Решение № 12151 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2015 г.

Решение № 12151 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2015 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. Б. срещу решение № 3376 от 15.05.2015 г. по адм. дело № 12186/2014 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), както в частта, с която е отменено решение № 440/17.11.2014 г. по преписка № 171/2013 г. на Комисия за защита на дискриминация (КЗД), така и в частта, с която е отхвърлена жалбата й против същото решение. Твърди се неправилност на съдебния акт поради необоснованост в резултат на необсъждане на показанията на свидетелите, разпитани по делото. Иска се отмяната му. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, възразява срещу основателността на депозираната касационна жалба срещу съдебния акт, в частта, потвърждаваща решението на КЗД. Не оспорва жалбата в останалата й част и моли в тази му част решението на АССГ да бъде отменено. Заинтересованите страни С. В. С. и А. Н. П., чрез общ процесуален представител адв. Георгиева, възразяват срещу основателността на касационната жалба. Молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Дирекция "Социално подпомагане"- К., не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Конкретно се посочват допуснати нарушения при необсъждане на гласни доказателствени средства - свидетелски показания, довело до неправилност на решаващите изводи на съда по същество. Според настоящата инстанция касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед твърденията на страните, съдът съобрази следното: С постановения от КЗД акт е прието за установено, че в качествата си на директор на Дирекция "Социално подпомагане" - К. и началник Отдел "Закрила на детето" С. В. С. и А. Н. П. са извършили дискриминация спрямо социалния работник С. К. Б. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. вр. § 1, т. 1 и 5 от ДР на ЗЗДискр. по признак лично положение под формата на тормоз и подбуждане към дискриминация, като са съставили и привлекли подчинени при съставянето на документи, в които неоснователно са я представили като служител без необходимите качества и умения да изпълнява служебните си задължения, допускаща пропуски и нарушаваща етичните правила и принципите на добро поведение. Успоредно с това, КЗД е приела, че в качествата си на директор на Дирекция "Социално подпомагане"- К. и началник Отдел "Закрила на детето" С. В. С. и А. Н. П. не са осъществили неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 вр. ал. 2 и 3 от ЗЗДискр. спрямо К., докато тя е заемала длъжност в ръководената от тях регионална администрация, относно осигуряване на материалните условия, необходими за осъществяване на трудовите й функции. На трето място, КЗД е установила, че в качествата си на директор на Дирекция "Социално подпомагане"- К. и началник Отдел "Закрила на детето" С. В. С. и А. Н. П. не са извършили дискриминация спрямо С. К. Б. по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. вр. § 1, т. 1 и 5 от ДР на ЗЗДискр. под формата на отправени спрямо нея обидни и подигравателни реплики. По жалба на С. и П. АССГ е отменил решението на КЗД в частта, с която е установено наличието на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. вр. § 1, т. 1 и 5 от ДР на ЗЗДискр. по признак лично положение под формата на тормоз и подбуждане към дискриминация, а в останалата част, която също е предмет на касационно обжалване, е приел, че жалбата на Кирчева е неоснователна и я е отхвърлил. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд се е мотивирал със събраните пред КЗД доказателства Направил е констатацията, че в решението на КЗД не се съдържа подробен анализ на всички събрани доказателства по преписката, но това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като обсъждането им не би довело друг правен резултат. За да отмени частично решението на комисията, АССГ не е възприел изводите й, че С. и П. са изготвили документи с цел да представят Б. пред колектива като социален работник, на който липсват умения и качества и че тя е конфликтна личност, която генерира напрежение. Освен това, използвайки служебната зависимост, няма доказателства те да са предприели стъпки за насърчаване на такова поведение за злепоставянето й от страна на подчинени служители, с което са осъществили тормоз спрямо жалбоподателката и подбуждане към дискриминация. Съдът не е споделил заключението на КЗД, като правилно е констатирал, че един от тези документи е докладна записка от 18.04.2013 г., изготвена от С. и подписана от други служители, в която е отбелязано самоволно напускане на работното място и то със скандал от страна на жалбоподателката. Не е установено върху служителите да е оказвано влияние да подпишат докладната. Освен това по преписката са налице и констативни протоколи, изготвени при извършени проверки след напускането на Б., в които са установени пропуски и неточности в досиетата, водени от нея, както и допускане на грешки в работата й. Предвид изложеното съдът обосновано е отменил решението на комисията в тази му част. Неравно третиране при осигуряване на материалните условия, необходими за осъществяване на трудовите функции на Б., също не е било безспорно установено пред КЗД, Не са събрани доказателства, че на работното й място е липсвала връзка с интернет и тя е била целенасочено лишена от такъв достъп. При безспорно установената нетрудоспособност и затруднено придвижване на жалбоподателката очевидно за нея е било по-добре ползването на служебен автомобил, а не на градския транспорт при посещенията й, но редовното му ползване е било обективно затруднено освен с недостатъчната техническата обезпеченост от един автомобил, с който е разполагала дирекцията в К., така и с оглед на обстоятелството, че работното място на Б. е изнесено в Б. Предвид това правилно КЗД и съдът са приели, че неравно третиране спрямо други служители в тази насока не е налице и решението на комисията е потвърдено. Съдът е допуснал до разпит по искане на Б. свидетелките В. И. и Г. П., които е разпитал в съдебното заседание, проведено на 15.04.2015 г. Същите заявили пред съда, че в тяхно присъствие към жалбоподателката са отправяни обидни и подигравателни реплики във връзка с възрастта й, образованието й, външния й вид, здравословното й състояние. Натяквано й е например "каква е този диплома, какво е това АОНСУ, това не е никакво образование", "свинка, погледни се на какво приличаш, на мене ми трябват млади хора, с които да работя", "когато човек е на възраст и има решение на ТЕЛК, няма какво да работи, да вземе да напусне работа". Съдът не е кредитирал показанията на тези свидетелки, тъй като е счел, че с тях не се установяват нови факти и обстоятелства, които да не са могли да бъдат установени в административното производство, в което на Б. е била дадена възможност за ангажиране на гласни доказателства. Така показанията на И. въобще не са коментирани, а по отношение тези на Петрова е направен извод, че тя е предубедена, тъй като има аналогично производство пред съда със С. и П. Това цялостно игнориране и необсъждане на събрани в хода на съдебното производство доказателства представлява допуснато от съда съществено процесуално нарушение, тъй като ако бяха обсъдени, тези показания обосновават извода, че решението на КЗД, с което е установено липса на тормоз спрямо Б. под формата на обидни и подигравателни реплики, се явява постановено в нарушение на закона. Фактическият състав на тормоза изисква основаното на защитен признак поведение да има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и да създава враждебна, принизяваща, унизителна или застрашителна среда, като изискването за цел или резултат е алтернативно, а не кумулативно. Следователно, дори и този тормоз да няма за цел да накърни достойнството на жалбоподателката, като резултат тя е поставена в унизителна и обидна среда, т. е. осъществен е фактическият състав на чл. 5 във вр. § 1, т. 1 от ЗЗДискр. При тези събрани пред него гласни доказателства АССГ е следвало да отмени решението на КЗД в тази му част и да върне преписката обратно на комисията за ново произнасяне по основателните оплаквания на Б. в тази насока, защото той няма компетентност да се произнесе по същество. Вместо това е потвърдил решението в тази част, с което е постановил неправилен съдебен акт. Тъй като касационната инстанция също няма правомощие вместо КЗД да установи наличие на дискриминация под формата на тормоз в резултат на отправените спрямо жалбоподателката обидни и подигравателни реплики, решението на АССГ следва да се отмени в тази му част и делото да се върне като преписка на КЗД за разпит на св. И. и преразпит на св. Петрова, и постановяване на ново решение в отменената част. В останалата обжалвана от Б. част решението на АССГ следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски на страните не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,