Решение № 12407 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5638/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 205126364, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49а, ет. 2, офис 6, подадена чрез пълномощника му адв. Хаджиева, против Решение 791/06.02.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 3593/2023 г., с което е отхвърлена жалба на дружеството против Решение 32-74319/23.02.2023 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 745 лв. С Решение 2540/17.04.2024 г. на АССГ е поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 791/06.02.2024 г. относно размера на задължението за ДДС 445.34 лв., а с Определение 4070/17.04.2024 г. е изменено Решение 791/06.02.2024 г. в частта му за разноските, като същите са намалени на 100 лв. С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на митническия орган или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд, както и присъждане на разноски. При условията на евентуалност е заявено искане за частична отмяна на оспореното съдебно решение. С писмена молба от 04.11.2024 г. жалбоподателят заявява, че поддържа и пред касационната инстанция искането си за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС). Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Гелова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 32-74319/23.02.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което е: 1. определен на основание чл. 57, § 1 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Митнически кодекс на Съюза/МКС) код по ТАРИК 7212 30 00 80 за три броя рулони, част от декларираната стока с МД с MRN 20BG1008019111R4/03.04.2020 г.; 2. на основание чл. 77, § 1, б. а) и § 2 от Регламент 952/2013 г. и чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 1 § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 е установено за същата стока вносно митническо задължение в размер на 2 226.72 лв. и задължение за ДДС в размер на 445.34 лв. на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Според фактическите установявания на първостепенния съд: С МД с MRN 20BG1008019111R4/03.04.2020 г. ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД декларира за режим допускане за свободно обращение стока галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 мм 28 рулона с произход от Република Турция. Към МД е приложен сертификат (Mill Test Certificate), издаден от GALVA METAL SAN.VE.TIC.D.S., Република Турция, в който рулоните са описани с идентификационните им номера. За стоката е деклариран код по ТАРИК 7212300020. Деклариран е код на тарифна преференция 120 Тарифна квота и код на тарифната квота 098610. Във връзка с това е приложена ставка на вносното мито в размер на 0 %. Със Заповед за възлагане ЗТД-1000-409/07.06.2022 г., издадена от В. Стефанов, директор на ТД на Митница Бургас (л. 484 от том 2 от адм. д. 531/2023 г.), е възложено извършването на проверка в рамките на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 г. В хода на проверката е поискано от вносителя да представи анализни сертификати от производителя/производителите, от които да е виден съставът на стоката. Според доклада BG001000/21.10.2022 г., изготвен от проверяващите, с приемо предавателен протокол от 15.09.2022 г. от страна на ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД са представени два сертификата, издадени от Y. D. C., Република Турция и извлечение от използваната от GALVA METAL SAN.VE.TIC.D.S. материална отчетност, позволяваща проследяването на идентификационните номера на всеки един от рулоните. При сравняване на данните в Mill Test Certificate, издаден от GALVA METAL SAN.VE.TIC.D.S., данните от материалната отчетност на износителя и данните от сертификата, издаден от Y. D. C. съгласно поръчка 0001143024-000010, проверяващите митнически органи са установили, че в химическия състав на три от рулоните с посочени идентификационни номера, декларирани с процесната МД, не се съдържа алуминий, което не съответства на декларирания код по ТАРИК. Приели са, че тези три рулона следва да бъдат класирани с код по ТАРИК 7212300080. В доклада и в мотивите на оспорения административен акт е констатирано, че към датата на МД за код по ТАРИК 7212300080 е предвидена непреференциална тарифна квота за стоки с произход от Турция с номер 098612 със срок на действие от 01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. Количествата по цитираната квота са изчерпани на 25.06.2020 г. Издателят на акта е обосновал извод, че допуснатите за свободно обращение стоки по процесната МД с дата 03.04.2020 г. не могат да бъдат обект на непреференциално тарифно третиране, съответно за тях не може да се приложи ставка на митото 0%. Приложена е ставка на допълнително (защитно) мито в размер на 25% на основание чл. 1 § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 и са установени допълнителни задължения за мито и за ДДС. След като е установил фактите по спора и е обсъдил доводите и възраженията на страните, АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган след проведено административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за съответствието на акта с материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореното от ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД Решение 32-74319/23.02.2023 г. е издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал 7 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 29 от МКС. На стр. 130 от том 1 от първоинстанционното дело 3593/2023 г. е приложена Заповед 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция Митници за назначаването на В. Стефанов на длъжността директор на ТД Митница Бургас. