Решение № 4615 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13028/2009 г.

Решение № 4615 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13028/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, и от "Литекс" АД - гр. Ловеч, срещу решение № 6 от 30.05.2009 г., постановено по адм. дело № 2487 г. по описа за 2008 г. на Административния съд - София-град, с което е обявена нищожността на РА № 2900230 от 03.12.2007 г. на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" в частта му, потвърдена с решение № 271 от 08.02.2008 г. на директора на ДОУИ - София, при ЦУ на НАП. И в двете касационни жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. В жалбата на директора на ДОУИ се твърди, че решаващият съд в производството по чл. 160, ал. 2 ДОПК няма правомощия да извършва контрол върху други административни актове, с които не е сезиран. Предметът на съдебен контрол е определен в ДОПК и е недопустимо съдът сам да разширява правомощията си. В жалбата на втория жалбоподател - "Литекс" АД, се излагат съображения, обосноваващи правния интерес на дружеството да подаде жалба, независимо от обстоятелството, че като краен резултат е обявена нищожността на обжалвания от него акт. Поддържат същото оплакване - че съдът е нарушил чл. 160, ал. 2 ДОПК, като без да е сезиран, е извършил проверка на друг, влязъл в сила административен акт, който като необжалван притежава стабилитет, и този стабилитет следва да се зачита, както от всички лица и държавни органи, така и от съда. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд - първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК и в рамките на контрола, който е длъжен да упражни съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, а разгледани по същество, са неоснователни: Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - София-град, е бил РА № 2900230 от 03.12.2007 г., издаден от Ефросина Атанасова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", в частта, потвърдена с решение № 271 от 08.02.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, относно определените на дружеството задължения по ЗКПО за 2002, 2003, 2004 и 2005 г. Съдът е обявил нищожността на този акт, като е приел, че е налице идентичност между част от предмета на РА № 2900538 от 23.03.2007 г. и този на РА № 2900230 от 03.12.2007 г. относно задълженията на "Литекс" АД по ЗКПО (отм.) за 2002-2005 г. и при това обективно и субективно тъждество помежду им формираната на 21.06.2007 г. законна сила на първия ревизионен акт е следвало да се преодолее от втория със специалната процедура по глава шестнадесета на раздел II ДОПК. Тези изисквания обаче не са били спазени и задълженията на дружеството са изменени, без да е налице което и да било от лимитативно предвидените в чл. 133, ал. 2, т. 1-5 ДОПК основания, след ревизия, възложена по реда на чл. 112-113 ДОПК в нарушение на чл. 134, ал. 1, изр. 2 ДОПК, с РА № 2900230 от 03.12.2007 г. по чл. 118, ал. 1, т. 11 ДОПК вместо с такъв по чл. 134, ал. 6 ДОПК. Приел е, че вторият РА във връзка с повторната ревизия е възложен от некомпетентен орган по приходите и всички процесуални действия са извършени от нередовно овластен орган по приходите без необходимата компетентност по чл. 119, ал. 2 вр. с чл. 134, ал. 1 изр. 2 ДОПК. Предвид това е обявил в обжалваната част РА № 2900230 от 03.12.2007 г. за нищожен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактите по делото и по тях не се спори. По делото е установено, че в резултат на надлежно възложена данъчна ревизия на "Литекс" АД е издаден РА № 2900538 от 23.03.2007 г., с който са били определени данъчни задължения по ЗКПО за данъчните периоди 2002-2005 г. Ревизионният акт е бил оспорен по административен ред с жалба вх. № 26-1-3637 от 06.04.2007 г. и от тази дата е започнал да тече 45-дневният срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК за произнасяне на директора на ДОУИ - гр. София. Този срок е изтекъл на 21.05.2007 г. (понеделник) и до тази дата директорът не е издал решение. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 4 ДОПК това негово непроизнасяне по жалбата се смята за потвърждение на издадения РА. След тази дата е започнал да тече 30-дневният срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК, който броен от 21.05.2007 г., е изтекъл на 20.06.2007 г. (сряда). До тази дата не е била постъпила жалба срещу РА № 2900538 от 23.03.2007 г. и същият е влязъл в сила. С решение № 869 от 12.06.2007 г. директорът на ДОУИ е отменил този РА и върнал административната преписка на органа, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт за същите периоди. След връщането на преписката е издадена заповед за възлагане на ревизия № 211 от 16.07.2007 г. на основание чл. 112 и 113 ДОПК от орган по приходите - началника на отдел "ДОК" на ТД "ГДО" - гр. София, като ревизията е приключила с ревизионния акт - предмет на настоящото производство, № 2900230 от 03.12.2007 г., с който са определени данъчни задължения на "Литекс" АД по ЗКПО за данъчните периоди 2002-2005 г., като в тази част РА е потвърден с решение № 271 от 08.02.2008 г. При тази фактическа обстановка спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпросите дали при наличие на мълчаливо потвърден РА в хипотезата на чл. 156, ал. 4 ДОПК и липса на подадена жалба до съда по реда и в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК директорът на дирекция "ОУИ" е компетентен да се произнесе по подадената жалба по реда на чл. 152 ДОПК и дали такова произнасяне поражда съответни правни последици, в частност - дали при отмяна на РА с решение на директора на дирекция "ОУИ" и връщане на преписката за нова ревизия повторно издаденият ревизионен акт е валиден или нищожен. Отговорите на тези въпроси, които са дадени от първоинстанционния съд, са правилни и се споделят от настоящия състав на съда. От съществено значение за правилното решаване на правния спор е преценката за това кога ревизионният акт влиза в сила и става стабилен административен акт, който не може да бъде изменян или отменян, освен при наличие на изрично предвидените в закона основания и по специална процедура. Административните актове влизат в сила, когато не подлежат на обжалване или когато не са обжалвани в законоустановените срокове или производството по обжалването е прекратено и този акт не подлежи на обжалване, или когато бъдат потвърдени при обжалването по административен и/или съдебен ред с акт, който е окончателен. За да се гарантира стабилитетът на правните отношения, уредени с административните актове, са установени правила и срокове относно тяхното обжалване, като във всички случаи сроковете за обжалването са преклузивни. Несъмнено срокът, предвиден за обжалване на ревизионен акт в чл. 156, ал. 1 ДОПК, е преклузивен, като същото се отнася и за срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, предвиден за подаване на жалба до съда в случаите по ал. 4, според която непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК се смята за потвърждение на РА в обжалваната част. Законодателят приравнява правните последици на изричното потвърждаване на РА с решение на решаващия орган, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, с последиците при непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, като приема, че е налице мълчаливо потвърждение. В двата случая е регламентирано правото на данъчния субект да обжалва РА пред съда, като е установен срок за това обжалване, който е 14-дневен и тече от връчване на решението, когато такова решение е постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, и съответно - 30-дневен, който тече от изтичане на срока за постановяване на такова решение. Затова следва да се приеме, че при неупражняване на това право от страна на данъчния субект последиците са еднакви, независимо дали се касае за изрично или мълчаливо потвърждаване. Това означава, че когато РА, който е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК, не е обжалван пред съда в срока, предвиден в чл. 156, ал. 5 ДОПК, този РА влиза в сила и против него не може да се подава допустима жалба до съда. Влязъл в сила акт не може да бъде отменен от съда, а по аргумент за по-силното основание и от административен орган по реда на административния контрол. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че след изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция "ОУИ" не разполага с материална компетентност да се произнася по жалбата по реда на чл. 152 ДОПК, тъй като в случая тази компетентност е ограничена от законодателя с определен срок, след изтичането на който се поражда субективното процесуално право на жалба до съда против РА, за който се приема, че е мълчаливо потвърден. След изтичането на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция "ОУИ" не може да отменя или да изменя акта, нито да го потвърждава. В посочения смисъл са задължителните указания относно тълкуването на закона, дадени в тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 г., постановено по тълк. дело № 3 от 2008 г. на ОСК на Върховния административен съд, на което правилно се е позовал първоинстанционният съд. Твърдението в касационната жалба, че съдът се е произнесъл по нищожността на акт, който не е предмет на съдебен контрол, е неправилно, тъй като с обжалваното решение е прогласена нищожността именно на акта, който е обжалван пред съда - РА № 2900230 от 03.12.2007 г. Доколкото съдът е изложил в мотивите съображения относно нищожността и на решение № 869 от 12.06.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", то това е направено инцидентно и поради това, че се касае за нищожност, съдът е компетентен да прави съответни изводи в тази връзка в мотивите на съдебното решение. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е направил решаващия извод, че обжалваният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган и след като е налице влязъл в сила РА № 2900538 от 23.03.2007 г. по отношение на същото лице, за същите данъчни задължения и за същите периоди, то изменението на тези задължения може да бъде осъществено само при наличието на основанията, предвидени в чл. 133, ал. 2 ДОПК, и при спазване на предвидената в чл. 134 ДОПК процедура. Единствено компетентен да възложи ревизия съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК е съответният териториален директор. В случая не е налице такова възлагане, поради което както органите, на които е възложено да извършат ревизията, така и органът, определен да издаде ревизионен акт, не са надлежно оправомощени и издаденият ревизионен акт правилно е прогласен от първоинстанционния съд за нищожен в обжалваната част. В случая обаче предвид това, че решение № 869 от 12.06.2007 г. е постановено преди изтичането на 30-дневния срок за обжалване на мълчаливо потвърдения РА № 2900538 от 23.03.2007 г., то за ревизирания данъчен субект остава открита възможността след постановяване на настоящото решение да поиска възстановяване на срока за обжалване при условията по втората хипотеза на чл. 161 ДОПК, представляваща основание за възстановяване на срока, тъй като с поведението си администрацията е въвела жалбоподателя в заблуждение относно срока за обжалване. Решението на директора на дирекция "ОУИ" е постановено при липса на времева компетентност, поради което представлява нищожен акт и не поражда правни последици. Въпреки това обаче този акт обективно съществува, с него е запознат данъчният субект и отменяйки с него изцяло РА и връщайки го на органа за издаване на нова заповед за ревизия, не е дадена възможност на страната да го обжалва. С решението е създадена привидност за упражняване на регламентирани правомощия от страна на административния орган и при преценката относно наличието на основание по чл. 161, ал. 1 АПК следва да се отчете, че обективно осъществените действия от страна на приходната администрация, са довели страната до субективното неправилно разбиране относно наличието на правен интерес от обжалване на акта, както и срока който трябва да се спази. Изложените съображения налагат извода, че е налице поведение на администрацията, което е въвело жалбоподателя в заблуждение относно правото му на обжалване, което представлява основание за възстановяване на срока по чл. 161, ал. 1 ДОПК за обжалване на РА № 2900538 от 23.03.2007 г. Следва да се отбележи изрично, че не би могло да е налице основание за възстановяване на срока, ако решението на директора на дирекция "ОУИ" беше постановено след изтичането на срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, тъй като в този случай решението би било постановено при наличие на влязъл в сила ревизионен акт. Не би могло да е налице основание за възстановяване и в случаите, при които решението на директора на дирекция "ОУИ" е постановено преди изтичането на срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК, но е връчено след изтичането му, тъй като в този случай не би било налице заблуждаващо поведение на администрацията, след като срокът за обжалване вече е бил изтекъл, преди лицето да разбере за постановеното решение. Тези обстоятелства обаче следва да бъдат изяснени в производството по възстановяване на срока, ако бъде образувано такова. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,