Решение № 9583 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2009 г.

Решение № 9583 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2009 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Емилия Кънчева Чаушева от гр. Хасково, подадена от представител по пълномощие адвокат Василка Пожарлиева от АК гр. Хасково, против решение от 12.12.2008 г., постановено по адм. д. № 3748/2006 г. на Софийски градски съд. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът по касация - Директорът на Агенция за държавна финансова инспекция, чрез процесуален представител юрисконсулт Антонина Йорданова, в съдебно заседание и в писмена защита по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното обжалване и предлага да бъде потвърдено атакуваното решение на СГС. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, съответства на изискванията за форма и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Емилия Кънчева Чаушева против заповед № 683/24.07.2006 г., с която на основание чл. 106 ал. I т. 2 от Закона за държавния служител (Здсл), служебното й правоотношение е било прекратено поради съкращаване на длъжността. Първоинстанционният съд е установил, че касационната жалбоподателка е изпълнявала длъжността "младши вътрешен одитор" в отдел "Организация и координация на контролната дейност"-област гр. Хасково, при Териториална дирекция гр. Стара Загора - области Стара Загора, Хасково и Кърджали на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. С оспорената заповед, издадена от изпълняващия длъжността директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, считано от 26.07.2006 г., служебното й правоотношение било прекратено поради съкращаване на длъжността, съобразно Устройствения правилник и длъжностното разписание от 26.07.2006 г., одобрени за новосъздадената Агенция за държавна финансова инспекция. Съдът приел, че издадената заповед съответства на закона, тъй като имало действително съкращение на длъжността "младши вътрешен одитор", която не съществувала в длъжностното разписание на Агенцията за държавна финансова инспекция, в сила от 26.07.2006 г. Със Закона за държавната финансова инспекция се създала Агенция за държавна финансова инспекция, правоприемник на правата и задълженията на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, като правоотношенията на лицата на държавна служба се уреждали съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с определените с устройствения правилник на Агенцията за държавната финансова инспекция структура и числен състав. В длъжностното разписание от 26.07.2006 г. нямало позиция "вътрешен одитор". Самата оспорваща не е посочила конкретна длъжност, която по щата на АДФИ да съдържа изпълняваните от нея служебни функции. Съдът не е установил да е създадена нова длъжност със същия характер на работа, като съкратената, поради което е приел, че фактическото основание на прекратителната заповед е осъществено. Формирал е извод, че е налице действително съкращаване на длъжността, която е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени в длъжностната характеристика. Решението съответства на материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че длъжността, заемана от касационната жалбоподателка е съществувала в длъжностното разписание до 26.07.2006 г., а след проведената структурна реорганизация длъжността "младши одитор" не е съществувала. СГС е направил обоснован извод, че заеманата от касаторката длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на Агенцията за държавна финансова инспекция. Тя не е била запазена и като система от функции, задължения и изисквания, включително и под ново наименование. Съгласно Закона за държавния вътрешен финансов контрол (отм.) държавният вътрешен финансов контрол, ръководен и осъществяван от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, включва системите за финансово управление и контрол по чл. 19, вътрешния одит, упражняван от органите на агенцията и превантивния контрол по чл. 27 и чл. 28. Създадената при условията на правоприемство Агенция за държавна финансова инспекция осъществява само инспекционната дейност за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4 от Закона за държавната финансова инспекция, а нейни органи са директорът и финансовите инспектори. Дейността, свързана с вътрешния одит, е изведена от функциите на Агенцията за държавна финансова инспекция. Тя продължава да се осъществява, но в звена за вътрешен одит към организациите по чл. 12 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), като се урежда от специален нормативен акт. Съгласно §2 ал. I от преходните и заключителни разпоредби на Закона за вътрешния одит в публичния сектор вътрешните одитори, служители на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, които към датата на влизане в сила на закона са делегирани на основание чл. 22 ал. I от Закона за държавния вътрешен финансов контрол в организациите по чл. 12 и чл. 14 , преминават към тях при спазване на чл. 87а от Закона за държавния служител, в срок до 1 май 2006 г. Емилия Чаушева не е била делегиран одитор към одитиран обект и с оглед преустройството на администрацията, при което са били премахнати част от възложените й функции и е бил намален числения й състав, длъжността "вътрешен одитор" е подлежала на съкращаване. Ето защо, изводът на Софийски градски съд, че прекратяването на служебното правоотношение на оспорващата е било извършено при наличието на предпоставките на чл. 106 ал. I т. 2 от Закона за държавния служител, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е интерпретирал точно разпоредбата на чл. 87а от Закона за държавния служител, във връзка с §4 ал. II от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция. Нормата на §4 ал. II от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция урежда запазването на правоотношенията на служителите на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, но съобразно определените с устройствения правилник на новосъздадената агенция структура и числен състав. Това означава, че служебните правоотношения не могат да бъдат прекратени на основание закриването на администрацията. Законът обаче, не изключва възможността за прекратяването им поради съкращаване на длъжности, в случай, че те не фигурират в длъжностното разписание на новосъздадената агенция. Ръководителят на Агенцията за държавна финансова инспекция не е бил длъжен да преназначи служителите в новата административна структура. Както обявява §4 ал. I от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавната финансова инспекция, Агенцията за държавна финансова инспекция е правоприемник на архива, пасивите, активите и другите права и задължения на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. При положение, че правоотношението се запазва, не е необходимо издаването на нови заповеди за назначаване на държавните служители в администрацията на Агенцията за държавна финансова инспекция. В тази насока изцяло неоснователни са възраженията в касаторката, че щом не бил провеждан регламентирания с чл. 10 ал. I от Здсл конкурс, не било ясно как са били назначени служителите в АДФИ, респ. как било уредено нейното служебно-правно битие до приемането на Устройствения правилник на АДФИ с Постановление № 167/2006 г. на Министерския съвет. Съдът не е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби и с оглед преценката, че утвърждаването на длъжностното разписание на Агенцията за държавна финансова инспекция, считано от 26.07.2006 г., не опорочава издадената на 24.07.2006 г. заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Макар заповедта да е издадена с по-ранна дата, придадено й е действие от 26.07.2006 г., когато се прекратява служебното правоотношение. При положение, че моментът на влизане в сила на новото длъжностно разписание на агенцията съвпада с момента на освобождаване на служителката от държавна служба, законосъобразно е било прието, че заповедта е издадена при наличието на посоченото в нея основание. Упорито поддържаните доводи за липса на компетентност у издателя на оспорения прекратителен акт в касационната жалба, са получили законосъобразен и изчерпателен отговор с обжалваното решение на СГС, които не се нуждаят от преповтаряне. Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени нарушения на съдо производствените правила, тъй като се установява, че решаващият съд е указвал на страните за кои благоприятни за тях обстоятелства не сочат доказателства, като на жалбоподателката е уважавал всички доказателствени искания и двукратно е отлагал съдебни заседания за да й гарантира правото по издадено й съдебно удостоверение да представи исканите от нея писмени доказателства, което не е направила. Фактическите установявания в процеса, направени от съда, са съответни на доказателствения материал, при събирането на който е точно спазен процесуалния закон. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение намира, че обжалваното решение, постановено от СГС, съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218 ал. II от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221 ал. II, предл. "първо" от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение