Решение № 7720 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2019 г.

Решение № 7720 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, против Решение № 2525 от 29.11.2018 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1119 по описа за 2018 г., в частта му, с която по жалба на Н. Т., от [населено място], е отменен Ревизионен акт с №Р-16000917003111-091-001 от 13.12.2017 г., на органи по приходите при ТД - П. на НАП, потвърден с Решение № 111 от 06.03.2018 г. на директора на Д"ОДОП"- П., при ЦУ на НАП, в частта му, с която на жалбоподателката са установени задължения за:

-данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер за сумата над 572, 14 лв. до пълния размер на задължението от 903, 00 лв., както и за начислените законни лихви над сумата от 94, 10 лв. до пълния им размер от 148, 52 лв.;

• данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер от 3 202, 00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 201, 92 лв.;

• вноски за ДОО по КСО за 2016 г. за самоосигуряващо се лице в размер от 1 331, 20 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 106, 97 лв.;

• вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за 2016 г. за самоосигуряващо се лице в размер от 520, 00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 41, 77 лв.;

• вноски за ЗО по ЗЗО за 2016 г. за самоосигуряващо се лице в размер от 966, 40 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 82, 85 лв.

В частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против останалата част на РА, първоинстанционното решение не е обжалвано.

В касационната жалба се твърди, че решението, в обжалваната част, е неправилно, защото немотивирано и необосновано съдът е намалил установените с РА публични задължения, съгласно изчислението по вариант втори на приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, с който е определена данъчна основа за облагане, включваща единствено конкретните банкови преводи в полза на ревизираното лице с основание "транспорт". Съдът игнорирал събраните обяснения от лицата, пътували със собствените на ревизираното лице автомобили и на наетия шофьор при тези превози. Установено било и излизането на превозните средства и точният брой на пътуващите в тях за всяка от ревизираните години. Иска се отмяна на решението в посочената част, потвърждаване изцяло на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответницата по касационната жалба Н. Т., не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на спора пред първоинстанционния АС е била законосъобразността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, с който на ревизираното местно физическо лице са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за данъчните периоди 2015 г. и 2016 г. в общ размер от 4 105, 00 лв.; начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 350, 44 лв.; данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер от 5, 00 лв. и лихви от 0, 32 лв.; както и задължения за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице, както следва: вноски за ДОО в общ размер от 1 664, 00 лв. и прилежащи лихви от общо 163, 15 лв.; вноски за ЗО в общ размер от 1 359, 20 лв. и прилежащи лихви от общо 162, 71 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ в общ размер от 650, 00 лв. и прилежащи лихви от общо 63, 71 лв.

В РА е констатирано, въз основа на събраните при ревизията доказателства, че в периода декември 2015 г. – април 2016 г. г-жа Тахир извършва транспортни услуги със собствени моторни превозни средства (МПС), а именно превози на пътници от територията на страната до различни страни в Европейския съюз, както и обратно. Анализът на броя и системността на осъществените превози според ревизиращите предпоставя извод, че превозите са извършени не за обезпечаване на собствени нужди на лицето, а с цел реализиране на доход/печалба т. е. ревизираното лице извършва дейност по занятие - превозни сделки и по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ и действа като търговец. Предвид характера на извършваните от физическото лице търговски сделки (услуги), получените от тях доходи и основата за облагането им с данък е формирана по реда и механизма предвиден в ЗДДФЛ за еднолични търговци. Освен това, г-жа Тахир, в качеството си на едноличен търговец, е и самоосигуряващо се лице и дължи ЗОВ по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 127, ал. 1 от КСО, и по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Прието е, че жалбоподателката не води по надлежния ред счетоводна отчетност за получените приходи и съответно за извършените разходи, свързани с осъществяваната от нея стопанска дейност; не са декларирани получените приходи от продажби на услуги по превоз на пътници, съответно не са внасяни дължимите данъци и ЗОВ. Приетото за установено от фактическа страна се квалифицира като наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, даваща право на органите по приходите да определят данъчните основи за облагане по ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса.

За да отмени частично установените с РА публични задължения, първоинстанциноният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, включително и тези за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, но определената данъчна основа следва да се намали, съгласно изчислението по вариант втори на приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Основателно е касационното оплакване за липса на мотиви в частта на първоинстанцонното решение, предмет на касационната проверка. Съдът се е задоволил само да посочи, че "кредитира" посочения вариант на експертизата, защото той "се базира на конкретни банкови преводи, с основание на транзакцията "транспорт" и определянето на тази основа на дължимите данъци не представлява отклонение от изискванията за обективно, пълно и безпристрастно установяване на правнозначимите факти и обстоятелства, касаещи данъчното облагане на задължените лица. "

Задължение на първоинстанционния съд е да обсъди доказателствата, на основата на които е направено изчислението на експерта, както и да мотивира извода си за приемане на посочения вариант на експертизата.

Никакви други събрани доказателства, в тази връзка, не са обсъдени от съда по същество. Основателно в касационната жалба се твърди, че съдът изобщо не обсъдил относимите към определяне на размера на данъчната основа по особения ред доказателства, а именно: обясненията на лицата, пътували със собствените на ревизираното лице автомобили и на наетия шофьор при тези превози, както и данните за излизането на превозните средства извън страната и точният брой на пътуващите в тях за всяка от ревизираните години.

Необсъждането на тези доказателства и липсата на мотиви по начина на изчисление на данъчната основа за облагане е съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционното решение, което пречи на ефективния касационен контрол и налага отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на АС.

В. от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение