Решение № 13813 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2011 г.

Решение № 13813 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Здравка Андреева срещу решение № 6216 от 4.05.2011 г. по адм. д. № 6782/2010 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се уважи жалбата й против заповедта на министъра на образованието, младежта и науката. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на Здравка Грозданова Андреева от гр. София, ж. к. "Младост - 2", бл. 250, ет. 7, ап. 32, против заповед № РД-10-537/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт" в Дирекция "Студенти, докторанти и специализанти", отдел "Прием на студенти и разпределение на ресурси", считано от датата на връчване на заповедта, като неоснователно. За да постанови решението си съдът е приел, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, (НПЕКДА, приета с ПМС № 47/1.03.2004 г., обн., ДВ, бр. 18/5.03.2004 г.), "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно отличителните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две - 1. нормативно определена позиция и 2. система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., то следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (определена нормативна позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и че не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, като двете изисквания следва да са налице кумулативно. Съкращаване на длъжността е налице и когато длъжност със същото наименование и функции продължава да съществува, но бройката на служителите, натоварени с изпълнението й, е намален, което налага прекратяване на служебното правоотношение на част от служителите. В случая са налице и двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - длъжността на жалбоподателката не съществува като нормативно определена позиция, както и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. С оглед на това се налага изводът, че е налице фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., издадената заповед се явява законосъобразна и като неоснователна, жалбата на Здравка Грозданова Андреева следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. С ПМС № 11 от 3.02.2010 г., обн., ДВ, бр. 12/12.02.2010 г. е приет Устройствен правилник на Министерство на образованието, младежта и науката и е утвърдено длъжностно разписание, считано от 13.03.2010 г. В резултат на това е заличена Дирекция "Студенти, докторанти и специализанти" с три отдела "Прием на студенти и разпределение на ресурси", "Студентско подпомагане" и "Студентско кредитиране", като е създадена Дирекция "Висше образование" с три щатни длъжности на пряко подчинение на директора и два отдела - "Координация, регулиране и мониторинг" и "Разработване и актуализиране на нормативни документи и програми". Касаторката е преназначена на длъжност "главен експерт", с ранг II-ри младши в Дирекция "Студенти, докторанти и специализанти", отдел "Прием на студенти и разпределение на ресурси", за която служебното й правоотношение е прекратено с обжалваната заповед № РД- 10-537/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. От съпоставката на щатните разписания, в сила от 9.10.2009 г. и съответно от 13.03.2010 г., от съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността "главен експерт", заемана от жалбоподателката и длъжностните характеристики на длъжностите "главен експерт" в новосъздадената дирекция "Висше образование", както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се налага изводът, че се касае за различни длъжности, които имат различни служебни задължения. Този извод не се променя от обстоятелството, че функциите и задачите на длъжността, заемана от жалбоподателката, са разпределени между други служители в новосъздадената дирекция, тъй като правото на органа да организира структурата на администрацията по начин, който да осигури най-рационалното й по негова преценка функциониране, е решение по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При това положение правилно тричленният състав е приел, че в случая са налице и двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - длъжността на жалбоподателката не съществува като нормативно определена позиция, както и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика и правилно е отхвърлил неоснователната жалба. Основното оплакване в касационната жалба е, че оспорената заповед е издадена преди възникване на юридическия факт, пораждащ право на органа да издаде заповедта на посоченото правно основание. Видно от заповедта тя е издадена на 12.03.2010 г. във вр. с ПМС № 11/3.02.2010 г. и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 13.03.2010 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, но считано от датата на връчване на заповедта, която е връчена на 15.03.2010 г. Вярно е, че заповедта е издадена един ден преди да е в сила утвърденото длъжностно разписание, но министърът се е позовал на същото и то с уговорката, че прекратяването на служебното правоотношение, следва да се счита от датата на връчване на заповедта, което е станало след като вече е в сила това разписание. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Но съгласно ал. 2 установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В случая новият факт е влизането в сила на длъжностното разписание един ден след издаването на акта, но преди същият да е в действие. Ето защо следва да се остави в сила законосъобразното решение на тричленния състав на Върховния административен съд. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия,