Решение № 12974 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10888/2015 г.

Решение № 12974 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10888/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1215 от 3.07.2015 г., постановено по адм. д. № 1776/14 г. Административен съд - Бургас, е отхвърлил жалбата на "Домостроене" - ООД - гр. Сливен против ревизионен акт № 02251400007/10.05.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 223/4.08.2014 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, и е осъдил "Домостроене" - ООД да заплати на Д "ОДОП" - гр. Бургас разноски по делото в размер на 1 024 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Домостроене" - ООД чрез пълномощника адв. Цеца Пунова. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Домостроене" - ООД гр. Сливен против РА № РА № 02251400007/10.05.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 223/4.08.2014 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 14 634,33 лв. за отделни данъчни периоди на 2012 и 2013 г. по доставки на "Стон 65" - ЕООД с предмет 6 164,52 тона пясък и 3 117,64 тона филц и са определени лихви за забава в размер на 1 843 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. В съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки по фактурите на "Стон 65" - ЕООД. Съдът е описал и заключението на вещото лице по допусната в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза, допълнително представените в съдебното производство писмени доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели Катя Стефанова Данчева и Веселин Колев. Съобразявайки изложеното, административният съд е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергават констатациите на ревизионния акт, тъй като от същите не се установява реалното извършване на доставки на пясък и филц от страна на "Стон 65" - ЕООД. Доводите в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: 1. представянето на фактури сами по себе си не са достатъчно основание да се приеме, че са налице реални доставки. 2. складовите разписки, представени като доказателство за приемане на фактурираните количества пясък и филц, не съдържат съществени реквизи, което поставя под съмнение тяхната достоверност /мотивите в тази насока са изложени на стр. 5 от решението - л. 2596 от делото/ 3. представените дневници за доставки към съответните фактури не подписани от никое лице, в тях са посочени дати на доставка, вид на материала, количество, номер на експедиционната бележка, транспортното средство, доставчик и превозвач, като няма пълно изписване на номера на транспортното средство /последните две букви от регистрационния номер/, което прави невъзможна идентификацията му; 4. товарителниците също са обременени със значителни пороци, което поставя под съмнение удостоверените с тях обстоятелства, в преобладаващата част от тях номерът на транспортното средство е непълен, посочен като получател е ДК - абревиатура, която не съответства на тази на жалбоподателя, липсва отразен маршрут на доставка и не са попълнени мерните единици, с които да се обозначи теглото на превозваните стоки; 5. приемните бележки, приложени към товарителниците, също са обременени с недостатъци, които влияят на тяхната достоверност; в тях са посочени като водачи различни лица, докато разпитаният свидетел Веселин Колев заявява, че той е управлявал единствено камиона с номер СН 42 58 ВВ; 6. според представеното свидетелство за регистрация третото лице "БГ Транс 08" - ЕООД е собственик на седлови влекач "Ман" с номер СН 42 58 ВВ, но няма данни за притежание на ремарке, с което да може да се извърши превоза на инертните материали; налице са и други несъответствия по отношения на превозните документи, описани на л. 2598 от делото, стр. 7 от решението; 7. в хода на ревизионното производство са събрани значителни доказателства за неправомерно поведение на доставчиците по веригата преди "Стон 65" - ЕООД, въз основа на което ревизиращият екип е приел, че доставките на инертните материали не са извършени /описани подробно на стр. 8 от мотивите на решението; 8. от представените от доставчика "Стон 65" - ЕООД оборотни ведомости е установено, че дружеството не притежава машини и съоръжения и не е осчетоводило разходи за работни заплати и осигуровки, поради което не става ясно кой, кога, с какво и къде е сортирал и премил фракцията, за да получи от нея пясък и филц, поради което правилно е прието, че доставчикът не е притежавал фактурираните инертни материали към датите на издаване на фактурите, което право да може да се прехвърли и от там да са налице реални доставки. На база на изложеното е направен краен извод, че цитираните обстоятелства не влияят пряко върху достоверността на доставките от "Стон 65" - ЕООД към "Домостроене" - ООД, доколкото в ревизионното производство не е установено, че ревизираното дружество е знаело или е било в състояние да узнае за неправомерното поведение на лицата по веригата преди непосредствения си доставчик, но въпреки това е получило фактури от "Стон 65" - ЕООД, за да използва право на приспадане на данъчен кредит. Прието е още, че анализът на доказателства не води до извод, че фактурираните количества пясък и филц са били реално доставени, поради което органът по приходите законосъобразно е приел,, че не следва да бъде признато право на данъчен кредит по процесните фактури с предмет 6 164,52 тона пясък и 3 117,64 тона филц. Решението на Бургаския административен съд е не правилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба са за допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се аргументи, че административният съд не е обсъдил всички представени от страната писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, които установяват реалност на извършените доставки. Навеждат се и оплаквания за несъобразяване на съдебния акт с тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. Направените оплаквания са основателни. От мотивите на първоинстанционното решение се установява, че след възпроизвеждане на фактическата обстановка по спора, административният съд е обсъдил представените от ревизираното лице доказателства, като на база на анализ на същите е изложил мотиви защо приема, че те не опровергават констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки. Този негов извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция по следните съображения: Като доказателство пред настоящата съдебна инстанция е представен заверен препис от решение № 4 от 26.11.2014 г. на Окръжен съд - гр. Сливен, постановено по нахд № 320/2014 г., с което обвиняемия Жечко Славов Стоянов от гр. Сливен е признат за виновен, че за периода от м. март 2012 г. до 14.08.2013 г. в землището на с. Мечкарево, общ. Сливен, в условията на продължавано престъпление, чрез добив на инертни материали, противозаконно увредил 28,7 дка площ от местообитания - предмет на опазване в защитена зона "Река Тунджа 1" от НЕМ Натура 2000, изразяващо се в унищожаване на малки изолирани крайречни водоеми и преовлажнени или периодично заливани площи с тревна растителност, унищожаване на храстова и дървесна растителност, включително стари дървета, изнасяне на повалените дървета и снижаване на мъртвата дървесина, унищожени местообитания чрез изкопи и засипване с баластра, утъпкване и ерозия при работа с транспортни машини на и около площадката за складиране на баластра - престъпление по чл. 278в, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 4 000 лв. в полза на държавата. В мотивите на въпросното решение е посочено, че обвиняемият Жечко Славов Стоянов е организирал изграждането на пресевна инсталация за преработка на чакъл и пясък в землището на с. Мечкарево, общ. Сливен, като за реализацията на инертните материали е било използвано създаденото на 17.02.2012 г. дружество "Стон 65" - ЕООД, като същите чрез камиони с висока проходимост е било продавано основно на две фирми - "Стройком" - ЕООД - гр. Нова Загора и "Домостроене" - ООД - гр. Сливен. В мотивите на решението се съдържат и констатации, че добиваните количества пясък и филц са били доставяне на "Домостроене" - ООД чрез фирма "Скала 88", като превозът е бил организиран от управителя на "Домостроене" Виолета Атанасова. Съгласно чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото въпросното решение на наказателния съд е свързано с обосновка на касационните основания, същото се явява допустимо писмени доказателство по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК и следва да бъде зачетено. Предвид това доказателства и останалите факти и обстоятелства по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че от страна на жалбоподателя е доказана реалност на процесните доставки. Доводите и аргументите в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: 1. налице и влязло в сила решение /присъда/ на наказателен съд, с което е установено, че лицето Жечко Славов Стоянов чрез добив на инертни материали е извършило увреждане на защитени територии, като добитите материали са били продавани чрез дружество "Стон 65" - ЕООД на "Домостроене" - ООД; 2. в мотивите на решението на наказателния съд се съдържат данни относно начина на добиване на материалите, транспортирането им чрез фирма "Скала 88" до получателя; 3. налице са достатъчно писмени доказателства, които установяват превоза и предаването на инертните материали от "Стон 65" - ЕООД на "Домостроене" - ООД; 4. от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че разплащанията на получените количества от страна на "Домостроене" - ООС е извършено по банков път. Макар и плащането на доставката да не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, то съставлява косвено доказателство относно реалността на извършените доставки, тъй като е лишено от стопанска логика заплащането на някого за нещо, което не е било получено от плащащия; 5. липсата на доказателства за транспорт на стоката не може да съставлява самостоятелно основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Съгласно установената съдебна практика /цитираните решение на Върховния административен съд в писмените бележки на касатора на л. 33 от настоящето дело/ получателят на доставката не е длъжен да събира и представя доказателства относно обезпечеността на доставчика, в това число и по отношение на транспорта. А от констативната част на ревизионния акт е видно, че на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит не по всички фактури на "Стон 65" - ЕООД, а само по тези, по който транспортът е бил извършен с въпросния влекач с номер СН 4258 ВВ. 6. събраните по делото доказателства опровергават изводите на първоинстанционния съд относно това, че доставчикът не е разполагал с процесните инертни материали, поради което не могъл да прехвърли собствеността върху същите на получателя. В мотивите към решението на наказателния съд се съдържат констатации, че "Стон 65" - ЕООД е притежавало налична техника и работници, с които е добивало инертни материали /пясък и филц/ чрез пресевна инсталация, монтирана в коритото на р. Тунджа. 7. по делото са събрани свидетелски показания, които установяват начина на транспортиране на инертните материали от пресевната база на доставчика "Стон 65" - ЕООД до получателя "Домостроене" - ООД, както и начина на измерване на количествата и приемането на стоката. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че по процесните фактури на "Стон 65" - ЕООД с предмет пясък и филц са налице реални доставки и за дружеството възниква право на данъчен кредит. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на "Домостроене" - ООД против ревизионен акт № 02251400007/10.05.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 223/4.08.2014 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит по същите фактури общо в размер на 14 634,33 лв. за отделни данъчни периоди на 2012 и 2013 г. по доставки на "Стон 65" - ЕООД с предмет 6 164,52 тона пясък и 3 117,64 тона филц и са определени лихви за забава в размер на 1 843 лв., Административен съд - гр. Бургас е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспорения ревизионен акт № 02251400007/10.05.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на процеса решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, а ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя "Домостроене" - ООД - гр. Сливен разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер общо на 3 555 лв. съгласно представения на л. 49 от настоящето дело списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,