Решение № 3803 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5215/2015 г.

Решение № 3803 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5215/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Емил Делчев Димитров от гр. София, против Решение № 1551/12.03.2015 г., постановено по адм. дело № 4336/2013 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 205/2.04.2013 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореното решение бъде отменено като незаконосъобразно.

Представителят на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Емил Делчев Димитров против Решение № 205/2.04.2013 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което на основание чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ и чл. 7, ал. 2 ПОДКПУКИ комисията е установила:

1. конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя за това, че в качеството си на народен представител в 41-то Народно събрание и чл. на парламентарната комисия по земеделие и гори е участвал в подготовката, обсъждането и приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (обн. ДВ, бр. 60/7.08.2012 г.) в частен интерес на "Фабрика Медикет" АД, "Елеонора Транс" ООД и Елеонора Станкова Димитрова - свързани с него лица, с което е нарушил разпоредбата на чл. 8, изр. 1-во, предл. 1 и 2 ЗПУКИ, както и е участвал в гласуването на този закон, с което е нарушил разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ във връзка с чл. 35 ЗПУКИ;

2.Неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ по повод внесените промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за горите и проведеното обсъждане и гласуване, в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗПУКИ във връзка с чл. 37 ЗПУКИ.

За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес, а чл. 8 ЗПУКИ установява забрана при изпълнение на публичната длъжност лицето да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес. При наличието на такъв интерес във връзка с изпълнение на свое правомощие или задължение по служба лицето е длъжно да подаде декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ и да се отстрани от изпълнение на правомощията си или задължение по служба - чл. 16 и чл. 19, ал. 1 ЗПУКИ.

Съдът е приел, че действията на Емил Димитров, свързани с подготовката, обсъждането и гласуването на законопроекта в Комисията по земеделие и гори в Народното събрание осъществяват хипотезата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, предл. 1-во и 2-ро ЗПУКИ. В случая изпълнителното деяние по чл. 7, ал. 1 ЗПУКИ е реализирано веднъж в Комисията по земеделие и гори и втори път на заседание на Народното събрание. Нарушението по чл. 8 ЗПУКИ е реализирано с внасянето на предложение за изменения и допълнения на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, както и с участието на Емил Димитров в обсъждането на внесените от него законодателни промени на проведените пленарни заседания.

Решението е правилно.

От значение за съставомерността на деянието е както наличието на частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ, но и този интерес да е използван от лицето заемащо публична длъжност или свързаните с него лица да получат облага, по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ вследствие на неправомерно използване на заеманата служебна позиция. В конкретния случай жалбоподателят като народен представител в 41-то Народно събрание е лице заемащо публична длъжност (чл. 3, т. 3 от ЗПУКИ). Именно в качеството си на такъв, жалбоподателят е участвал в гласуване, изготвяне, внасяне и обсъждане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, във връзка с разходване на средства, получени като годишна вноска, по сключени договори за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци. Тези действия съдът правилно е преценил с оглед участието на "Фабрика Медикет" АД като страна по действащ договор с ДЛС "Шерба" за съвместна дейност. Частният интерес на жалбоподателя в случая произтича от родствените му връзки, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, тъй като майката на същия в качеството си на "свързано лице" и мажоритарен собственик на капитала на "Фабрика Медикет" АД е имала реалната възможност да се облагодетелства от допълнителните средства и финансиране, които могат да се усвоят, при приемане на законопроекта внесен, обсъждан и подкрепен от жалбоподателя. В разглежданата хипотеза на чл. 2, ал. 2 от ЗПУКИ поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като наличие на частен интерес, водещо до облага от материален или нематериален характер. Именно поради заеманата от лицето публична длъжност е налице фактическия състав на чл. 8, изр. 1 от ЗПУКИ във връзка с чл. 2 от същия закон, тъй като жалбоподателят възползвайки се от служебното си положение би могъл да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на служебните си задължения, което би довело до възникване на конфликт на интереси. Законодателят с чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ определя като конфликт на интереси само наличието на възможност частният интерес да повлияе върху обективното изпълнение на задълженията, не е наложително да има реално материализирана, конкретна облага. В случая жалбоподателят не е изпълнил задължителните изисквания на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ и не е подал декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ за наличието на частен интерес, с което е нарушил и чл. 19, ал. 1 от ЗПУКИ, изискващ лицето за което има съмнение за частен интерес да си направи отвод и да се отстрани от изпълнение на правомощията си по конкретен повод. Липсата на изпълнение на дължимото поведение и дължимите действия по чл. 16, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от ЗПУКИ, сочат категорично, че частният интерес е повлиял върху обективното изпълнение на задълженията на жалбоподателя, което обосновава извода за наличие на предпоставките на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 2 и ал. 4, във вр. с чл. 35 от ЗПУКИ. В този смисъл констатациите на комисията, отразени в обжалваното решение № 205/2.04.2013 г., са правилни, обосновани и в съответствие с материално и процесуално правните норми.

С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение