Решение № 3619 от 5.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ от М. Костова, подадена чрез адв. С. Махлебашиев. Жалбата е против решение 575 от 07.04.2022г., постановено по адм. дело 2579/2021г. по описа на Административен съд Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на М. Костова против заповед 906/03.08.2021г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл.35, ал.6 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл.75, ал.2 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Родопи (НРПУРОИ, Наредбата), е определена Р. Станчева за купувач на недвижими имот частна общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 06447.46.209 по КККР на [населено място], община Родопи, област Пловдив. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменена обжалваната заповед 906/03.08.2021г. на кмета на община Родопи. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Родопи, чрез процесуалния си представител юриск. Я. Иванова-Илиева, е депозирал писмен отговор и пет броя молба-становище с идентично съдържание, с които се оспорва касационната жалба. Счита, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което моли решението да бъде потвърдено, а касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба Артек-2000ООД, Лед-ЗонЕООД и Р. Станчева, не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебият акт не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на М. Костова против заповед 906/03.08.2021г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл.35, ал.6 от ЗОС, чл.75, ал.2 от НРПУРОИ е определена Р. Станчева за купувач на недвижим имот частна общинска собственост, представляваща ПИ с идентификатор 06447.46.209 по КККР на [населено място], община Родопи, област Пловдив. За да стигне до правния извод за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът е приел, че същия е постановен от компетентен орган в изискуемата от закона форма съгласно чл.59 от АПК, при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания на закона и на целта на закона. Административния съд е приел, че спора не е по фактите, а касае основанието за издаване на административния акт, като преценката е по отношение на материалноправната му законосъобразност с оглед заявените от М. Костова вещни права върху недвижимия имот предмет на заповедта. В тази връзка административния съд е извършил анализ на относимите правни разпоредби, отнасящи се до развилото се производство по реда на чл.35 от ЗОС. Приел е, че актът за частна общинска собственост представлява документ с обвързваща доказателствена сила. А характера на този вид констативни актове е декларативен, като в тази връзка следва да се преценява разпоредбата на чл.64 от ЗОС. Следователно към момента на постановяване на административния акт актът за общинска собственост, с който община Родопи се легитимира за собственик на имота, предмет на проведената тръжна процедура, е бил валиден, не е отменен в предвидения в закона ред и при извършена преценка по реда на чл.142 от АПК община Родопи разполагала с официален документ, обуславящо правото й на собственост върху недвижимия имот. Към момента на постановяване на административния акт общината била собственик и за същата нямало пречка да реализира процедура по продажба. Съдът е приел, че според представените от М. Костова доказателства, било налице единствено заявени вещноправни претенции по отношение на имота, който претенции обуславяли спор за материално право. Този спор не можело да бъде решаван в производството пред административния съд. По отношение на представената искова молба съдът е приел, че същата не обосновава наличието на спор за материално право между страните, завършил с влязъл в сила съдебен акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Наведеният довод за неправилност на решението е неоснователен. Съдът при формиране на правните си изводи е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства и законосъобразно е стигнал до извода, че обжалваната заповед е издадена при спазване на материалния закон. Правилно е посочил, че при наличието на валиден, неотменен акт за частна общинска собственост, с който общината се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорваната заповед, няма пречка да бъде реализирана процедурата по продажба чрез проведен публичен търг. Съответно - да се издаде заповед, с която да бъде определен купувач, спечелил търга. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на заповедта, с която е определен купувача на недвижимия имот, М. Костова не се е легитимирала за собственик на имота, предмет на търга. Нито същата е доказала с представените по делото доказателства, че е имала спор за материално право върху същия имот. Представения по делото нотариален акт 5, т.2, рег. 1791, дело 245 от 2020г., е за друг имот - с идентификатор 06447.46.23, който е съседен на имота, предмет на търга имот с идентификатор 06447.46.209. А представената искова молба за образуване на съдебно производство за установяване на собственически права върху имота, предмет на търга - ПИ 06447.46.209, е заведена на 21.01.2022г. Следователно тази искова молба е заведена след издаване на 03.08.2021г. на оспорената заповед и едва в хода на образуваното производство по нейното оспорване пред Административен съд Пловдив. Съгласно чл.5 от ЗОС общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Доколкото акта за общинска собственост не е бил оспорен по надлежния ред, удостоверените с него обстоятелства се считат за верни до доказване на противното. Цялата защитна теза на касатора се гради върху незаконосъобразността на съставения акт за частна общинска собственост. В развилото се пред административния съд производство по оспорване на заповедта, с която е определен купувача на недвижимия имот, правилно административният съд е приел, че не може да се произнася по законосъобразността на представения пред него акт за частна общинска собственост. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК претенцията на ответника кмета на Община Родопи за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена. Предвид обема на осъщественото представителство, на Община Родопи следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,