Решение № 6098 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2011 г.

Решение № 6098 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Методиев Несторов, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Александър Константинов Динев, срещу решение № 1172 от 15.03.2011 г., постановено по административно дело № 9122/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на Иван Методиев Несторов от гр. София срещу заповед № Н1-4675/30.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, потвърдена с решение № РД 01-522/12.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София-град. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли за отмяна на съдебното решение и уважаване на искането му за отпускане на целева помощ за балнеолечение и рехабилитация в пълен размер, като претендира и присъждане на направените разноски по делото. Ответниците по касация - директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град и директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, чрез пълномощника си адв. Янев оспорват касационната жалба и молят за оставянето й без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касаторовият процесуален представител пороци. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № Н1-4675/30.09.2010 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, с която на основание чл. 28 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания) на Иван Методиев Несторов е отпусната добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги в размер на 195 лв. (трикратен размер на гарантирания минимален доход) и 70 лв. за придружител. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспорената заповед е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и процесуалноправните и материално правните разпоредби на ЗИХУ. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Несторов е лице с трайно увреждане с над 90 % намалена работоспособност с определена чужда помощ и отговаря на изискванията на чл. 42г, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. По делото е установено, че оспорващият е изпратен на санаториално лечение в СБР "Тузлата" ЕООД гр. Балчик, и за извършените от него разходи е представил разходооправдателен документ - фактура от 06.09.2010 г. за проведено калолечение, като за периода 06.09.2010 г. до 12.09.2010 г. Несторов е заплатил сумата от 399 лв. с включена и платена от него цена от 70 лв. за придружителката му - неговата съпруга. Доколкото размерът на изплащаната сума е лимитиран в чл. 28, ал. 2 от ППЗИХУ и не може да бъде по-голям от трикратния размер на гарантирания минимален доход, който за процесния период се равнява на 65 лв., и съответно трикратния размер на добавката е 195 лв. + полагащата се сума за придружител - 70 лв., то законосъобразно административният орган е разпоредил на Несторов да се изплатят общо 265 лв., а не цялата платена от него сума за калолечение от 399 лв. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Софийския градски административен съд за законосъобразност на процесната заповед, която не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора не следва да бъде уважавана и акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,