Решение № 12749 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7945/2024 г.

Производството е по повод касационна жалба от директор на Дирекция Национален парк Рила срещу решение 2635 от 26.06.2024г., постановено по адм.дело 705/2022г. по описа на Административен съд-Хасково. Според касационен жалбоподател обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението на административния съд и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло жалбата на С. К. против решение 1 по протокол 1 от 16.05.2022 г. от заседание на комисия, назначена със заповед на директора на Дирекция Национален парк Рила Благоевград, издадено от директора на Дирекция Национален парк Рила, в частта му, с която е извършено разпределение по подаденото от жалбоподателя заявление с вх. РР-01-04-30 от 28.04.2022 г. до Дирекция НП Рила при МОСВ. Алтернативно се прави искане, ако при съдебния контрол се установят допуснати съществени процесуални нарушения, решението на Хасковския административен съд да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Прави се оплакване на самостоятелно основание за незаконосъобразност на решението на административния съд, в частта за присъждането на разноски. В приложено към касационната жалба становище по същество се поддържат основанията за отмяна на съдебния акт и се прави искане за присъждане на съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответник по касационната жалба С. Д. К., чрез пълномощник в приложен отговор към касационната жалба оспорва основателността й и прави искане да се остави в сила решението, постановено от първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Хасково е било решение 1 по протокол 1 от 16.05.2022 г. от заседание на Комисия, назначена със заповед на директора на Дирекция Национален парк Рила Благоевград, издадено от директора на Дирекция Национален парк Рила, в частта му, с която е извършено разпределение по подаденото от жалбоподателя заявление с вх. РР-01-04-30 от 28.04.2022 г. до Дирекция НП Рила при МОСВ. Ответник по касационната жалба е останал недоволен от годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на НП Рила през 2022 г. Като оплакване е изложил съображение, че е традиционно пашуващ в НП Рила парков участък Белово, пасище Белмекен. Приоритетът на традиционно пашуващ е изведен от това, че считано от 2013 г., са му издавани разрешителни за паша в тези участъци, съобразно декларираните от него животни ЕРД, както и че му било разрешено от администрацията на НП Рила изграждането на заслон в този участък. На първо място, без обосновано решение, на ответникът е било издадено разрешение за паша в пасищен участък към землището на Якоруда, със значително по малка площ от обичайно предоставяната и при несъобразяване с броя на декларираните животни. Административният съд е събрал необходимите доказателства, установяващи наличието на правно основание за да се приложи процедурата по чл. 50, т.1 и т. 5 от ЗЗТ и чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Правилника за устройството и дейността на националните паркове. Административният съд е обсъдил относимата и приложима правна уредба, във връзка с издаването на оспорваното решение. В хода на извършения съдебен контрол не са установени процедурни нарушения при формиране и назначаване на комисията, както и при изготвянето на годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022 година. Правилно първоинстанционният съд е обсъдил наличните доказателства, а в тази връзка страните нямат възражения. Не е спорно, че ответникът по касационната жалба е представил необходимите писмени доказателства за да удостовери правата си като ползвател и собственик на животновъден обект; че със заявлението от 28.04.2022 г. е посочил бройката на ЕРД, както и мястото и площта, където обичайно му се разрешава пашуване на животните. Противно на заявеното, административният орган издава оспорваното решение, в което по заявлението на К. е разрешено пашуване на по-малък и незаявен брой ЕРД, в местност и землище, което не се сочи в заявлението. От това, което е установено от административния съд при подробно описаните доказателства, имащи отношение към становищата на страните, ответникът по касационната жалба и оспорващ в първоинстанционното съдебно производство е извел оплаквания, че от съдържанието на оспорваното решение не е ясно защо не е отразен при предоставянето на ползвана площ заявения брой ЕРД, съобразно приложени за това доказателства и какво е мотивирало административния орган да не признае качеството на К. на традиционно пашуващ в ПУ Белово, за да му предостави пасищна площ неотговаряща на заявения брой животни и в различен район. Развити са оплаквания, че административният орган не е съобразил приоритетното разглеждане на заявлението, тъй като ответникът по касационната жалба е традиционно пашуващ повече от 10 години и е с установен животновъден обект в района на ПУ Белово. Представени са доказателства, обсъдени от административния съд, че е ползвал пасища именно в местност Белмекен, парков участък Белово, охранителен участък 4, отдел - 83038. Правилни са изводите на съда, че по отношение на издаденото решение 1 по протокол 1 от 16.05.2022 г. е установено отменително основание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Такова нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената част от административния акт. Правилни са изводите а административния съд, че жалбата, срещу административния акт е основателна и следва да бъде отменен в тази част, с която се допуска да пашуват в пасищата на територията на Национален парк Рила домашни животни, собственост на ответник по касационната жалба, в брой по-малък от заявените от него общо 253 бр. Следващо правно основание, споделено от съставът на Върховен административен съд като правилен извод на първостепенния съд е отсъствието на мотивна част на оспорваното решение, в частта, с която пряко са засегнати интересите на ответник по касационната жалба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт, макар и да е издаден от компетентен орган, не отговаря на изискуемата от закона форма, т. к. не съдържа задължителните реквизити фактически и правни основания. Изложил е съображения, че посочените текстове от нормативни актове не представляват правно основание за издаване на решението, а освен това не са посочени никакви конкретни фактически основания за това. Приел е, че липсата на мотиви е възпрепятствала адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си, от една страна, и затруднила съда при осъществявания контрол за законосъобразност, от друга, което е самостоятелно основание за отмяната му. Съдът е достигнал и до извод, че решението на органа е взето и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Правилно съдът е посочил, че за да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта определя той да съдържа конкретни основания - фактически и правни, които да бъдат конкретни и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган установявания по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Според настоящия касационен състав, изводът на първоинстанционния съд за немотивираност на оспореното решение 1 по протокол 1 от 16.05.2022 г. от заседание на комисия на директора на Дирекция Национален парк Рила е правилен. Актът не съдържа конкретни фактически установявания, които органът да е подвел под посочените правни основания, въз основа на които е формирал властническото си волеизявление. Установяването на фактическото основание изисква органът да посочи правнорелевантните факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Правилно съдът е приел, че като последица от неспазено изискване за форма на акта, при издаването му е довело и до допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а отделно от това заповедта е издадена и в противоречие с приложимите материалноправни норми. В случая в оспорената заповед липсва ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства. Вместо съображения по спорните въпроси обжалваната пред съда заповед съдържа цитати от нормативни актове, без да е извършен анализ. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон, което в случая не е възможно. Не всяко нарушение на процесуалните правила в административното производство е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК, а само това, което ако не бе допуснато не би довел до материална незаконосъобразност на издадения акт и резултатът в административното производство би бил различен. В случая нарушението на административнопроизводствените правила е повлияло пряко върху съдържанието на акта - такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци са налице и доводите в тази насока са основателни. Правилни са изводите на административния съд, относно обвързващата сила на влязъл в сила съдебен акт, с който са отменени разпоредби от Раздел III и т. 3. 3, т. 1 от Раздел IV от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022 г., утвърден със заповед РД-24/15.04.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Рила. Както е отбелязал първостпенният съд, отменени са общи за приетия годишен план за 2022 г. разпоредби, които са ограничавали преценката за приоритетност на заявители, които отговарят на изискванията за традиционно пашуващи. Оплакванията на касационният жалбоподател се свеждат до несъгласие с изводите на съда за отсъствие на фактически основания при издаване на административния акт, засягащ правата и интересите на ответника, както и спазена форма на издадения акт. На отделно основание се излага становище, че в ода на административното производство при разглеждане заявлението на ответника, административният орган се съобразил с броя на заявени животни, без да сочи причина, защо не се уважава заявената бройка, като се намалява с над 100 бр. ЕРД. На следващо място сочи, че площта, предоставена на ответника за животновъдния обект задоволява нуждите му. Възразява, че обжалваното съдебно решение няма предмет на изпълнение след връщане на преписката, тъй като отменения административен акт се отнася за 2022 г. Настоящият съдебен състав намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. Установените от административния съд пороци са за допуснти съществени процесуални нарушения. Тези нарушения могат да бъдат отстранени, само от административния орган, издател на решението в отменената част, предвид което съдът е бил длъжен да постанови съдебния си акт в този смисъл. Ето защо и като е достигнал до същите изводи, отменяйки решение 1 по протокол 1 от 16.05.2022 г. от заседание на Комисия, назначена със заповед РД-36 от 11.05.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Рила Благоевград, издадено от директора на Дирекция Национален парк Рила, в обжалваната му част, с която е извършено разпределение по Заявление за издаване на разрешително за паша (на основание чл. 50, т. 5 от ЗЗТ) с вх. РР-01-04-30/28.04.2022 г. и се допуска да пашуват в пасищата на територията на Национален парк Рила, домашни животни, собственост на заявителя С. Д. К., в брой по-малък от заявените от него общо 253 бр. ЕРД. на директора на Дирекция Национален парк Рила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, което е в размер на 1200 лева, видно от приложения платежен документ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,