Решение № 1293 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12065/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. В., гр. Бургас, чрез адв. Петрова, срещу решение 6686 от 17.09.2024г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело 941/2024г. С последното съдът отхвърлил жалбата на В. срещу отказ, рег. 769000-12727 от 20.05.2024г., на началник сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, да върне отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 203, т. 9 АПК. Съдът неправилно изчислявал срока на прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Същата се прилагала до решаване на въпроса за отговорността. С издаването на Наказателно постановление (НП) за същото нарушение се решавал въпроса за отговорността. Упражненото право на жалба срещу това НП не можело да се тълкува в ущърб на жалбоподателя. Броенето на срока на мярката до влизане в сила на НП удължавало действието й във вреда на нарушителя, което било недопустимо. Ответникът по касационната жалба началник сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по съображения различни от изложените в същата, при следните изводи от правна страна: За да постанови обжалваното решение съдът приел от правна страна, че предмет на съдебното производство е писмо, рег. 769000-12727 от 20.05.2024г., на началник сектор Пътна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, което е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган. Изводът на съда досежно предмета на делото е неправилен. Изземването и връщането на свидетелството за управление на моторно превозно средство е фактическо действие на компетентния орган, което той е длъжен да извърши по силата пряко на правната норма при настъпване на визирания в нея юридически факт. Член 20 от Наредба І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба І-157) определя юридическите факти, при чието настъпване органът изземва, а чл. 24, ал. 1 при чието наличие връща отнетото свидетелство. Самото фактическо действие/бездействие подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Писмото само обяснява защо органът не е извършил фактическото действие връщане на свидетелството. Дали това негово твърдение е правилно или не е въпрос на преценка в хода на проверката за законосъобразност на твърдяното от касатора неоснователно бездействие. Видно от изложеното, съдът като е приел, че предмет на оспорване е законосъобразността на писмо с посочения рег. номер, което е приел за индивидуален административен акт, а не законосъобразността на неизвършването на фактически действия, всъщност е определил неправилно предмета на спора. Той се произнесъл по законосъобразността на акт, който няма характеристиките на индивидуален административен акт, а не по искането, с което бил сезиран преценка законосъобразността на неизвършването на фактическото действие връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Това прави постановеното решение недопустимо. Този порок на обжалвания съдебен акт не може да бъде отстранен от настоящата инстанция. Касационната инстанция следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По претенцията за разноски ще се произнесе административният съд в зависимост от изхода на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд