Решение № 13298 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2012 г.

Решение № 13298 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Правчански-Янков-Вивел с-ие" ООД против решение № 5930/22.12.2011 г., постановено по адм. д. 1385/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 800661/21.05.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София-град, потвърдена с решение № 1695/18.11.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, да бъде отменен РА и бъде признато право на данъчен кредит за ревизираните периоди в декларирания размер. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ") оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 5930/22.12.2011 г., постановено по адм. д. 1385/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Правчански-Янков-Вивел с-ие" ООД против РА № 800661/21.05.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София-град, потвърдена с решение № 1695/18.11.2008 г. на ДД"ОУИ". Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на реални доставки по спорните данъчни фактури с получател ревизираното лице. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е игнорирал събраните в хода на обжалването доказателства и се е задоволил да потвърди фактическите и правни констатации на РА. При установяване на фактите АССГ се е съобразил със задължителните указания на Върховния административен съд, съдържащи се в решение № 2055/10.02.2011 г., постановено по адм. д. 9641/2010 г., относно разпределението на доказателствената тежест в процеса. При разглеждане на спора съдът е съобразил и констатираните от първата касационна инстанция процесуални нарушения и е предоставил възможност на страните да упражнят правото си на защита, включително и чрез оспорване на писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи решаващият съд е взел предвид именно направеното оспорване и характера на представените доказателства като частни документи. Допълнително следва да бъде отбелязано, че пътните листове и приема-предавателните протоколи са с получател "Вивел" ООД. За търговско дружество със същото наименование са и показанията на разпитания свидетел, а наименованието на данъчнозадълженото лице е "Правчански-Янков-Вивел с-ие " ООД. Правилно и обосновано АССГ е приел, че не от всички събрани доказателства не се установява осъществяването на фактурираните доставки. Съдът е обсъдил всички доказателства, фактите които се установяват от тях и връзките между тях, за да обоснове несъответствието между документите, за които се твърди, че установяват изпълнение на сключени сделки. Действително в мотивите на съдебното решение е налице неточност относно предмета на част от доставките, които са изцяло доставки на стоки, а не на услуги, но на практика АССГ е изследвал възможността да бъдат осъществени спорните доставки чрез анализ и на съпътстващите ги транспортни услуги, както и съхранението на стоките. Основателно е възражението в касационната жалба, че с оглед изпълнението на хипотезата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит поради липса на изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В този смисъл правните изводи на решаващият съдебен състав относно правното значение на "начисляването" на данъка от доставчиците при установено плащане на данъка по "ДДС-сметка" не съответстват на материалния закон, но не се отразяват върху крайните правилни правни изводи, че не е налице декларираното от "Правчански-Янков-Вивел с-ие" ООД право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, които не отразяват реални облагаеми доставки. Плащането по "ДДС-сметка" изключва необходимостта за доказване на част от предпоставките за възникване на данъчен кредит, но това право се поражда само относно облагаеми доставки - обстоятелство, което подлежи на общо доказване. В конкретния случая само за една фактура не е установено плащане по "ДДС-сметка", но за всички фактури не се установява, че отразяват реални облагаеми доставки, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Неоснователно е възражението, че обжалваното съдебно решение не съдържа произнасяне по всички оплаквания срещу РА. Съдът е осъществил проверка относно действителността на РА и неговата законосъобразност. По отношение твърденията за допуснати процесуални нарушения по време на данъчната ревизия в съдебното решение се съдържа точно описание на процесуалните действия по извършената насрещна проверка на доставчика "Строй комерс М" ЕООД. Протокол № 1091/27.02.2008 г. е съставен по време на възложената данъчна ревизия и отразява извършени от данъчните органи действия и в този смисъл не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на ДОПК. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 390 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение