Решение № 10177 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 817/2011 г.
ВАСI отделение07.07.2011 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 2463/26.11.2010 г. по адм. д. № 407/2010 г. на Административен съд Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 10177 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 817/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Глобал Инвест" ООД - гр. Варна срещу решение № 2463/26.11.2010 г. по адм. д. № 407/2010 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Глобал инвест" ООД - гр. Варна, срещу Ревизионен акт № 030902034/16.11.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 805/13.01.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - ДД "ОУИ" - Варна не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА с постановен отказ за признаване право на данъчен кредит за м. 05.2007 г. на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури, издадени от "Интер тръст" ЕООД - гр. Варна, с предмет на доставките "плащане по договор от 20.05.2008 г.", както следва: фактура № 2000000001/23.05.2008 г., данъчна основа 375 000 лв. и ДДС 75 000 лв.; фактура № 2000000002/27.05.2008 г., данъчна основа 229 500 лв. и ДДС 45 900 лв.; № 2000000003/30.05.2008 г., данъчна основа 499 500 лв. и ДДС 99 900 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е приел, че и допълнително представените доказателства не обосновават безспорно извода за извършени плащания, поради това, че са налице съществени противоречия между представените от жалбоподателя в първото ревизионно производство доказателства, приобщени към преписката по втората ревизия, и тези представени във втората ревизия и в хода на съдебното производство. Съдът потвърждава изводът на решаващия орган за констатирани разлики между оборотните ведомости на жалбоподателя, представени при първата и при втората ревизия, което препятства установяването по безспорен начин на извършените и осчетоводени плащания за периода 01.05.-31.05.2008 г. Решението е правилно. Спорът по делото е относно доказване плащане по процесните фактури, които са с предмет "плащане по договор от 20.05.2008 г.", по които е отказан ползван от дружеството данъчен кредит. В хода на съдебното оспорване са приети и приложени представените от жалбоподателя бордера за извършен обмен на валута, издадени от "Форс - 98" ЕООД, както и събраните в хода на предходното ревизионно производство доказателства, протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в "Глобал инвест" ООД с решение за извършване на допълнителни парични вноски от съдружниците в общ размер 200 000 лева, и ПКО за внесени 20 000 лева допълнителни вноски от 29.05.2008 г. Представени и приети са хронологични ведомости за движението на сметки 501 /1 Каса в лева и 502/ 1 Каса в евро, Главна книга и оборотна ведомост на жалбоподателя за ревизираните периоди, без м. 05.2008 г. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото и справка в счетоводството на дружеството-жалбоподател да даде заключение извършени ли са плащания по процесните фактури, как са извършени и как са осчетоводени. Вещото лице е следвало да отговори и на въпроса с какви суми е разполагало дружеството по каса в лева и валута за периода 01.05.2008 - 31.05.2008 г. Заключението на вещото лице е оспорено от страна на административния орган. По оборотната ведомост на жалбоподателя за периода 01.05.2008 г. - 31.05.2008 г., съдържащи се в административната преписка по първата ревизия, не се установяват извършени и осчетоводени движения - плащания в размери като тези по процесните фактури както между сметки Каса в лева и Каса във валута, така и обороти по сметка Доставчици по аванси, Доставчици или Други дебитори. Оборотна ведомост за същия период - м. 05.2008 г. в хода на съдебното производство не е представена. Представени са оборотни ведомости за останалите данъчни периоди от 2008 г. и сборна годишна такава. От друга страна, в хода на съдебното производство са представени два съществено различаващи се помежду си преписа от хронологичната ведомост на сметка 501-Каса в лева за периода 01.05.2008-31.05.2008 г. Представените в съдебна фаза счетоводни документи, изходящи както от жалбоподателя, така и представените от него такива на издателя на фактурите "Интер тръст" ЕООД имат характер на извлечения от счетоводни регистри, водени на електронен носител, от които не се установява самоличност и длъжност на съставилото ги лице, нито заверка за вярност със съхранявани при дружествата счетоводни регистри. Изводи за редовност на воденото счетоводство при съпоставка с първичните счетоводни документи за съответните периоди в обжалвания ревизионен акт не са направени, поради което осчетоводяванията не се ползват с доказателствена сила по отношение на действителността на отразените във вторичните регистри стопански операции. От страна на издателя на фактурите са налични също единствено извадки от счетоводни регистри, без данни за самоличност на съставилото ги лице или заверка за вярност с наличните в дружеството регистри. Представените бордера за извършена обмяна на валута, при липсата на кореспонденция със съответно движение на сметка 502/1 Каса във валута в оборотната ведомост на жалбоподателя за същия период, не могат да се кредитират като доказателства за налични суми в брой в касата на дружеството. Същото се отнася и за представените приходни касови ордери за допълнителни парични вноски от страна на съдружници съобразно протокол от решение на общото събрание, които имат характер на частни писмени документи, без достоверна дата, и представени едва в съдебна фаза от страната, която черпи права от тях, правилно са ценени от съда с оглед доказателствената им стойност. Правилно след анализ на всички съдържащи се в преписката и представени по делото документи, съдът е приел, че тези допълнителни доказателства, които не са представени или обсъждани в предходното ревизионно производство и до началото на съдебната фаза по обжалване на ревизионния акт, са съставени за целите на обжалването, същите не могат да бъдат безспорно свързани със счетоводната и търговската документация на жалбоподателя и не могат да опровергаят предходно представените от жалбоподателя оборотни ведомости, от които се обосновава безспорен извод за липса на достатъчни суми в касата на дружеството за покриване плащанията в брой по фактурите към процесния период. По тези съображения, съдът не е кредитирал изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е ползвало като основа за изводите си именно тези извлечения от регистри, чиято автентичност не може да бъде установена. В подкрепа на изводите за липса на реално извършено авансово плащане в брой съдът е приел и установените обстоятелства, че приходните касови ордери за получаване на сумите не са оформени по надлежния ред, квитанциите към тях не са предоставени на платеца като доказателство за извършените плащания и не е установена както самоличността на платеца, така и на длъжностното лице, приело плащането. Съобразно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлена собствеността на стоката или е извършена услугата. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането. За да възникне право на данъчен кредит в полза на лицето, извършило авансовото плащане, е необходимо безспорно да е доказано постъпването на сумата при издателя на фактурата. Съдът правилно е съобразил общите правила за разпределяне на доказателствената тежест и е приел, че жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, е следвало да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставката по чл. 68, ал. 2 от ЗДДС - извършено от жалбоподателя плащане преди възникването на данъчното събитие. От събраните доказателства както при ревизията, така и в хода на съдебното производство, не се доказва безспорно осъществяването на плащане на посочените във фактурите суми. По тези съображения, изводите на органите по приходите за липса на данъчно събитие, от което да следва изискуемост на данъка и съответно да е възникнало право на данъчен кредит за платеца, съобразно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, са обосновани и законосъобразни, както правилно е приел съдът. Данъкът в издадените данъчни фактури за авансово плащане е начислен неправомерно от издателя на фактурите, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ревизирания субект не е налице право на данъчен кредит. Решението, с изводи за законосъобразност на ревизионния акт, с постановен отказ за признаване на данъчен кредит по процесните фактури, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,