Решение № 8426 от 3.10.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение03.10.2022 г.докладчик т Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 435/15.03.2022г., постановено по адм. дело 26/2022г. на Административен съд - Пловдив, с което отхвърлена жалбата на Н. Шипков от [населено място], общ. Хисаря, обл. Пловдив, срещу заповед 1323/05.11.2021г. на кмета на община "Родопи"-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Н. Шипков от [населено място], общ. Хисаря, обл. Пловдив, срещу решение 435/15.03.2022г., постановено по адм. дело 26/2022г. на Административен съд - Пловдив, с което отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед 1323/05.11.2021г. на кмета на община "Родопи"-Пловдив, обективирала нареждане за премахване на незаконен строеж, пета категория, представляващ "Трети етаж на новострояща се двуетажна жилищна сграда", находяща се в източната част на УПИ 9.1194-ж.с. по ПУП на [населено място], м. [местност], представляващ ПИ 03304.9.1194 по КК на [населено място], извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, Твърди се допуснато съществено нарушение на административните правила и по-конкретно на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, сочи се липса на индивидуализация на незаконния строеж. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Девенска, по съображенията, изложени в нея. Ответникът - кметът на община "Родопи", не се представлява. В депозиран отговор на касационната жалба се оспорва същата и се настоява решението, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахване на строеж трети етаж на новострояща се двуетажна жилищна сграда, приет от административния орган за незаконен, въз основа на КА 3/11.05.2021г. За да потвърди акта и отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Съдът детайлно е установил фактическата обстановка по спора и е направил законосъобразни изводи, в съответствие с данните по делото и относимите правни норми. Производството пред административния орган е образувано след сигнал за незаконно строителство от проектанта на надлежно разрешения пред 2019г. нов двуетажен строеж - инж. Пенчева и уведомление от инж. Пекова, осъществяваща строителен надзор. От служители на общината е била извършена проверка на място, констатациите от която се съдържат в КА 3/11.05.2021 г., връчен на жалбоподателя. Същите, въпреки изричните указания за необходимост от специални знания, не са били оборени в хода на процеса, а свидетелските показания на сина на жалбоподателя са преценени правилно и не доказват твърденията в жалбата за липса на "изградени оградни и преградни стени, с отвори в тях и оставени фусове на стоманобетонните колони, без покрив, със застроена площ на жилищната сграда 110.95 кв.м." за трети етаж, над разрешените и изпълнени в груб строеж два етажа на сградата. Тези констатации синхронизират с данните от двата цитирани сигнала, относим е и факта на внесеното заявление за съгласуване и одобряване на надстройка на сградата по време на строителството, впоследствие оттеглено след решението на ЕСУТ по протокол 6/31.07.2020г. Като неоснователен следва да се отхвърли и доводът, че липсва индивидуализация на обекта за премахване. В констативен акт от 16.08.2021 г. е посочено, че строежът на двуетажната жилищна сграда се осъществява въз основа на разрешение за строеж 413 от 24.09.2019 г. и одобрен проект от 29.08.2019 г. и има необходимата строителна документация. Изграденото извън разрешения обем - оградни и преградни стени, с отвори в тях и оставени фусове на стоманобетонните колони за трети етаж на сградата, в достатъчна степен индивидуализират предмета на заповедта. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,