Решение № 14093 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2013 г.

Решение № 14093 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7820/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Южен централен район чрез неговия процесуален представител срещу решение № 957/23.04.2013 г. по адм. д. № 3802/2012 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- Ангелина Стефанова Митева, от с. Белащица, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ангелина Стефанова Митева срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-226/02.10.2012 г. на началника на на РДНСК-Южен централен район, с която й е наредено да премахне незаконен строеж "масивен гараж", находящ се в УПИ !V-355, 358, кв. 33 по плана на с. Белащица, община Родопи като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за търпимост на строежа като съответстващ на действащия застроителен план. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно. Установява се по делото, че процесният гараж е изграден през 1976 г, като в застроителния план е предвидено основно застрояване в имота, представляващо жилищна сграда на два етажа, без да е предвидено допълващо застрояване. Оттогава да настоящия момент промени в имотните и регулационните граници не са правени, като гаражът е долепен до западната фасада на съществуващата жилищна сграда. Настоящата инстанция приема за основателен извода на първоинстанционния съд за приложеност на разпоредбата на § 16, ал . 1 ПЗРЗУТ: Макар да не е предвидено по плана допълващо застрояване, то е допустимо по закон- чл. 41, ал. 2 ЗУТ. Съобразно цитираната разпоредба и да не е предвидено с действащия подробен устройствен план, допълващо застрояване се допуска с виза по чл. 140 ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване. В случая гаражът като допълващо застрояване е допрян до жилищната сграда като сграда на основно застрояване, поради което местонахождението му е съобразено с предвидените в закона предпоставки. Гаражът е в съотвествие с действащия застроителен план, допустим е по правилата и нормативите на ЗУТ и е търпим строеж. С оглед изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените и претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение