Решение № 9048 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2022 г.

Решение № 9048 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2022 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Генова чрез нейния пълномощник срещу решение № 302/07.03.2022 г. по адм. дело № 1914/2021 г. на Административен съд - Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответниците по касационната жалба - кметът на община Созопол и Л. Атанасова в писмени отговори излагат становища за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на административния орган претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 8-Z-735 от 28.06.2021 г., издадена от кмета на община Созопол, с която заповед е разпоредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна постройка за временно обитаване", находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 81178.60.174 [заличен текст], землище на гр. Черноморец. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - кмета на община Созопол, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Не се установяват пороци във формата на оспорения административен акт, в чийто мотиви се съдържат фактическите и правните основания за неговото издаване. В протеклото административно производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата, доколкото е спазено изискването за съставяне на констативен акт и са уведомени заинтересуваните лица за възможността да направят възражения. Изследвани са релевантните за спора факти и обстоятелства, като е обоснован извод за наличие на материалноправните предпоставки административният орган да разпореди премахване на незаконно изграден строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая, при издадено разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, жалбоподателят е изпълнил строителство на едноетажна сграда с дървена конструкция и четирискатен покрив с керемиди. Видно от заключението на експертизата, разпореденият за премахване обект не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части. Поради това съдът счита, че не касае за преместваем обект. По своите характеристики и предназначение същият не попада и в изрично изброените в разпоредбата на чл. 56 ЗУТ такива за увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, а се използва за жилищни цели. Строежът, за който не се спори, че е изпълнен през 2019 г. /въз основа на издаденото разрешение за поставяне № 83 от 12.12.2018 г., становището на подалото сигнал за незаконно строителство лице и твърденията на жалбоподателя/ не би могъл да представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че при издадено в полза на жалбоподателката разрешение за поставяне на преместваем обект – навес на място е изградена едноетажна постройка. Предметът на заповедта за премахване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект. В този смисъл съдът правилно е направил разграничението между строеж и на преместваем обект съгласно легалните дефиниции за същите в § 5, т. 38 и т. 80 ДРЗУТ. Обосновано е достигнал до извод, че за определянето на обекта като преместваем или като строеж се изхожда от неговите характеристики, предназначение и начин на изграждане. В случая от заключението на вещото лице се установява, че преместване не би могло да бъде извършено на друго място при запазване на физическата му цялост като обект, а чрез разглобяването му и новото му изграждане на друго място. Процесният обект не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части и с преместването би се нарушила субстанцията му на единен обект. Освен това, представеното по делото разрешение за поставяне визира "навес за съхранение на селскостопански продукция и инвентар", а констатираният от служителите на общината обект представлява затворена изцяло с ограждащи стени едноетажна постройка от дървена конструкция върху излята на място стоманобетонова площадка, с предназначение за временно обитаване. Изграждането на допълнителните стени, монолитна бетонова основа променя субстанцията на земята и също сочи на строеж, а не на преместваем обект. Едноетажната постройка не носи белезите на обект с увеселителни, административни търговски или други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, поради което с оглед предназначението му не е преместваем обект. Спрямо установените релевантни факти решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Изводът му за материална и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт се споделя и от настоящата инстанция. Съдът правилно е приел, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост на същия по смисъла на § 16, ал. 1 – ал. 3 ПЗР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Крайният срок на построяването на незаконния строеж следва да е 31.03.2001 г., а в случая строежът е изграден през 2018-2019 г., в който период е издадено разрешението за поставяне на преместваем обект и е подаден сигналът за изграждане на незаконно строителство. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на община Созопол следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер от 1080 /хиляда и осемдесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.04.2022 г. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,