Решение № 14899 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 183/2012 г.

Решение № 14899 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 183/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби - на СД "Микрон - Караилански, Йосифов и сие", представлявано от управителите Васил Иванов Караилански и Стефан Борисов Йосифов, и на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, против решение № 1781/3.11.2011 г., постановено по адм. дело № 476/2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив.

Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт № 160901230/04.12.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 91/10.02.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която за данъчен период м. юли 2007 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 000 лв. по фактура № 100/26.07.2007 г., издадена от "Тера инвест" ООД, гр. Сливен, и съответните лихви. Излагат се подробни доводи за неправилност на обжалваното решение в посочената му част. Претендира се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по тази жалба - СД "Микрон - Караилански, Йосифов и сие", чрез пълномощника си адв. Демерджиев, я оспорва като неоснователна по подробно мотивирани съображения в писмено възражение срещу нея.

СД "Микрон- Караилански, Йосифов и сие", представлявано от управителите Васил Иванов Караилански и Стефан Борисов Йосифов, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 160901230/4.12.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 91/10.02.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в останалата обжалвана част, включително и срещу начислените лихви. Иска се отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационните оплаквания са подробно развити в жалбата и в писмена защита. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова, взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП е неоснователна, а тази на ревизираното лице - частично основателна.

По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП:

Касаторът обжалва решението в частта, с която е отменен РА № 160901230 от 4.12.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 91/10.02.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 000 лв. по фактура № 100/26.07.2007 г., издадена от доставчика "Тера инвест" ООД - гр. Сливен.

Основните оплаквания на касатора против тази отменителна част от решението е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Оплакванията са неоснователни.

Правилно и обосновано административният съд е достигнал до извод за реалност на процесната доставка с предмет- аранжиране на растения, озеленяване на тревни площи и доставяне на хумусна маса. В съответствие с данните по делото съдът е констатирал, че визираните услуги са предприети въз основа на договор за изработка, за изпълнението на който е представен протокол, с който страните са установили натуралните видове дейности за поддържане озеленени площи от м. юни до м. юли 2007 г. С представени още в хода на ревизионното производство е установено от къде е доставена хумусната маса, с какво е извозена, как е натоварена и разстлана, кои лица са извършили озеленяването и аранжирането на растенията, установено е и обстоятелството, че в дружеството е наличен необходимият инвентар за извършването на тази дейност. Верен е и изводът на съда, че събраните в хода на съдебното производство доказателства- две експертизи (съдебно-техническа и съдебно-счетоводна) и гласни доказателства - доказват по несъмнен начин извършването на конкретната доставка. В подкрепа на горното са развити подборни мотиви от съда, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Правилна е и преценката на първостепенния съд за доказана техническа и кадрова обезпеченост на доставчика- дружеството е имало 17 работници и служители със сключени трудови договори, като 1 от тях е на длъжност тракторист, 7 - лозар и 3 - административен персонал.; дружеството е разполагало с транспортни средства и необходимия инвентар за извършване на работите по договора; посадъчния материал и препаратите за растителна защита са заприходени в дружеството по доставки от "Виола АЕ" ООД - Сливен. В обобщение на изложеното следва да се посочи, че в резултат на аналитичен подход към съвкупния доказателствен материал, съдът е приложил правилно материалния закон, като е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила в частта му, разгледана по- горе.

По касационната жалба на СД "Микрон - Караилански, Йосифов и сие":

1. Касаторът обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на СД срещу РА № 160901230/04.12.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 91/10.02.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000112/16.07.2007 г., издадена от "АБВ плюс" ЕООД, с предмет на доставката "Съгласно договор за консултантска посредническа дейност от 20.06.2007 г.", в общ размер на 117 349.80 лв.

За да отхвърли жалбата в посочената по- горе част, административният съд е приел, че по същество спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали комисионна услуга реално е била извършена от издателя на фактурата. От страна на ревизираното лице са били представени договора за консултантска посредническа дейност от 20.06.2007 г., сключен между СД "Микрон - Караилански, Йосифов и сие" и "АБВ плюс" ЕООД, писмени доказателства за сключване на сделката, за която се твърди, че е оказвана консултантска и посредническа дейност, събрани са гласни доказателства от свидетеля Д. Калинов, на длъжност "ръководител Бизнес развитие" В "Ромпетрол България" АД, както и от Емил Дриндолов - управител на "АБВ плюс" ЕООД. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил фактически изводи, които не са спорни, а именно, че фактурата е издадена във връзка със сделка за продажба на бензиностанции от касатора на "Ромпетрол България" АД, находящи се в гр. Пловдив на Карловско шосе - изход, с обща площ от 3 000 кв. м ведно с обслужваща сграда. Съдът е счел, че обосновано и в съответствие с материалния закон, органът по приходите е приел, че не е налице доставка на комисионна услуга. Приел е, че от събраните доказателства не се установява по категоричен начин реалното изпълнение на договора за консултантска посредническа услуга, поради което издадената фактура не документира изпълнена доставка на услуга, ДДС се явява начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС законосъобразно е отказано на жалбоподателя правото на данъчен кредит.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението по тази част от спора е постановено при правилно установена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Следва да бъде споделен изводът на административния съд, че процесният договор съставлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД, по който "АБВ плюс" ЕООД се е задължил да извършва посредническа дейност срещу възнаграждение. В този смисъл са и мотивите на решение № 10577/14.07.2011 г., постановено по адм. д. № 15685/2010 г. от ВАС, осмо отделение, което разглежда аналогичен казус с този, предмет на настоящото производство и които са реципирани от първостепенния съд. Предметът на договора за поръчка е постигането на определен резултат - свързване на страните и подпомагането им да сключат договор/договори. За да се приеме, че е осъществено посредничество, а следователно и че услугата по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и чл. 12 от ППЗДДС е извършена, е необходимо да се установи, че от договора са произтекли целените от него последици, а именно, че посредникът е свързал поръчващия с трети лица, сключили договор с него. Доколкото ролята на посредника е да свърже определени лица в договорна връзка, той се явява с двойна функция. Макар да е в договорни отношения с една от страните по проектния договор, той работи и за двете страни, като посредничи за сключването му. Тоест, данни за посредническата дейност следва да са налице и при поръчващия.

Независимо, че е квалифицирал правилно постигнатата договореност между страните, съдът е дал погрешна интерпретация на относимия към нея доказателствен материал. Противно на приетото от административния съд, настоящият състав на касационната инстанция намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства за това, че услугата е реално извършена. Събрани са доказателства за това какъв и кой точно е договора, сключен с посредничеството на "АБВ плюс", както и доказателства какви действия е предприел последния за сключването на таза сделка. В тази връзка са събрани обяснения от участващите в сделката страни - "АБВ плюс" ЕООД, "Ромпетрол България" АД, "Хипо алпе адриа лизинг" ЕООД. От заключението на ССчЕ е видно, че фактура № 0000000112/16.07.207 г., издадена от "АБВ плюс" ЕООД е отразена в дневника за продажби на доставчика за д. п. м. 07.2007 г.; сумата на ДДС по фактурата е включена в размера на ДДС при определяне на резултата за данъчния период в СД по чл. 125 ЗДДС за този данъчен период, отчетена в ТД на НАП- София с Протокол за приемане на декларации и дневници с вх. № 2204-0916910/14.08.2007 г.; фактурата е осчетоводена и отразена коректно в счетоводствата на СД "Микрон - Караилански, Йосифов и сие" и "АБВ плюс" ЕООД; разплащането от страна на ревизираното лице на пълната стойност по процесната фактура е станало на 16.07.2007 г. с преводно нареждане за кредитен превод на сумата от 704 098.80 лв. Съдът е игнорирал представения по делото на хартиен и магнитен носител (включително съобразен и от вещото лице - счетоводна експертиза) проект на бензиностанциите, местоположението и оценка на пазарната среда; представено е маркетингово проучване, изготвено от управителя на "АБВ плюс" ЕООД - Емил Дриндолов. Последният, както и свидетелят Деян Калинов - директор Развитие в "Ромпетрол България" АД са дали обстойни показания относно това как са установени деловите отношения между двете дружества и ролята на Дриндолов за за сключване на сделките, касаещи процесните бензиностанции. Все от данните от цитираните свидетелски показания се установява, че Дриндолов е координирал и водил преговорите от страна на СД и "Импул инвест" ЕООД, доколкото преговорите са водени в пакет за три бензиностанции, две от които, собственост на СД, а третата на "Импулс инвест" ЕООД. Свидетелите са дали сведения за вида на извършените действия по събиране на документи, извършване на необходимите проучвания, водене на преговори и др., направили възможно сключването на сделките и ролята на Дриндолов в тази насока. В реда на изложеното следва да се посочи, че основателно касаторът твърди, че съдът е отрекъл в мотивите си наличието на необходимата квалификация на управителя на "АБВ плюс" ЕООД, без, обаче, да посочи нито каква следва да е тя по същността си, нито въз основа на какви отправни критерии се прави извод за това. По-нататък от свидетелските показания може да бъде направен извод, че "Хипо алпе адриа лизинг" ЕООД не е участвало чрез свой представител при воденето на преговорите и извършването на проучванията, доколкото същото само е финансирало закупуването на предварително одобрените от "Ромпетрол България" АД по силата на рамков договор за финансов лизинг, сключен между двете дружества. Настоящият състав намира, че показанията на двамата свидетели са вътрешно безпротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани. Изводът на административния съд в противната насока е необоснован.

В този контекст следва да бъде посочено, че съдът неправилно е приел в мотивите си, че макар договорът за посредничество да е бил насочен към постигането на конкретен резултат, то такъв в случая по отношение на "Ромпетрол" АД не е постигнат. Изводът не държи сметка за конкретиката и най-вече - за спецификата на създалите се отношения между посочените по-горе дружества, и по-специално за правната природа на договора за финансов лизинг, който е от съществено значение в случая, паралелно с очертаната по-горе природа на договора за поръчка: "Ромпетрол България" АД е придобивало обектите (бензиностанциите) при условията на лизинг, поради което същите са продадени от СД "Микрон- Караилански, Йосифов и сие" на "Хипо алпе адриа лизинг" ЕООД, което от своя страна е сключило договор за лизинг с "Ромпетрол България" АД по отношение на същите обекти. От показанията на свидетелите се установява, че преговорите са водени между представителя на "Ромпетрол България" АД, Деян Калинов, Емил Дриндолов и представители на двете дружества - собственици на бензиностанциите Васил Караилански и Иван Караилански. Направени са били проучвания, осигурен е бил и необходимия набор от документи със съдействието на Дриндолов и след като е била уговорена и цената по сделката, преговорите са били финализирани. Както основателно твърди касаторът, след като са били постигнати параметрите, залегнали в договора за консултантска посредническа дейност, то и посредникът е получил договореното възнаграждение. Последното обстоятелство е било потвърдено от Деян Калинов в приложената в хода на ревизията декларация от 17.03.2009 г. Всичко изложено по-горе налага извода, че договореното е било и извършено от "АБВ Плюс" ЕООД.

Неправилно е и приетото от административния съд, че не следва да се кредитират показанията на св. Калинов в частта им относно ролята на посредника, доколкото те противоречат на обясненията му, дадени в хода на ревизионното производство. Съдът е открил това противоречие във факта, че в последните Калинов е заявил, че пълномощията на Дриндолов са били само относно предлагане на договори за франчайзинг, но в показанията си Калинов е изяснил ролята на Дриндолов като посредник и консултант на СД "Микрон - Караилански, Йосифов и сие", като е заявил, че той не е имал такава роля по отношение на "Ромпетрол България" АД, което показва, както основателно поддържа касаторът, липсата на противоречие между свидетелските показания и обясненията, дадени в хода на ревизионното производство.

