Решение № 7815 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15227/2008 г.

Решение № 7815 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15227/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенцията за приватизация - гр. София, чрез юрисконсулт Боряна Менцел, упълномощена от представляващия агенцията председател Тодор Костадинов Николов, против решение № 62/16.10.2008 г., постановено по адм. дело № 392/2008 г. на Административен съд - Русе, II състав, с което Агенцията за приватизация (АП) е осъдена да заплати на Иван Маринов Иванов от гр. Русе сумата от 250 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 240 лв. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази връзка са изложени съображения, че не е осъществен фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не са установени незаконосъобразни действия на служители на АП, които извършват само техническа дейност по регистрация на прехвърлянето на инвестиционните бонове, регламентирана в Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата (НУРОПЦПТПАСД) и Инструкцията за приложението й; неправилно паричният еквивалент на един инвестиционен бон е определен в размер на 1 лв.; за ответника по касационната жалба не е налице реално понесена вреда към момента на предявяване на иска пред първоинстанционния съд. Ответната страна - Иван Маринов Иванов, в писмено становище, подадено чрез процесуален представител адвокат Деян Димитров, оспорва подадената касационна жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна и да му присъди направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на глава единадесета АПК - образувано е по искова молба, подадена от Иван Маринов Иванов против Агенцията за приватизация, за заплащане на сумата от 250 лв., като обезщетение за преки имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на решението. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 250 инвестиционни бонове (ИБ) с надлежно открита бонова сметка и обслужващо звено; по повод справка, направена в РЦ на АП - Русе установил, че ИБ са прехвърлени на друго лице без негово знание и съгласие; прехвърлянето е осъществено с фалшиво пълномощно без нотариална заверка на подписа и без надлежна легитимация на лицето, представило се за пълномощник; така без да е налице съдействие или вина от негова страна, в резултат на незаконни действия на служители на Агенцията за приватизация е лишен от правото да се разпорежда със собствените си ИБ. На посочените основания е поискано ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди в горепосочения размер. Въз основа приложените по делото доказателства, административният съд е приел за установено, че ищецът е имал открита бонова сметка по чл. 11, ал. 1 НУРОПЦПТПАСД, с 250 инвестиционни бона; регионалното бюро, в което е регистриран е с код 170244; на 29.09.2003 г. в регионално бюро в гр. София, с различен код - 219999, всички притежавани от Иван Маринов Иванов ИБ са прехвърлени по сметката на Петър Желев Попов с представено за последния пълномощно, без да е налице промяна на обслужващото звено, заявена по реда на чл. 4 от наредбата. Въз основа приетото по делото заключение на СГЕ, обосновано е прието, че подписът на упълномощителя по пълномощното не е на собственика на ИБ, а въз основа представено удостоверение издадено от ДНСП - че личната карта на това лице, вписана в пълномощното, е обявена за невалидна поради изгубването й преди датата на осъщественото прехвърляне. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, предвид установени незаконни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника в изпълнение на административна дейност, в пряка причинна връзка с претърпяна от ищеца имуществена вреда. Изложени са съображения, че такива действия са налице, доколкото прехвърлянето на инвестиционни бонове е служебна дейност на АП (административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ), уредена в НУРОПЦПТПАСД и в Инструкция на АП за приложението й, като в случая изискванията относно представяне на необходимите за прехвърлянето на инвестиционни бонове документи и проверката им от служители на АП уредени в чл. 13 и сл. от Наредбата, не са изпълнени в цялост. Независимо от изричните указания на съда от 16.07.2008 г., ответната страна да представи документи от съществено значение за преценката дали прехвърлянето на инвестиционните бонове съответства на приложимата нормативна уредба, по делото не са приложени документи, установяващи заявено от ищеца желание за промяна на обслужващото му звено. Поради това, законосъобразно съдът е приел, че регистрираното от служители на АП прехвърляне чрез пълномощник в гр. София, вследствие на което боновият баланс по личната сметка на Иван Иванов след 29.09.2003 г. е станал нула инвестиционни бона, е осъществено в противоречие с изискванията на наредбата (по-конкретно тези за подаване на искане за промяна на обслужващото звено, предпоставящо възможността прехвърлянето да бъде осъществено в различно от звеното на първоначалната регистрация и за проверка на легитимацията по лична карта на пълномощника, чрез когото то е осъществено). Предвид изложеното е направен обоснован извод за наличие на незаконосъобразни действия на служителите на АП, в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Стойността на вредите е определена в съотношение ИБ за един лев, съобразно чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове, доколкото към датата на увреждането за инвестиционните бонове няма пазарна цена и те могат да се ползват по предвидения в този закон ред. В резултат на това искът е уважен като основателен в пълния му размер. Постановеното решение е правилно. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер (загуби и пропуснати ползи/ и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това посочената отговорност се характеризира, като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия на служителите на АП по повод извършеното на 29.09.2003 г. прехвърляне на ИБ собственост на ищеца и реално причинена му вреда с имуществен характер, в причинна връзка с тях. Такива действия или бездействия в случая са налице с оглед регистрираното прехвърляне на инвестиционни бонове в нарушение на изискванията на НУРОПЦПТПАСД (приета с ПМС № 206 от 05.09.2002 г., ДВ бр. 89/2002 г. с последващи изменения и допълнения), в резултат на което е станал нулев боновия баланс по сметката на ищеца. Следва да се отбележи, че разпореждането с инвестиционни бонове се извършва с нареждане, като се попълва формуляр по приложен към наредбата образец. АП регистрира прехвърлянето, когато на името на прехвърлителя и получателя има открити бонови сметки, а прехвърлянето се смята за извършено след регистрацията му от АП. Такова прехвърляне според чл. 15, ал. 1 от Наредбата не се регистрира, при нечетливо, непълно или неправилно попълване на нареждането, при несъответствия между данните, посочени от прехвърлителя, както и след установяване на законни пречки за прехвърлянето или придобиването по наследство или подадения формуляр на нареждане не е отпечатан по реда на чл. 24, а лицето, подало нареждането се уведомява писмено за наличието на обстоятелства, които не допускат регистрацията. Анализът на уредбата сочи на строго регламентирани действия от страна на прехвърлителя и получателя на ИБ и на длъжностните лица на АП, във връзка с регистрацията на прехвърлянето, като вменените на АП задължения за проверка на посочените данни са гаранция против извършване на злоупотреби с ИБ. Поради това и с оглед установеното по делото разпореждане с ИБ собственост на ищеца, без негово знание, съгласие и воля за такова разпореждане, при това с оформени документи с невярно съдържание, правилно е прието от първоинстанционния съд, че действия и бездействия на служителите на АП са в пряка причинна връзка с реално причинени на ищеца вреди. С оглед текста на чл. 4 от Наредбата, не намира правно основание довода на процесуалния представител на АП, че предвиденото в чл. 17, ал. 1 от същата, "свободно" прехвърляне на ИБ изключва необходимостта служителите на административния орган да извършват проверка дали звеното, в което се извършва прехвърлянето, е именно обслужващото собственика на ИБ. Настоящият състав не възприема и изложените от процесуалния представител на касатора съображения, че по делото не се установяват понесени от Иван Иванов вреди, а ако такива са налице, са настъпили по негова вина и обезщетение за тях не се дължи. Срокът на валидност на емитираните и притежавани ИБ е до 30.06.2005 г., а прехвърлянето им на трето лице в противоречие с приложимата правна уредба, с което са осуетени всякакви действия по разпореждане с ИБ, респективно вредата, са настъпили преди тази дата. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ в случая е неприложима, а понесените от ищеца вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на АП. Поради това правилен е направеният от първоинстанционният съд извод, че искът, като основателен е следвало да бъде уважен изцяло. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 222, ал. 2 АПК. С оглед изхода от спора и направеното от Иван Маринов Иванов искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, Агенцията за приватизация следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение, установени в размер на 200 лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 16.02.2009 г. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,