Решение № 13767 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10019/2017 г.

Решение № 13767 от 9.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10019/2017 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД /ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД/, ЕИК 104523747 със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново срещу решение № 252 от 19.07.2017 г. постановено по административно дело № 255/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново /АС - Велико Търново/. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна принудителна административна мярка обективирана в констативен протокол № 860/31.03.2017 г. /в диспозитива на решението има допусната явна фактическа грешка в номера на протокола. Верният № е 816/31.03.2017 г. / на инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД и е осъдил дружеството да заплати разноски в размер на 10 лева. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че ПАМ е наложена от некомпетентен орган, като се сочи, че този извод противоречал на установената съдебна практика. Твърди, че със Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, търговското дружество "ОДПГ" ЕООД е определено за "служба за контрол" по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а със Заповед № РД 22-1455/20.07.2016 г. на кмета на Община Велико Търново е възложено на четирима служители на "ОДПГ" ЕООД, вкл. касатора, да прилагат или нареждат прилагането на принудителни административни мерки /ПАМ/. Оспорва се изводът на съда, че не са спазени материалноправните разпоредби на закона и, че чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ не може да намери приложение. Моли съдът да отмени оспорваното решение и да постанови друго по съществото на спора, алтернативно моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състава на съда. Претендира разноски. Ответникът по касация – Д. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че жалбата е неоснователна, а исканията в нея са необосновани. Сочи, че "ОДПГ" ЕООД не представлява звено на общинската администрация и не може да бъде определено като "служба за контрол" независимо от издадената заповед за това. Сочи, че нарушението на забраната за паркиране на определено място не е достатъчно, за да се приложи ПАМ – преместване на превозното средство без знанието на водача. Сочи, че в констативния протокол, с който е наложена ПАМ не била отбелязана нито една от хипотезите на чл. 177, т. 5, б. "б" ЗДвП. Моли съдът на отхвърли жалбата и да потвърди оспорваното решение. Претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че на 31.03.2017 г., бил получен сигнал, че на улица "Христо Ботев", в зона за платено паркиране имало автомобил - марка "Деу" с ДК [рег. номер на МПС], паркиран в зона за платено паркиране, за който един час след поставяне на скобата не е заплатена съответната цена за паркиране на местата. На същата дата в 10: 30 часа била създадена организация за натоварване на специализиран автомобил, на лекия автомобил, паркиран при наличие на неподвижен знак В-28 с допълнителна табела Т - 17 в зона за платено паркиране № 12, за което от инспектор С. С., в качеството му на служител в общинско дружество "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД бил съставен Констативен протокол № 816/31.03.2017 година. Автомобилът бил репатриран до наказателен паркинг. В съдържанието на констативния протокол било посочено, че същият се издава на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" от ЗДвП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново. От Заповед № РД 22 - 1490/17.09.2014 година на кмета на Община Велико Търново, съдът установил, че "ОДПГ" ЕООД е определено като "служба за контрол" по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. От Заповед № РД 22 - 2512/20.12.2016 г. на кмета на Община Велико Търново, съдът установил, че на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" от ЗДвП, на четирима служители в дружеството, сред които и инспектор С., в качеството им на длъжностни лица, е възложено да прилагат или нареждат прилагането на принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, като извършват всички необходими действия съгласно чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" от ЗДвП. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е нищожен. В тази връзка е изложил съображения, че Заповед № РД 22 - 1490/17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, противоречи на закона. За да достигне до този извод, съдът посочил, че по делото няма спор относно факта, че автомобилът е бил паркиран на улица, която съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП се дефинира като път по смисъла на същия закон. Не се спорело, че той се управлява от общинската администрация на Община Велико Търново. Изложил съображения, че компетентността за налагане на процесната принудителна мярка е уредена в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и принадлежи на определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези правни субекти съществувала правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Законодателят не бил въвел ограничения или изисквания за собственика на пътя, т. е. всеки собственик или администрация, управляваща път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, имал законова възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителна мярка. Тълкувайки разпоредбите на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл. 19, ал. 1 и чл. 9, ал. 6 от Закона за пътищата извел извода, че под "служба за контрол на администрацията", законодателят има предвид структурно звено на общинската администрация. Изложил съображения, че дружеството с общинско участие, каквото било "ОДПГ" ЕООД, обективно не представлявало звено на общинската администрация (такова, каквото може да бъде например общинското предприятие по смисъла на чл. 52 от Закона за общинската собственост), независимо от обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на същото е Община Велико Търново. Общината като единствен собственик на капитала на дружеството придобивала правото на печалба и ликвидационна квота. Тя можела да се разпорежда с имуществото му, но по съответния нормативен ред и според учредителния акт на дружеството. В подкрепа на този си извод съдът се е позовал и на чл. 167, ал. 4 от ЗДвП. Изложил и съображения, че дори и да бъде прието, че "ОДПГ" ЕООД можело да бъде определено като "служба за контрол" по смисъла на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП, то издадената ПАМ отново била нищожна, тъй като от доказателствата по делото не се установявало лицето С. С. заемащо длъжността "инспектор ПНП ППС" да е "длъжностно лице" по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Този извод, съдът извел от посоченото в Длъжностна характеристика на длъжността "Инспектор в звено ПНП ППС", раздел I "Основни длъжностни задължения". Посочил, че никъде в основните задължения за длъжността не се съдържа право на издаване на разпореждане за налагане на ПАМ от конкретен вид. Съдът посочил и, че при прилагане на оспорената ПАМ не били спазени и материалноправните разпоредби. В тази връзка посочил, че видно от доказателствата по делото - снимков материал, извадка от системата за платено паркиране "SMS паркиране" и съобразно посоченото от фактическа страна в съдържанието на оспорения констативен акт, ПАМ всъщност била наредена, тъй като процесният автомобил бил паркиран в зона за платено паркиране, без за него да е била заплатена съответната такса. Посочил, че от доказателствата се установявало, че лекият автомобил бил паркиран вдясно на уличното платно, по посоката на движение и след поставен пътен знак Т-17, указващ зона за платено паркиране. Тези били и обстоятелствата, описани от издателя на оспорената ПАМ в изготвената до управителя на дружеството докладна записка, а също и в обстоятелствената част на процесния констативен протокол. Посоченото обаче влизало в противоречие с правното основание на процесния протокол - чл. 25, ал. 1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново /Наредбата/, която норма посочвала, че принудително преместване на неправилно паркирано ППС се прилага при условията на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. В обстоятелствената част на констативния протокол и придружаващите го документи не била отбелязана нито една от хипотезите, съдържащи се в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Посочено било единствено, че процесният автомобил е паркиран в зона за платено паркиране, което обстоятелство обаче било ирелевантно за приложимата правна норма. Решението е неправилно. Между страните няма спор по фактите, които са установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изводът на първоинстанционния съд, че ПАМ е нищожна е неправилен. Действащата нормативна уредба не съдържа изискване "службата за контрол" да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения относно правно-организационната форма на правния субект, който кметът на общината ще определи за служба за контрол. В този смисъл е Решение № 10230 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2017 г., VII о. Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗДвП кметът на общината определя службата за контрол. Функциите на тази служба са определени в чл. 167, ал. 2 с. з. и сред тях е, че контролират спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. От цитираните разпоредби следва, че кметът на общината е компетентния орган, който може да определи службата за контрол. Законът не поставя изисквания за правната и организационна форма на службата за контрол. Преценката, кой правен субект да бъде определен за служба за контрол, е на кмета на общината. Този законодателен подход е функция на конституционно установения принцип на местно самоуправление осъществяван в рамките на общината и на компетентността, която законът е предоставил на местното самоуправление да решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на общините, в т. ч. в сферата на общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация - чл. 17, т. 1 ЗМСМА. От разпоредбата на чл. 167, ал. 4 ЗДвП, регламентираща постъпването на сумите от глобите, събирани при констатиране на нарушения във връзка с контрола, осъществяван от службите за контрол по смисъла на алинея 2, не може да се направи извод за законово изискване службите за контрол да са част от структурата на общинската администрация, какъвто извод е направил първоинстанционния съд. Преди всичко при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП не се налагат никакви глоби. Заплащат се разходите за преместване на превозното средство и такса за отговорно пазене. Наред с това от факта, че сумите от глобите постъпват в общинския бюджет не може да се направи извод за законово изискване службата за контрол да е част от общинската администрация. Тази разпоредба цели да установи законовото предназначение на сумите, събирани от глоби. В случая в изпълнение на правомощието си по чл. 167, ал. 2 ЗДвП кметът на общината е определил - Заповед № РД-22-1490/17.09.2014 г., "ОДПГ" ЕООД за служба за контрол. Видно от служебно извършената от настоящата инстанция справка в публичнодостъпния Търговски регистър "ОДПГ" ЕООД е търговско дружество с едноличен собственик Община Велико Търново, а съгласно чл. 19 от Наредбата за управление и упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества, кметът на общината упражнява правата на едноличния собственик на капитала. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че ПАМ е нищожна и, защото от доказателствата по делото не се е установило, че лицето С. С. заемащо длъжността "инспектор ПНП ППС" да е "длъжностно лице" по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. ЗДвП. Действащата нормативна уредба не съдържа изисквания длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. В този смисъл е Решение № 10230 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2017 г., VII о.