Следва да бъде споделено и оплакването, че съдът неправилно е извел извод, че липсата на данни за това как са остойностени услугите съставлява още един аргумент за нереалност на сделката. Услугите са остойностени като процент от цената на сделката, още повече, че в самия договор от 20.06.07 г.

Що се отнася до оплакванията в касационната жалба за неправилно ценене от административния съд на споразумителен протокол от 12.03.2010 г., сключен между ревизираното лице и "АБВ плюс" ЕООД, с който страните са постигнали съгласие, че консултантът е изпълнил задълженията по посредническия договор и е постигнал целения резултат, настоящата инстанция намира следното: Несъмнено споразумителният протокол е съставен след издаване на фактурата и явно с цел представяне в ревизионното производство и същият е оспорен като частен документ, но тези обстоятелства следва да бъдат разглеждани съвкупно с тези, обсъдени по-горе и установени по делото. След като са налице достатъчно други данни данни за реалното изпълнение на договора за посредничество и за наличието на извършена посредническа услуга от страна на "АБВ плюс" във връзка със сключване на договор за продажба на собствения на касатора имот, то същият може да бъде разгледан като една индиция, че страните са се съгласили за това, че параметрите по сделката са изпълнени.

От съществено значение за изхода на спора са и други обстоятелства, които необосновано са игнорирани от първостепенния съд, като в тази насока са развити аргументирани оплаквания от касатора: дейността на посредника не е инцидентна, а обратното - това е основна негова дейност, за което има данни в свидетелските показания, както и в приетия като писмено доказателство пред първата инстанция и споменат по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт доклад, изготвен от посредника - проучване на пазара на недвижим имоти, в частност - бензиностанции. В случая е налице развивана дейност от посредника, наличие на кадрова и материална обезпеченост, уговорена дейност, както и постигнат резултат, за който е заплатено възнаграждение, при спазване на счетоводната отчетност. Макар да липсват и други доказателства за конкретните действия на посредника във връзка с преговори и подготовка за сключване на продажбата, то това е обяснимо с оглед характера на посредническата дейност, предполагаща конфиденциалност на информацията и защита на фирмени тайни. Ето защо, в случая, като се съобразява и характера на предоставените услуги, съдът намира за пълно и непротиворечиво доказано, че услугата е извършена. Налице е данъчно събитие и ДДС е начислен правомерно. Решението следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен като незаконосъобразен ревизионният акт в частта, с която е отказано на касатора право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 117 349.80 лв. и са начислени съответните лихви.

1. Касаторът обжалва решението и в частта, с която е отхвърлена жалбата на СД срещу РА относно извършената корекция на ползван данъчен кредит в размер на 15 254.80 лв. и начислените лихви във връзка с констатирана промяна на предназначението на закупено дизелово гориво и промишлен газьол, неизползвани за облагаеми доставки. С решението е потвърден изводът на органите по приходите, че са налице предпоставките на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, като е споделена тяхната теза, че обектът Хотел "Калина Гардън" - Слънчев бряг не разполага с необходимите резервоари и др. подобни, в които да се съхранява горивото, което по необходимост да се подава в котелното отделение на хотела. Така, по същество е възприет извода на ревизиращите органи, че въпросното гориво не е било използвано в рамките на икономическата дейност на дружеството, а за други цели, които не са свързани с извършването на облагаеми доставки, т. е., че същото е било използвано с променено предназначение.

При постановяване на решението си, съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че част от горивото, предназначено за хотел "Калина Гардън", е съхранявано в собствено на дружеството ремарке- цистерна рег. № РВ 7189 с вместимост 20 000 л., което е било стационирано на паркинга на хотела и от него е захранвана котелната инсталация. Според мотивите на съда, по тази част от спора не са ангажирани никакви доказателства, включително не е поискано и извършването на разпит на свидетели - очевидци на стоялото продължително време ремарке на видно място - хотелския паркинг. В този контекст, първостепенният съд е посочил, че не се установява с какво оборудване и автомобили е разполагал жалбоподателят през ревизирания период и конкретно не е доказано обстоятелството, че визираното по-горе ремарке е собственост на СД. В мотивите на решението е извършен анализ на релевантните данни от съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, но е аргументирал извода си, че същите не опровергават констатациите на органите по приходите.

Решението по тази част от спора е необосновано - постановено в противоречие със събрания доказателствен материал в хода на ревизионното и съдебното производство.

Преди всичко следва да се отбележи, че противно на приетото от съда, по делото са налице доказателства, че процесното ремарке - цистерна рег. № РВ 7189 с вместимост 20000 л е собственост на дружеството. Още в хода на ревизионното производство последното е представило списък на притежаваните от него автомобили и ремаркета и копия от техните талони, от които се установява горепосоченото обстоятелство. Напълно необосновано съдът е игнорирал данните от съдебно-техническата експертиза и не е преценил същите в контекста на относимите констатации и изводи на съдебно- счетоводната такава. Така например изобщо не е обсъдено даденото заключение от вещото лице инж. Динко Костадинов, че резервоарът, захранващ котелното е с вместимост 5 тона, като зареждането на този резервоар се осъществява с автоцистерна с вместимост 20 тона, стационирана на паркинга на хотела. Вещото лице е посочило, че регулярно собствениците са зареждали цистерната от собствена нафтова база, намираща се в гр. Пловдив, ул. "Ал. Стамболийски" № 9А, с автоцистерни. Основателно касаторът акцентира и върху друга част от заключението на СТЕ, неправилно преценена от съда, а именно, че според каталога на котела, месечният разход е 30 тона, като в зависимост от натоварването на котлите, при упражняван режим на икономии при ползването на дизеловото гориво, той възлиза на 23-25 тона нафта на месец. Този извод на вещото лице е обоснован след извършените огледи, както и при съпоставяне на получената информация с периодичността на зареждането и капацитета на котела. Нещо повече, при посещението си на място, вещото лице е установило, че има подходящо място за паркиране на стационарната автоцистерна с вместимост 20 тона на ремарке; разстоянието е около 55 метра от паркинга до стационарния резервоар от 5 тона, който е до котелната инсталация; видяло е, че с маркуч се преточва горивото от автоцистерната до 5-тонния резервоар, който поема дневната дажба на котела. Според изричните констатации на вещото лице са спазени противопожарните изисквания за отдалеченост от жилищни сгради (15 м) за позиционирането на цистерната. Действително, спряната на паркинга автоцистерна не е регистрирана като горивно стопанство, но това обстоятелство би било проблемно единствено при преценка за неспазване на пожарните нормативи, но те са спазени. Към заключението на СТЕ са приложени снимки на цялата котелна инсталация на хотела, котлите, помпите и други съоръжения. Както бе посочено по- горе, заключението на вещото лице не е обсъдено в пълнота, интерпретирано е неправилно от административния съд, което е довело и до необосновани изводи. Наред с това, при съотнасяне на данните от разгледаното по-горе експертно заключение със съдебно- счетоводната експертиза, настоящият състав на ВАС намира, че от съществено значение при преценка на цялостния доказателствен материал е обстоятелството, че вещото лице инж. Костадинов е потвърдило наличието на 4 вагона с вместимост от по 50 000 т в базата на дружеството в гр. Пловдив, които е посочило, включително и с идентификационните номера на цистерните, а експертът - съдебно-счетоводна експертиза М. Мирчева е констатирала, че получаваните количества гориво от дружеството са били надлежно осчетоводявани и в последствие изписвани към обектите. Основателно касаторът акцентира върху факта, че при разпита на вещото лице се разкрива обстоятелството, че в някои от случаите органите по приходите не са признали само част от доставеното на обекта гориво по една доставка - подход, който сам опровергава тезата на органите по приходите, че доставки не е могло да бъдат извършени с посоченото от дружеството транспортно средство. След като частично са признали извършените доставки с това транспортно средство, то ревизиращите органи сами са опровергали тезата си, отразена в РД и РА, че с него не би могло да се вози гориво. Липсата на актуален протокол, удостоверяващ правото да се возят опасни товари с него, съставлява нарушение на съответните правила, касаещи превоза, доколкото разрешителното на камиона е било изтекло, но не води до извода, че превозът фактически не може да бъде извършен.

Не могат да бъдат споделени изводите на съда, че ССчЕ не следва да бъде кредитирана. Нейното заключение е в пълно съответствие с поставените задачи, обстойно и изчерпателно е, и е прието от съда без оспорване от страните. Макар при жалбоподателя да няма фиксирани дати или цикличност на зарежданията с гориво, според вещото лице движението на горивата при жалбоподателя се проследява от материално- отговорни лица и е обективирано във фактури при доставките, придружаващи ги декларации за съответствие на качеството на течните горива, акцизен данъчен документ - складови разписки при изразходването по обекти. Съдът изцяло е пренебрегнал констатацията на вещото лице, че заприходяването на горивата е ставало аналитично по видове горива в количество и стойност, като доставените горива по вид, по количество и стойност са осчетоводявани по следните счетоводни сметки: с/ка 303.1 "Стоки склад ГСМ" и по с/ка 400 "Доставчици", начисленият ДДС по фактурите е отразяван по с/ка 453/1 "Начислен ДДС на покупките". Изразходването, влагането в дейността на горивата са осчетоводявани на основание издадени Складови разписки по с/ка 600 "Разходи за материали"; подсметки 600/3 "Разходи за материали - отопление за хотел Калина гардън" и 600/4 "Разходи за материали- отопление за хотел Гинес" и по с/ка 303.1 "Стоки - склад ГСМ" по вида на горивото; изписването, потреблението на стоките, горива от с/ка 303.1 "Стоки - склад ГСМ" съгласно приетата счетоводна политика на дружеството за 2007 г. и 2008 г. е по метода на "средно претеглена цена".

В контекста на гореизложеното, настоящият състав намира за основателно оплакването на касатора, че неправилно органите по приходите и съда са достигнали до извод за промяна предназначението на горивата. Следва да бъде споделено оплакването, че този извод е изграден на базата на произволно приети от ревизиращите органи данни за вместимостта на съдовете и среден разход на потребление на гориво от котлите на хотел "Калина Гардън", доколкото при несъмнена нужда от специални знания в тази посока са формирани изводи без да бъдат ползвани такива и да бъде назначена експертиза. Това обстоятелство изцяло е опорочило тези изводи като необосновани.

Въз основа на гореизложеното, решението в тази част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му, в която е извършена корекция на ползван данъчен кредит в размер на 15 254.80 лв. и са начислени лихви.

Касаторът обжалва и решението в следните негови отхвърлителни части: относно отказания данъчен кредит в размер на 49.66 лв. по фактура от ЕТ "Боянка Попова" на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС; относно отказан данъчен кредит в размер на 17.59 лв. по фактура, издадена от "Европлюс" ЕООД и в размер на 6 лв. по фактура от "Европост контакт" АД; относно доначислен на основание чл. 66, ал. 2 ЗДДС ДДС в размер на 1653.75 лв. за хотелско настаняване на лица, с които няма сключени договори и същите не са туроператори или регистрирани туристически агенти.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция не намира допуснати нарушения на материалния закон в тези части от съдебното решение, срещу които в касационната жалба не се съдържат изрични оплаквания, а само искане за отмяната му.

С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъдените на СД "Микрон - Караилански, Йосифов и с-ие" разноски в размер на 89.39 лв., както и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация в размер на сумата

244 лв., а в останалата част за размера на сумата 3787 лв. решението следва да бъде отменено. За касационната инстанция на СД следва да бъде присъдена сумата 7765 лв. - разноски, съобразно уважената част от касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,