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че съдът не е събрал необходимите доказателства за изясняване на въпроса относно компетентността на издателя на акта. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност на решението на АССГ относно липсата на съществени процесуални нарушения на производството по издаването на административния акт: В съответствие с чл. 84в, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗМ проверката в рамките на последващия контрол е извършена въз основа на Заповед за възлагане ЗТД-1000-409/07.06.2022 г., издадена от компетентен орган директорът на ТД Митница Бургас. Със Заповед ЗТ2-1000-566/08.08.2022 г., издадена от И. Димова, зам. директор на ТД на Митница Бургас, срокът за извършване на проверката е продължен с един месец, а със Заповед ЗТ1-1000-627/07.09.2022 г., издадена отново от И. Димова, зам. директор на ТД на Митница Бургас, срокът за извършване на проверката е продължен с още един месец. В заповедите за продължаване на срока изрично е посочено, че се издават от директора на ТД на Митница Бургас. Посочени са и заповедите за заместване. Заповедите за заместване са приложени на л. 132 и л. 133 от том 1 от първоинстанционното дело 3593/2023 г., като със Заповед 0-3296/05.09.2022 г. на директора на Агенция Митници е разрешено на титуляря ползването на платен годишен отпуск. На л. 131 е приложена заповедта на директора на Агенция Митници от 30.07.2021 г. за назначаването на И. Димова на длъжността зам. директор на ТД на Митница Бургас. АССГ е обсъдил в мотивите на своето решение всички тези заповеди и правилно е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че заповедите за продължаването на срока са издадени от некомпетентен орган. В изпълнение изискването на чл. 84к ЗМ митническите органи, извършващи проверката, са провели с проверяваното лице заключително обсъждане на установените обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, като за обсъждането е съставен протокол, подписан от тях и от проверяваното лице. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице е представило писмено възражение. На основание чл. 84л ЗМ е изготвен констативен доклад BG001000/21.10.2022 г., връчен на проверяваното лице. Същият е изготвен в рамките на 14-дневния срок по чл. 84л ЗМ, както правилно е констатирал съдът и противно на доводите на жалбоподателя. На основание чл. 22 § 6 от МКО на представляващия дружеството жалбоподател е връчено съобщение за мотивите, на които ще се основава решението, и му е предоставена възможност да изрази своето становище в 30 дневен срок в съответствие с чл. 8 § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446. Обстоятелството, че в съобщението не е упоменато правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в него в изпълнение изискването на чл. 8 § 1 б. в) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 не може да бъде преценено като съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на митническия акт, противно на доводите на жалбоподателя. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiлn, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. Само, когато е нарушено правото на изслушване и правото на становище, това може да доведе до незаконосъобразност на решението на митническите органи при обжалването им пред независим съдебен орган (виж т. 49 от 13 март 2014 г. по съединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик ООД). В практиката на СЕС, както и практиката на ВАС, се приема, че съществено нарушение на административно производствените правила е само това процесуално нарушение, което ако не бе допуснато би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl СЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (виж и цитираните там други решения). По делото не са налице данни за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. Важното в случая е, че решението на митническия орган е обосновано с представения от самото проверявано лице сертификат, издаден от Y. D. C., в отговор на искането за представянето на такъв от производител. Изложеното по-горе се отнася и до липсата обоснована необходимост за продължаване на срока на проверката в изпълнение изискването на чл. 84в, ал. 7 ЗМ в заповедите за изменение на заповедта за възлагане. В пряко приложимите регламенти липсва изискване за обосноваване на необходимостта от извършването на последващ контрол с основателни съмнения относно верността на декларираните в МД данни, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. Според чл. 84в, ал. 1 ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, т. е. липсва такова изискване и в националния закон. Когато митническите органи приемат подписаната от декларатора или от негов представител митническа декларация, тези органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, за които той носи отговорност. О текста на чл. 68 МК (отм.), съответстващ на чл. 48 МКС, следва, че приемането на декларацията не лишава тези органи от възможността да проверят впоследствие, а когато е необходимо, дори и след освобождаването на стоките, верността на тези данни. Задължението на декларатора да предостави точни данни се отнася също и до определянето на правилната подпозиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение деклараторът може предварително да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация. В този смисъл виж Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 39 и т. 40. Решението на АССГ е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не съществува спор между страните, че декларираната от жалбоподателя позиция при тарифното класиране 7212300020 изисква плосковалцованите продукти от желязо или стомани с широчина по-малка от 600 мм да са откислени с алуминий и да съдържат не повече от 0.100 % алуминий. Тъй като от представения от самото дружество сертификат от производителя се установява, че рулоните с посочените идентификационни номера не съдържат алуминий, от митническия орган е определена подпозиция 7212300080 други. Нито при заключителното обсъждане, нито след връчването на доклада, е имало възражения от страна на декларатора относно идентификацията на процесните три рулона и относно обстоятелството, че сертификатът от Y. D. C. е представен от него в отговор на искането за представяне на сертификати от производител. На л. 398 от том 2 от дело 531/2023 г. е налична молба от Т. Озгулук, управител на ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която е поискано удължаване на срока за представяне на документите по искане 5 до 15.09.2022 г. В преписката е наличен приемо предавателен протокол от 16.09.2022 г. (л. 373 от том 2), с който са предадени документи от името на проверяваното дружество чрез дружеството, осъществяващо счетоводното му обслужване според наличния също в преписката договор от 01.06.2019 г. (л. 453 от том 2). Дори и да е допусната грешка в датата на приемо предавателния протокол в мотивите на оспореното митническо решение, това не води до извод, че сертификата от производителя не е представен от жалбоподателя. Правилни са и изводите на АССГ относно неприложимостта в случая на чл. 86 § 6 от МКС. По отношение на процесните стоки безспорно митническото законодателство предвижда освобождаване от вносни мита съгласно чл. 56, § 2, б. г) МКО, обстоятелство, което се установява и от Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/159. Според чл. 86 § 6 от МКС това благоприятно тарифно третиране или освобождаване се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно членове 79 или 82 от настоящия регламент, при условие че пропускът, довел до възникването на митническо задължение, не съставлява опит за измама. Тъй като в случая митническото задължение не възниква на основание чл. 79 или чл. 82 от кодекса, а на основание чл. 77 от същия, чл. 86 § 6, на който жалбоподателят се позовава, не намира приложение. На основание чл. 82 възниква митническо задължение при неизпълнение на посочените в този текст задължения за стоки, подлежащи на облагане с износни мита. Митническото задължение на основание чл. 79 възниква при неизпълнение на някое от конкретно изброените задължения при внос на стоки, каквото неизпълнение в случая не е налице. Както е посочено и в оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас, процесното митническо задължение възниква на основание чл. 77 § 1, б. а) при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под митнически режим допускане за свободно обращение. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 са наложени окончателни защитни мерки, изразяващи се в откриване на тарифна квота във връзка с вноса в Съюза на определени категории продукти чрез позоваване на кодовете по КН, посочени за тях в приложение I, в т. ч. с код по КН 72123000. Тъй като тарифната квота за процесните стоки е изчерпана преди определянето на правилното тарифно класиране на същата стока, на основание чл. 1 § 6 от Регламента за изпълнение 2019/159 е наложено допълнително мито в размер на 25 %. Основателни са доводите на ответника по касация, че за ползване на определена тарифна квота, която се идентифицира чрез пореден номер, според чл. 49 § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е необходимо да бъде подадено валидно искане от декларатора в митническата декларация за допускане на свободно обращение. Според чл. 50 § 1 от същия регламент митническите органи са длъжни да проверят дали то е валидно. Според § 2 на чл. 50, ако искането е валидно, митническите органи го предават незабавно на Комисията и посочват датата на приемане на митническата декларация и точното количество, за което то е направено. Съгласно чл. 51, § 3 от Регламента за изпълнение 2015/2447 количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания за ползване на въпросната тарифна квота по хронологичния ред на датите на приемане на съответните митнически декларации и доколкото позволява оставащото количество по тарифната квота. В случая валидно искане за ползване на тарифна квота с номер 098612 за стока с код по ТАРК 7212 30 00 80 не е заявено от декларатора в митническата декларация за допускане на свободно обращение, поради което е невъзможно да бъде администрирано такова искане по регламентирания ред, описан по-горе, и е установено от митническия орган задължението за допълнително мито в размер на 25 %. С оглед така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Пряко приложимите норми от правото на Европейския съюз (ЕС) не се нуждаят от тълкуване, както е приел и първостепенният съд. Поради това, като е отхвърлил искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Не се налага отправянето на преюдициално запитване и от настоящия касационен състав. Не следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за частична отмяна на същото по отношение на погрешно посочения в него размер на дължимия ДДС, тъй като този размер е поправен с влязлото в сила Решение 2540/17.04.2024 г. за поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 791/06.02.2024 г. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение