необходимост от предприемане на СМР спрямо сградата. Адм. орган е извършил фрагментирано разглеждане на случая. Липсва цялостен обзор на възникналия проблем – състояние на сградата, доколко - в какъв обем и пластичен рисунък е запазена сецесионовата украса. Остава спорно дали нейното състояние позволява реставрация и възпроизвеждане на елементите с културна ценност.

Установяването, че в сградата не са запазени ценни елементи от интериора, а е запазено само каменното стълбище, поставя въпросът дали същото може да бъде експонирано в реконструираната сграда. Доколко екстериорът на новата сграда би могло да съдържа старите архитектурни елементи или е допустимо поставянето на изцяло нови такива.

Назначената по делото съдебно-техническа експертиза не дава отговор на тези въпроси. В експертното заключение лист 74, се посочва, че са налице "частично запазени фасади", като не може да се направи съпоставка кои елементи от фасадите са съществували през 2015 г. и са запазени към този момент. Не е внесена яснота и в с. з., проведено на 4.10.2017 г.

Съдът в административния процес осъществява служебен контрол върху законосъобразността на оспорвания акт такъв, какъвто е издаден. Изпълнявайки своите функции, съдът няма правомощие да се произнася или да оценява възражения и доказателства, касаещи факти, които не са обсъждани от издателя на акта.

В случая в адм. производство е налице извършено съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, което изисква правоприлагащите органи, да не допускат едностранно и произволно упражняване на власт спрямо задължените субекти.

Решението на адм. съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалвания административен акт бъде отменен и преписката върната на админ. орган за ново разглеждане.

С оглед установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което само по себе си не позволява решаването на въпроса по същество и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, следва да бъде дадено указание до кмета на Общината при проверката да осигури присъствие на всички собственици и да вземе предвид техните становища, възражения, бележки и др. и с това обезпечи право на участие на страната в производството.

В адм. производство следва да се изясни:

1. Дали в случая се касае за сграда със статут на недвижима културна ценност - чл. 7, ал. 1, чл. 9, чл. 73, ал. 3 от ЗКН? Има ли данни дали е запазен статута на паметник на културата – чл. 59, ал. 4 ЗКН, § 12, ал. 2 от ЗКН?

2. Провеждана ли е процедура за нейното отписване от регистъра на недвижимото културно наследство на основание чл. 69, ал. 1 ЗКН, и с какви актове е финализирана процедурата, свързана с обекта - недвижима културна ценност, находяща се в УПИ ІІІ - 5989, кв. 85 а по плана на гр. П., ул. "С. С." № ....

3. В каква степен и в какъв обем се нуждае сградата от укрепителни, консервационно-реставрационни и/ или ремонтни дейности. 4. Възможно ли е елементите с историческа културна ценност да се възстановят, реставрират и възпроизведат и доколко това е пропорционална мярка, предвид тяхното фактическо състояние и състоянието на сградата.

Необходими доказателства могат да бъдат събрани, съобразно всички допустими способи, включително допълнителни становища от други органи - чл. 41 АПК и външна експертиза - чл. 39 АПК.

Установената неправилност на първоинстанционното решение по отношение основанието по чл. 146, т. 3 АПК, прави безпредметно обсъждането на изводите на съда, относно материалната законосъобразност на акта.

С оглед изхода на делото в полза на касационните жалбоподатели Т. И. и С. И. и двамата от [населено място] следва да бъдат присъдени разноски в размер на 310 лева, от които 10 лева заплатени държавни такси и 300 лева адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 228, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение