Решение № 11783 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7011/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена срещу решение 659 от 12.04.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 815/2020 г., с което е отменено Уведомително писмо изх. 02-010-2600/10586 от 02.06.2020 г. на касатора за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане на Агроинвест Сандански ЕООД с ЕИК[ЕИК] по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018, с което му е отказано финансово подпомагане в размер на 20 784. 68 лв., преписката е върната на зам.-изпълнителния директор на ДФ Земеделие за ново произнасяне по заявлението за подпомагане при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона и ДФ Земеделие е осъден да заплати на Агроинвест Сандански ЕООД сумата от 1 550. 00 лв., представляваща сторени по делото разноски. В касационната жалба се навеждат неконкретизирани доводи за незаконосъобразност на решението поради това, че е постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата на Агроинвест Сандански ЕООД да бъде отхвърлена. Претендират се разноски. Ответникът Агроинвест Сандански ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано страновище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Благоевград град е било Уведомително писмо изх. 02-010-2600/10586 от 02.06.2020 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018, с което на оспорващото дружество е отпуснато финансово подпомагане в размер на 0 лв., като фактически е отказано заявеното финансово подпомагане в размер на 20 784. 68 лв. по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство по ПРСР 2014- 2020. Касае се за три парцела, обработвани от дружеството за производство на бял трън. В уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване 0 лв. е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни и/или проверки на място /съгласно чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба 4/ 24.02.2015 година. Конкретните мотиви за определяне на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за подпомагане за кампания 2018, са посочени в табличен вид на стр. 2 и стр. 5 от Уведомителното писмо и по-конкретно в колони от 1 до 11 на таблицата на стр. 2 и колони от 1 до 23 на таблицата на стр. 5, като според административния орган поясненията към тези колони на таблиците съставляват основанието, на което той отказва изцяло или частично финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия, които обаче не са посочени. От съдържанието на таблиците не може да се установи еднозначно и категорично, какво точно и имал предвид издателят на акта. В бланкетни пояснения към всички данни в табличен вид, е извършено цитиране на актове и конкретни разпоредби от правни норми от различен правопорядък норми на вътрешното право /чл. 37, ал. 2, чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП; чл. 12 и чл. 17 от Наредба 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; чл. 12, чл. 13, чл. 32, чл. 49 от Наредба 4/ 24.02.2015 г., Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена със Заповед РД-09-453/ 10.05.2019 г.; чл. 14, чл. 16г, ал. 5, чл. 16а, ал. 6 чл. 24 от Наредба 105/ 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК в специализирания слой; чл. 38, ал. 15 и чл. 65, ал. 14 от ЗДДФЛ/, норми на общностното право /чл. 28, чл. 29, чл. 74 от Регламент /ЕО/ 809/ 2014 г. на Комисията от 17.07.2014 г.; чл. 2, § 1, т. 23, б. б, чл. 16, чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент /ЕС/ 640/ 2014г.; Регламент /ЕО/ 834/ 2007, Регламент /ЕО/ 889/ 2008, чл. 91 и 93 от Регламент /ЕС/ 1306/ 2013. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на съдебното решение. Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт, чийто издател е зам.-изпълнителният директор на ДФЗ, е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на решаващия съд за немотивиране на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите и правни основания за издаване на акта относно отказа за финансово подпомагане, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо/таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление "Биологично земеделие" и като мотиви са посочени разясненията, отразени в съответните колони на таблицата, така и поясненията дадени под таблицата относно всяка колона. Тези мотиви обаче не са конкретизирани и не са подкрепени с доказателства към административната преписка. От поясненията към таблицата може да се приеме, че отказът за подпомагане е следствие на неизпълнение на изисквания за управление. Правилно е прието от съда, че не става ясно кое конкретно изискване за управление не е спазено от ответника, респективно наличието на кое точно основание за прилагане на цитираната в акта Методика е налице, за да се откаже финансово подпомагане. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да остане в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъдят направени разноски пред настоящата инстанция, а такива от ответника не са претендирани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение