Решение № 4265 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 125/18.04.2023 г., постановено по адм.д. 278/2022 г. по описа на Административен съд-Стара Загора (АС-Стара Загора). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът М. Димитров оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 125/18.04.2023 г., постановено по адм.д. 278/2022 г. по описа на АС-Стара Загора по жалба на М. Димитров е отменено Уведомително писмо per. 02-240-6500/2724#3/05.04.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която се отказва изцяло изплащането на финансова помощ по мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 (ПРСР 2014-2020), преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок по заявлението с УИН 24/070617/01180 на М. Димитров за подпомагане за кампания 2017 по мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от ПРСР 2014-2020 с указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. С отменената от АС-Стара Загора част на уведомително писмо от 05.04.2022 г. е отказано финансово подпомагане по заявената за кампания 2017г. от ЗП Подмярка 13.1/НР1, поради установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанство по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от ПРСР между няколко земеделски производителя, а именно: жалбоподателя пред първата инстанция М. Димитров УРН[номер], С. Димитров УРН [номер], П. Димитрова УРН [номер], Конарското ЕООД УРН [номер], Кръстец-2016 ЕООД УРН[номер] с цел получаване на по-голям размер финансова помощ за заявените от тях площи в различни размери, не по-големи от 100 ха, използвайки възможността за диференциране размера на изчислената финансова помощ съобразно метода, определен в чл.7, ал. 1 от Наредба 6/24.02.2015г., за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 (Наредба 6/24.02.2015 г.) основа на който е средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи. Правното основание за постановения отказ е разпоредбата на чл. 13, ал.1, т. 8 от Наредба 6/24.02.2015 г., според която ДФЗ може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато са установени изкуствено създадени условия. При тези данни правилно АС-Стара Загора е приел, че предвид разпоредбата на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредба 6/24.02.2015 г. трябва да се изследва наличието на условията по чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2020) и тълкуването му, съдържащо се в Решение на Съда на Европейския съюз от 12 септември 2013 г. по дело С-434/12, Слънчева сила ЕООД, ECLI:EU:C:2013:546. Независимо от правилното определяне на приложимото право административният съд не е установил всички относими към спора факти, а се е ограничил в обсъждане само до сравнение на заявените от трима от земеделските производители площи за кампания 2016 и 2017. В отменения от първата инстанция административен акт съмнението за създадено предимство е мотивирано със съвместни действия на общо пет (а не три) физически и юридически лица-земеделски производители за периода от 2014 г. до 2017 г. (а не само за 2016 г. и 2017 г.) и извършваните преразпределение и промени в заявените площи от всеки един от тях, а не само с увеличение през последната обсъждана кампания. Относими към спора са и фактите, свързани със собствеността на юридическите лица- земеделски производители, връзките между физическите лица- собственици, както в това им качество, така и в качеството им на земеделски производители, вкл. на отделните юридически лица. Релевантно за спора с цел изясняване наличието на обективния елемент е установяване на съдържимото в отделните заявления за подпомагане на кандидатите по чл. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009г., дадените обяснения от земеделските производители в хода на административните проверки по съмненията за нередност за кампания 2017, включително приложените към тях документи-анкетни карти, договори, фактури, платежни нареждания справки за начислени амортизации. Правилно АС-Стара Загора е посочил, че съгласно чл.170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо е на административния орган, но в случая съдът с разпореждане от 23.05.2022 г. са дадени твърде общи и неконкретизирани указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, без в последствие с оглед събиране на необходимите доказателства, да приложи разпоредбата на чл.163, ал. 3 от АПК. Само след установяване на всички релевантни за спора факти, свързани с наличието или не на изкуствено създадени условия по смисъла на по чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2020 и приложената от административния орган разпоредба на чл.13, ал.1, т. 8 от Наредбата е възможна проверката от съда за спазване изискванията на материалния закон, включително за наличие на субективния елемент, но не изолирано, а само във връзка с обективните обстоятелства в конкретния казус. Липсата на установени от първостепенния съд релевантни за спора факти е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон при ограниченията от чл. 220 от АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти по съответните процесуални способи, включително чрез изискване на цялата административна преписка по издаване на оспорения акт при даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно прилагането на материалния закон от АО при съобразяване условията по чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2020 и Наредба 6/24.02.2015 г. При този изход на спора не следва да бъдат определяни разноски за производството пред настоящата инстанция, а направените да бъдат съобразени на основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на спора. По изложените съображения, Върховният административен съд,