Решение № 11870 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2014 г.

Решение № 11870 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5509/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитър Николов Димитров, от гр. Пловдив, против Решение № 2088/04.10.2013 г. по адм. дело № 1903/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Димитър Николов Димитров, против Заповед № 378/07.06.2013 г. на кмета на община-Брезово, като неоснователна. Със заповедта е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв. 26 по плана на с. Тюркмен, област-Пловдив, като от УПИ VI - парк се образуват две нови УПИ-та: УПИ VI-парк и УПИ XIII-обществено обслужващи дейности, както и нова улица-тупик с о. т. 61А - о. т. 61Б, за обслужване на новия УПИ XIII, а в частта за застрояване се предвижда такова в УПИ XIII, кв. 26, нискоетажно, свободно застрояване с параметри: Н-до 10 м, Пзастрояване по-малко от 60%, Кинт-1,2, озеленяване-40%. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. Намерил е за неоснователни оплакванията на оспорващия за нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като изменението на ПУП касае имот - изцяло публична собственост на община-Брезово, по чието заявление е започнало производството, а Димитров е собственик на 1/8 ид. ч. от парцел IX-129 кв. 31 и на парцел VI - парк /към момента УПИ VII -177, кв. 26/, т. е не е негов собственик, поради което и съгласието му не е било необходимо. Отхвърлил е и другите му оплаквания за нарушения на чл. 62а и чл. 208 от ЗУТ, както и че е налице промяна в предназначението на УПИ, при липса на обществено обсъждане. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 159 от АПК, съдът не е извършил проверка за допустимост на подадената жалба на посочените от разпоредбата основания и не е изложил правни изводи за спазване на срока по чл. 215, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ, респ. за наличието на правен интерес от оспорване, доколкото оспорващия има или не качеството на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1 и 2 от ЗУТ да обжалва изменението на ПУП-ПРЗ. Проверката за допустимост на жалбата е преюдициална спрямо разглеждането й по същество, която първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши, преди да вземе становище по съществото на спора, което в случая не е направено. По въпросите относими към допустимостта на жалбата липсват доказателства, които съдът е бил длъжен да събере, чрез указания до оспорващия и евентуално, чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване идентичността на възстановения със съдебно решение по гр. д. № 2615/1998 г. на ОС-Пловдив недвижим имот на наследодателя на Димитър Димитров-Никола Димитов Колев, с имота-предмет на заповедта за изменение на ПУП-ПРЗ -УПИ VI- парк, по сега действащия РП на с. Тюркмен. Оспорващият, касатор в настоящето производство, е следвало да бъде задължен да представи заверен препис от това съдебно решение, ведно със скицата към него, представляваща неразделна негова част, както и доказателства дали е извършено допълване на кадастъра с този имот. Съдът е извел извод, че към момента имота на касатора е УПИ VII -177,кв. 26, който е различен от УПИ VI- парк, но този му извод не почива на никакви доказателствени факти, за да бъде проверен. Чрез СТЕ е следвало да се установи местонахождението и регулационния статут на имота по реституционното гр. д. № 2615/1998 г., съгласно действащия към онзи момент ЗРП на с. Тюркмен и да се съпостави с действащия към момента на изменение на ПУП регулационен план, къде попада, как е заснет и засяга ли границите и площа на УПИ VI, кв. 26 - парк -предмет на изменението, като се представят съответни скици. Като не е събрал относими доказателства по допустимостта, а и по същество на жалбата, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 159 и чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК, които правят обжалваното решение неправилно. С тези нарушения делото е останало неизяснено от фактическа страна, а с това и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон, са неправилни. Като неправилно на посочените основания, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и нова преценка за допустимост и основателност на оспорването. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение