Решение № 11209 от 1.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 860/2010 г.

Решение № 11209 от 1.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 860/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Цветанов Терзиев против решение № 90 от 3.11.2009 г. по адм. дело № 3809/2009 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против решение изх. № 94 ЛЛ-51/26.05.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с което е отказано да се предостави копие от пълномощното на представителя на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село за явяване в съдебно заседание по гр. дело № 4675/2008 г. на Софийския районен съд, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като отказът е издаден от некомпетентен орган и без законови основания. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който отказът на административния орган да му предостави документа да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Решението на административния орган е подписано от заместник на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, по време когато последният изпълнява функциите на титуляра съгласно заповед за заместване № РД 01-542/18.05.2009 г. Последният акт овластява заместника да изпълнява правата на органа в пълен обем, включително и да се произнася по исканията за достъп до обществена информация до завръщането на титуляра. Ето защо, като приема, че оспореният отказ не е нищожен, съдът постановява акт в съответствие със закона. Правилно е и заключението, че решението на административния орган е постановено в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания, мотивирали приемането му. Изводът на съдебния състав за законосъобразност на отказа да се предостави исканото от жалбоподателя пълномощно на представителя на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село за явяване в съдебно заседание по гр. дело № 4675/2008 г. на Софийския районен съд, също кореспондира с нормативната уредба. Този документ не съдържа обществена информация (арг. от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ) - съдържанието му не е свързано с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Освен това документът е представен по конкретно дело, по което жалбоподателят е страна. Поради това същият разполага с процесуалните права да участва в процеса, да се запознае с всички материали по делото, включително с представените от другите страни в производството документи, да прави искания, възражения, да получи препис от исканията на другата страна, както и от актовете на съда. Правото на заявителя да получи достъп до делото, а следователно и всички представени по него книжа, не е ограничен и зависи единствено от желанието на страната да упражни предоставените със закона процесуални възможности. Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - София град постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна. По тези съображения съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение