Решение № 439 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 605/2008 г.

Решение № 439 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 605/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, вр. с чл. 218и ГПК /отм./. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Г. П. М. срещу решение от 31.10.2007 г. по гр. д. № 2288/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответницата Ц. П. М. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 25.07.2006 г. по гр.д. № 2668/2005 г. на РС - Пловдив е отхвърлил предявения от Г. П. иск за признаване за установено по отношение на Д. П., че дванадесет ниви и едно лозе, на обща площ от 42 дка, в землището на гр. С., възстановени по преписка № 1857С от 04.08.1992 г. на Д. П., към момента на образуване на ТКЗС през 1954 г. са принадлежали на общия праводател П. Г. М. Установено е от доказателствата по делото, че страните по делото са наследници на П. Г. починал 29.11.1963 г. - Д. и Г. П., негови синове, като в хода на процеса е починал Д. П. - на 04.02.2007 г. и негово място е конституирана неговата наследница е Ц. П., дъщеря на починал преди него негов син П. Д. - починал на 19.12.1996 г. установено е също така, че общият праводател П. Г. е внесъл в ТКЗС през 1954 г. 57 дка земя, а сина му Д. П. - около 42 дка, които са били описани в декларациите им за влизане в ТКЗС само като обща площ, но не и с границите им. Жалбоподателят-ищец в производството, е поддържал, че общия праводател е притежавал около 100 дка земя като на него е принадлежала и земята, внесена в ТКЗС от брат му Д. П. Съдът е приел, че Д. П. е получил земи от баща си преди да се ожени през 1938 г., а е прибавил към тях и получените в зестра от земи на съпругата си Л. М. около 15-16 дка и именно своите земи е внесъл в ТКЗС и правилно собствеността върху същите му е възстановена с решения № 10/25.03.1998 г. на ПК С. - две ниви в реални граници и с решение № 11/25.03.1998 г. на ПК - С. план за земеразделяне останалите земи до размер на претендираните 42 дка. По делото е са събрани доказателства, че на наследниците на общия праводател П. Г. са възстановени внесените от него 57 дка земя и не е постановен отказ да му бъде възстановена заявена земя, като съдът е приел че процесните 42 дка не са принадлежали на него, а на сина му Д. П. За да отхвърли иска, съдът анализирайки доказателствата по делото е приел, че бащата е надарил сина си с част от своите ниви той ги е владял внасянето им в ТКЗС през 1954 г., тъй като и бащата и сина са били членове на същото и са внесли всеки своите земи при образуването му. При декларирането на земите през 1949 г. и бащата и сина са декларирали своите земи поотделно и бащата не е декларирал тези на сина си като свои. С оглед събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че жалбоподателят не е установил, че праводателят му е притежавал процесния имот към момента на образуване на ТКЗС, поради което именно в лицето на неговите наследници съдът да приеме, че възниква и правото да бъде възстановена собствеността. При така установените факти по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.